Минавам случайно
Ако звезда във шепите ти падне
Градът е хлътнал предновогодишно
Ръцете ни когато замълчат...
И аз съм като щъркела... сама
Попиха сълзите в очите на дните, Не плача.
Септември мирише на дюли
Не ми купувай клетка! Аз съм птица.
Сега съм по-измислена от вчера...
Не мога да избягам от мъглата
На дните с вятърните мелници
На утрото сълзите ми горчат
Отдавна са притихнали сълзите
Цветът на дните някак все се губи
Недей ме проумява! Не надничай...
Мълчиш във утрото. В съня ми кратък.
Вече не знам коя съм...
Във студените длани на дните
Голяма, тиха къща... Празни стаи.
В зелените очи на вечерта
На ъгъла на времето и вятъра
Когато морето събуди
Нека съм стих в тишината
Кога е любов?
Такава съм! Почти неуловима...
По съмнало, по съмнало, когато
Чакам те на мислите си в здрача
Ако обичам чуждия съпруг
Това, че много те обичам
Не бива да плачеш!
Че тишината може да боли...
Ще оставя в живота ти бяла следа!
Виж! Какво съм виновна аз
Теб не чакам!
Нищо няма значение, всъщност...
Ела сега
От тогава те търся, любов!
Октомври е тъга... Небето слиза
Тъга. Такава - тиха. И проклета.
Самота за двама
Сега в очите догорява
Изгубени в пътеките на дните
Не мога, и не искам да заспя!
Публикувам душата си - пламъче вечност...
Извървяхме раздялата...
На утрото сълзите са роса!
Остави да говоря сега!
Колко трудно изглежда понякога
Измислица
Семейно
Кажи го пак! Кажи, че ме обичаш!
Риза от коприва
Като грохнали, тъжни старици
Недей! Не ми прощавай нито ден!
Душата ми е запустяла къща
Накрая... само пясък ще горчи
Сама съм без тебе... Сама съм и с тебе
Остана ми от вчерашното вино
Във гънките на времето, където
Маргарита
А старата ми майка, все по мрак...
Бабината къща
През октомври дойде сиромашкото лято
Понякога пресичам на червено
В сиромашка колиба на село
От Витоша декември слиза
Добре! Признавам. Провалих се с трясък.
Тази топла земя...
Не ти е лесно, сине! Луда майка...
Избутах си живота на майтап
Исус отново се роди! Защо ли...
Няма нищо. Ще мине. Какво, че горчат...
Писмо до Павлина
Над Мизия - удавения град
Щурците подлудиха тишината...
Влакове
Предречено
Тя беше руса, дива самодива...
Отдавна този свят се конфронтира
През зимата така ми липсваш, мамо!
Светът убива своите поети
Този двор ветровит - само той ми остана...
Силните - знаем - не вярват във бога...
Удавих се във синьото на дните
Когато дълго време бил си слаб...
Аз дълго търсих пътя към дома...
Поклон
Великден... През погледа на поета
... А беше раницата му пробита.
Тази сутрин забравих котлона
Животът ми виенско колело е
Събирам живота си, разпилян на части...
Търкалят се дните по склона на времето
Когато животът се пръсне
Аз не съм като вас. И не мога