Дневниците на един Д'Явол - книга 1: Жупел за закуска

"Жупел за закуска" от поредицата "Дневниците на един Д'Явол" е истинско забавление за всеки фен на приключенията, митологията и "Пърси Джаксън". Джинкс Д'Явол отново се прибира вкъщи със забележка от училище. Той не е като другите деца, въпреки че влага всички усилия в това да се справя, да бъде нормален. Колкото и да се старае да бъде лош, Джинкс внимава в час, слуша учителите и дори е добър по математика - малко проблемно, когато си най-малкият син на Луцифер. Да не те бива в злините, когато името ти е Д'Явол, е меко казано лоша новина. Отчаян от поредния си провал, Джинкс бяга от Пандемониум - оградения със стена град на насилие и адски мъки, който нарича свой дом. Но тогава попада по следите на заговор, който може да накара целия Ад да се смръзне. С помощта на малкото момиче Томи, попаднала в пъкъла по погрешка, двамата трябва да преодолеят купища неприятности, да избегнат стадо свирепи коне, да намерят пътя в библиотека-лабиринт със скрити капани и да прекосят море от плаващи пясъци, гладни за плът, преди да стигнат до границата между Рая и Ада... Ще успеят ли да спасят населението или балансът между двата свята ще бъде непоправимо счупен?

"Алените небеса на Пандемониум се вихреха лениво над стъкления куполен покрив на Отровните градини. В парника бодливите черни клони на дървото Немезида се спускаха и стрелкаха като пипала на кракен в търсене на кораби. Смолата, процеждаща се през ствола, беше яркожълта и миришеше обезпокоително на плесенясали маратонки. Всяко същество, имало лошия късмет да се приближи прекалено много, би било грабнато и бавно смазано до смърт. Знаех всичко това, защото висях с главата надолу от върха на дървото. А клоните около глезените ми започваха много да стискат.
Долу се беше събрала малка тълпа. Бяха ме зяпнали с отворени устни. По средата стоеше господин Киселют, учителят ми по биология. Господин Киселют беше закръглен, весел на вид демон със сини рога, синя кожа и синя папионка. Тази веселост не включваше и характера му.
– Джинкс Д'Явол, ти, бедствена, бездарна брадавицо! Как се качи дотам, дявол да го вземе? - запита гороломно той.
Трудно е да свиеш рамене, докато си надолу с главата.
– Лош късмет? - измрънках, като гледах да не си олигавя рогата.
Не ми вървеше много на училищните екскурзии.
Същата сутрин, преди да ни свалят под строй от училищния автобус, Киселют заплашително ни беше размахал пръст.
– Не пипайте нищо, освен ако не ви кажа, и каквото и да правите, не доближавайте Немезидата. Тя е последното такова дърво в Ада и е защитен вид. И ще ви хапне за закуска.
Автобусът с червенокожи, чернокрили дванадесетгодишни му измрънка неясно в отговор.
– Но в случай на нужда всички си носите противоотровите, които направихте миналата седмица, нали?
Чинно размахахме стъклениците с течността, която бяхме приготвили на предния урок. Ококорих се. Ах, жупел! Лилави! Всичките бяха лилави. А моето беше пихтиесто кафяво. Ама нищо, надали щях да го използвам.
Киселют рязко отвори вратата на автобуса.
– Така, след мен. Мисля, че ще намерите Отровните градини колкото образователни, толкова и вълнуващи."
Из книгата