Аули. Замъци. Резиденции. Дворци. Издателство "Колхида" предлага първия по рода си богато илюстриран със снимки, цветни илюстрации, макети, планове и схеми албум-енциклопедия на българските дворци от зората на българската държава до 1946 година. Изданието е обогатено с много реконструкции, които се публикуват за първи път. Написана на достъпен език и изпъстрена с много интересни и слабо познати факти, книгата е ориентирана към широка аудитория читатели с интереси към българската история.

България е една от най-древните държави в Европа. През своята над 1300-годишна история е имала своите възходи и златни векове, периоди на криза и робство. Начело да държавата ни са били владетели с различни титли - канове, князе, царе... Имало е времена на силна централна власт и такива на разпокъсаност и сепаратизъм, когато малки и големи аристократи - деспоти, севастократори, боляри са късали части от България и са я обявявали за своя.

Всички тези владетели – някои велики и мъдри държавници, други подкупни и слабохарактерни марионетки на чужди интереси, са градили дворци и замъци, свои резиденции, с които да демонстрират силата на властта си, своето могъщество и престиж. От първите дървени постройки в Онгъла и Плиска на кан Аспарух до сецесиона и неокласицизма в дворците на Кобургите, на територията на днешната България има много дворци, замъци и резиденции, спомен за различни векове и владетели. Много от тях са свързани с важни моменти от историята ни, помнят дни на триумф и на скръб. За съжаление повечето са отдавна изравнени със земята, забравени и загубили блясъка си и само усилията на археолозите през последните десетилетия успяват да възкресят част от някогашното минало величие.

Въпреки това ние имаме някаква зрителна представа за едва малка част от тези така важни за историята на България места, защото виждаме само ниски зидове над земята, а научните публикации не търсят широка аудитория и не залагат на визуализацията. Техният смисъл и ролята им са други. Идеята на това издание е да събере на едно място повечето от тези центрове на властта в нашата история и да се опита да покаже как вероятно са изглеждали онези от тях, които са стигнали до нас само в руини. Опитите за рекоструиране на разглежданите в текста сгради стъпват на наличните и достъпни публикации по темата, както показва публикуваната в края библиография. Тези реконстукции са хипотетични и предлагат само възможен вариант за това как е изглеждал един или друг обект. Виртуалната разходка през всички тези места и векове е всъщност разходка през историята на България.