Пререкания на фона на всеобщото привличане

Изкушените познавачи на творчеството на Станислав Лем, баща на Томаш Лем, ще открият в книгата - укрити в сенките на страниците - Пиркс, Клапауций, Трурл и Ийон Тихи, професорите Донда, Коркоран и Тарантога, а също електрицари, покорители на кордели и почитатели на сепулки.

Читателите обаче ще открият там не само великия мислител и майстора на словото, но и един човек с прозаични радости, проблеми и слабости - симпатичен, макари понякога доста дразнещ за околните. Какво го различава от всички нас? Онзи невъобразим дар Божи, който му позволява да вижда отвъд нещата, разкривайки за нас, непосветените, туй, що е видно само за избраните.

Баща ми не можеше да се нарече киноман; действително на младини ходел на кино, но по-късно беше избрал да не го прави, защото приемаше киното като долнопробно развлечение, което не заслужава да му бъде отделяно време, освен това повечето филми човек можеше да гледа по телевизията, тоест без да мърда от къщи, а татко дълбоко вярваше в немърдането от къщи.

Към любимите му развлекателни филми принадлежаха различните версии на тема Кинг Конг, един обичан от баща ми герой. Навярно тук не без значение беше и фактът, че бе гледал първия "Кинг Конг" като дете и той беше оставил у него незабравим спомен; с подобно топло отношение по-късно бе посрещната серията филми за Джеймс Бонд. Той прояви интерес и към "Междузвездни войни" на Джордж Лукас - въпреки гравитацията, присъстваща в носещите се из космическия вакуум кораби, летящите напреки на екрана лазерни изстрели и лазерните мечове, които го дразнеха поради явното пренебрежение на сценаристите към основните физически закони. По същите причини той не беше възхитен и от сериала "Star Trek", който обаче гледаше, най-вече в по-напреднала възраст, заедно с "Цирк дю Солей", Чарли Чаплин и някои анимационни филми. Когато действието ставаше напрегнато, се случваше да сменя за малко канала или дори да отива в съседната стая или в кухнята - уж да каже нещо на другите, а всъщност току все хвърляше поглед към вратата, за да се убеди, че опасността е минала; ако - да, се връщаше пред телевизора, неведнъж зарязвайки събеседника си насред думата.

Що се касае до филмовите вкусове на баща ми, имаше, разбира се, изключения, към които той се отнасяше сериозно, на първо място - Луис Бунюел, чиито филми високо ценеше. Харесваше неговия специфичен хумор, склонността му да разчупва конвенциите и да използва похвата, който наричаше логика на съня. Най-много обичаше "Призракът на свободата", един филм за изчезнало момиче, което изобщо не е изчезнало, както и оня за снайпериста, стрелящ по минувачите, който след изслушване на присъдата излиза на свобода, раздавайки автографи - намираше ги за направо чудесни. Този израз той пазеше за артистични изяви, заслужаващи най-висше признание.
Из книгата