"Юмрукът ми попадна в меката част на дясната буза на Кули, точно над долната челюст, и чух как зъбите му изхрущяха и се счупиха под кокалчетата ми. Ударих го точно както трябва, с изпъната напред ръка и твърда като стомана китка, а цялото движение идваше от рамото и изригна като от натегната пружина в лакътя ми. Когато нанасяш такъв удар, цялата ти ръка се превръща в бетонно бутало. Човекът беше едър, но това не означава нищо, когато се целиш право в лицето. Дори чудовищата нямат мускули на зъбите си. Гигантите, свикнали да побеждават чрез сплашване, никога не очакват да ги сполети нещо подобно, никога. Кули залитна назад зашеметен, не се съвзе от нокаута по-дълго от обичайното. След това го нацелих в гърлото в стил жиу-жицу, рязко перване с пръстите. Трахеята му се затвори с болезнено пукане и той остана без въздух. Когато изпусна пръта и се пресегна към шията си, нанесох фаталния ритник точно под колана. С това боят приключи. Но за по-голяма сигурност и за да се изфукам пред момчетата, замахнах с пета и от лицето му избухна нещо, което приличаше на голяма доматена бомба. Той падна на мръсния асфалт и засънува нещо. Тълпата полудя все едно бе на футболен мач. Миризмата на кръв пролази в носа ми, беше остра, влажна и тръпчива като солена вода, капеща от ръждясал бръснач. Никога няма да свикна с нея. Винаги гледам да я избягвам. Но някои неща са неизбежни. Като потните усмивки на двеста олигавени, подли престъпни изроди, които скандират името ти, защото знаеш как да нариташ някого два пъти по-едър от теб. Беше сюрреалистично. Като на кино. Чувах името си отново и отново. Както и ръкопляскания в такт със скандирането.
– Кофин! Кофин! Кофин!
Ръкопляскат така, когато влизаш, когато за първи път минеш по коридора с килиите. Някои от тях те заплюват. Но викат името ти високо само когато заслужиш уважение. И тогава вече никой не ти се пречка. Бяха ме видели да наритам по този начин шестима посред бял ден на двора. Най-яките от тях, едрите черни пичове, не скандират и не ръкопляскат. Но ти кимват отвисоко, без да се усмихват. Това означава, че си защитен. Че този идиот в краката ми ще бъде групово изнасилван под душа шест месеца напред. А аз ще получа стек цигари, когато изляза от изолатора. Ти Джей е моят закрилник тук, груб абаносов гигант с хладен орлов поглед и мръсна уста. Счупих ръката на един бял помияр, който се наричаше Ментор, точно след като влязох тук. Той беше по-едър от Кули и целият само мускули. Но това никога няма значение. Бум. И падат. След това стават нечия кучка. Вече от всички страни чувах алармата за прибиране, пусната от надзирателите, с която ми казваха, че може да стане по лесния или по трудния начин. Когато се случеше такъв як бой в двора, всички трябваше да се върнат по килиите за два часа. Този път момчетата тръгнаха тихо. Преди месец трябваше да се бия с трима наведнъж и за малко да избухне бунт. Тази сутрин никой не беше в настроение за палки и тояги. Предадох се с ръце, опрени на бетона близо до баскетболния кош. Сграбчиха ме за раменете и ме отведоха. Нямаше прекалена грубост. Всички знаеха, че имам пари да си платя. Щях да получа седмица в изолатора, но нямаше да е тежко. Така щях имам време да помисля. Един от надзирателите изрита Кули в корема, за да види дали е още жив. Погрижих се да остане жив. Можех да го убия, но не го направих. Тогава това нямаше да бъде вписано като самозащита. Няколко допълнителни банкноти и можех да съм сигурен, че никой не е видял нищо. Можех да пратя съобщение от изолатора на Чистача, че ми трябват пари. Второто изслушване за по-ранно освобождаване беше само след три седмици. Досието ми трябваше да е чисто. Щяха да ми откажат да ме пуснат по-рано точно по график. Но след шест отказа по правилата на това място щях да изляза. Така ми каза Чистача. Стига досието ми да е чисто. А после..."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
