Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 - 1918)

Настоящото изследване е посветено на войната и мира, два взаимосвързани и взаимоизключващи се феномена, и на тяхната роля за изграждането на Западния свят. То е не толкова история на дипломацията или на военното дело, колкото опит те да бъдат обяснени в своя исторически контекст. Защото не е възможно да бъдат извлечени някакви по-значителни поуки от изучаването на международните отношения (т.е. на действията на държавите като отделни субекти), без да се държи сметка за историческите обстоятелства, при които те се случват.

Според Дейвид Стивънсън изглежда лесно да приемеш абсолютната пацифистка позиция, че употребата на сила е неоправдана при каквито и да било обстоятелства, ако не разполагахме с доказателства, че понякога бездействието може да причини още по-големи злини. Но въпреки това всяко решение за започване на война трябва да бъде конфронтирано от историческите доказателства за това, че тя представлява един груб инструмент, последиците от използването на който не биха могли да бъдат предсказани. Но истинската дилема е в това, че не съществува само избор между черно и бяло, между добро и зло, а решенията трябва да се взимат измежду множеството нюанси. В този смисъл най-трудният избор в областта на външната политика понякога е между по-голямото и по-малкото зло и истински моралното действие е да се избере по-малкото зло, дори в политически план това да е най-трудният избор.

"Войната е майка на всички неща. Тя създава организация, създава държава, създава логистика. Обществото се развива благодарение на войната. Един от либералните философи казва обаче, че не е така, а мирът е баща на всички неща. Той е тази креативна среда, в която цивилизацията наистина може да процъфти. В тази книга аз се опитах да разгледам съжителството на тези два феномена от новото време."
Борислав Гаврилов