Най-големите лъжи в историята - част 2

Защо папската резиденция всъщност е неправомерно в Рим и защо Карл Маркс е бил в действителност беден като църковна мишка? Разбираемо за всеки, забавно и в същото време провокативно Ха. А. Мелер се прицелва в някои от най-големите фалшификации в историята. Спектърът е широк - от хронистите на изминалите векове до политическите изявления в наши дни. Авторът се спира както на влиянието на египетските и персийските представи за света върху нашето християнско наследство, така и на манипулациите, дело на комунисти и националисти. Резултатът от този анализ грабва читателя като едно най-напрегнато криминале.

Ако искате да научите истината, прочетете как е започнала всъщност "историята" на човечеството. Научете какво се е случило преди 6 милиона години и какво се крие зад "забранената египтология". Вижте кои елементи на християнството са всъщност египетски и персийски, както и откъде идва представата за Страшния съд.

"За фалшификация на историята става дума тогава, когато някой преднамерено и с непозволени научни методи се опитва да представи исторически факти по неправилен начин. Възможно е дори фалшифицирането на източници - като например в случая с Константиновия дар. Тук става дума за фалшифицирана грамота, съставена около 800 г. В нея се твърди, че около 315 - 317 година римският император Константин Велики предал на папата и неговите наследници върховната власт над Рим, Италия и цялата западна част на тогавашната Римска империя. Папите дълго време използвали този (фалшив) документ, за да обосноват своите териториални претенции. Така наречените "Дневници на Хитлер" са също пример за фалшификация на историята.

За фалшификация на историята говорим и когато определени източници, които не съвпадат със собственото ни мнение, нарочно остават неспоменати, т.е. когато имаме едностранчиво представяне на исторически събития. Директната и плоска лъжа също се смята за фалшификация на историята. В "исторически текстове" от бившата ГДР например се твърдеше, че през 1950 г. Южна Корея е нападнала Северна, а не обратното. Нещо съвсем различно от фалшификацията е реконструкцията, при която един източник не се приема за "стар", без да е налице намерение за фалшификация. Въпреки това и в такива случаи често се налага да се има едно наум, що се отнася до "истината". Понятието изкривяване на историята се различава съвсем малко от фалшификацията. Тук става дума за безкритична историография, застъпваща се силно за някоя едностранчива позиция, далеч от рационалното. С изкривяване на историята обозначаваме както нарочната, така и случайно едностранчивата историография. Преходът между фалшификация и изкривяване е плаващ. По принцип понятието фалшификация на историята е по-агресивно, по-масивно, тъй като налице е ясно изразено зловредно намерение. За "грешка в историята" говорим, когато няма такова намерение. Така например твърдението, че Лутер е заковал тезисите на църковната порта във Витенберг, е просто грешка – това никога не се е случвало . Въпреки това в този случай не говорим за фалшификация, макар твърдението да продължава да се публикува в различни учебници по история. Така че, ако разполага с малко чувство за хумор, човек би могъл да разграничава зловредна от добронамерена фалшификация. Едно от условията, ако искаш да разкажеш точно "какво всъщност се е случило", е да назовеш правилното място и време. Нужно е обаче и да покажеш истинските "сиви кардинали", които често действат, скрити зад кулисите, ако наистина искаш да разкажеш историята възможно най-обективно, при което пълна обективност вероятно никога не може да бъде постигната. Съществуват редица методи да излъжеш, както ще видим по-нататък в книгата. Има даже "висша школа" на лъжата, която понякога е толкова изтънчена, че и днес ни кара да онемеем. Много вероятно е да се наложи да разширим понятието "фалшификация на историята", да го дефинираме в по-широки граници, отколкото това е правено досега."
Из книгата