Плувецът

"Плувецът" - шведски роман, станал световен бестселър. Дамаск, 1980 г. Детето в ръцете му има висока температура, диша тежко. В колата пред жилището избухва бомба: загива жената, която обича, но смъртта е била предназначена за него - агента на "ЦРУ".
Брюксел, 2013 г. Младата асистентка Клара Валдеен се движи успешно в средите на бюрократи, лобисти и политици. Отново среща голямата си студентска любов - Махмуд, политически анализатор, който се нуждае от помощта ѝ. Той притежава секретна информация, заради която убиват. Ленгли. Централата на "ЦРУ". Един човек иска да забрави миналото си на агент: лъжата, предателството, вината. Има само едно място, където намира покой - в басейна, докато плува, потапяйки се отново и отново. И във възмездието. Международен тероризъм, секретни служби, смразяваща конспирация - този роман притежава всички елементи на брилянтния политически трилър. Зандер смъква съвременния институционален декор, зад който се разкрива политическа реалност, където истината и моралът са несъществуващи категории.

"Как е възможно "Плувецът" да бъде дебютен роман? Той е ярък не само с героите си, но и със сложността на своята композиция - до края ни оставя в догадки и без дъх. Впечатляваща и запомняща се творба, сравнима с най-доброто от Джон льо Каре."
Джоузеф Файндър

Йоаким Зандер (р. 1975 г.) е шведски писател, доктор по право на Маастрихтския университет. Работил е в Европейския парламент и в Европейската комисия в Брюксел. Дебютният му роман "Плувецът" (2013) се превръща в световен бестселър и е издаден в над тридесет страни. Вторият му роман "Orten" (2015) - самостоятелно продължение на "Плувецът" - го утвърждава като един от най-силните гласове в скандинавската криминална литература.

"В същото време - преместете ме някъде другаде. Пуснете ме в джунглата, в степта, във фоайето на хотел "Савой". Дайте ми минутка. Ще се превърна в гущер, в пожълтял стрък трева, в костюмиран млад банкер с въздълга коса и шарено, но привилегировано минало. Аз познавам вашите състуденти от университета - бегло, чрез общи приятели. Те никога не успяха да ме запомнят. Вие не го знаете, но аз съм много по-добър от вас. Променям се по-бързо. Приспособявам се по-лесно. Имам по-мъгляви очертания и по-твърда сърцевина. Държа връзките си разхлабени. Започнат ли да се затягат, ги режа. А сега? Сега съм загубил концентрация и съм ги оставил да излязат извън контрол, да се втвърдят. Кръвни връзки.

Играта е безкрайна, но този етап е приключен. Притискам по-силно детето към гърдите си, пристъпвам нетърпеливо от крак на крак. Когато през мозъка ми пробягват образи на смъртта, затварям клепачи и тръскам глава.
− Не, не, не... – шепна си несъзнателно.
Раздутото лице в откритата канавка край магистралата за летището. Вторачените очи. Мухите в жегата. Мухите.
− Не, не, не...
Защо просто не го оставих? Бездруго вече знаех всичко. Защо накарах Фирас да се срещнем пак, след като следата беше гореща, ясна като бял ден? Но тя не се връзваше, бе твърде трудна за вярване. Трябваше да чуя за нея още веднъж, да погледна в неспокойните очи на Фирас, да проверя дали нещо не се крие в тях. Да видя дали когато за сетен път неохотно повтаря подробностите, през лицето му няма да премине сянка. Дали нервните му тикове са се усилили, или са изчезнали. Всички онези дребни знаци, неуловими нюанси. Нещата, съставящи тънката, размита линия между истината и лъжите, между живота и смъртта. Стискам очи и тръсвам отново глава, за да прогоня чувството на тревога и вина. Трябваше да съобразя по-рано. "
Из книгата