"Пика, Пика – изчурулика Пикачу от мястото си на рамото на Марко.
– Знам – отговори Марко, който газеше през високите треви. – Вече би трябвало да сме намерили тайна база. Той засенчи очи с ръка и се завъртя в кръг, за да потърси сред дърветата отвъд поляната.
– Трябва да пленим знаме. Не можем да разочароваме отбор "Трико".
– Пи-ка – съгласи се Пикачу. Изведнъж от гората се разнесе приглушено ръмжене. Mарко приклекна.
– Чу ли това? – прошепна той.
– Пик-а-чу! – каза приятелят му покемонът. Пика-чу винаги беше готов за битка.
Краката на Марко се разтрепериха, когато се изправи да срещне противника им. От гората изскочи дива майтиена, мощна, силна вълкохиена. От острите ѝ зъби се точеха лиги. Червените ѝ очи се втренчиха в Пикачу. Звярът изопна сребристосивия си гръб и изръмжа. Марко се пребори с желанието си да се обърне и да побегне. Пикачу се нуждаеше от него. Нуждаеше се от заповед от своя Треньор.
– Пикачу, камшичен удар с опашка! – каза Марко с треперещ глас.
Пикачу връхлетя върху майтиената и я събори на земята с опашката си, която изпускаше мълнии. Майтиената обаче скочи и се хвърли към Пикачу. Острите ѝ зъби захапаха опашката на покемона. Пикачу извика и се помъчи да се освободи.
– Гръмотевичен удар! – изкрещя Марко. – Направи гръмотевичен удар!
Преди Пикачу да успее да атакува, те чуха пронизителен вой. Измежду дърветата излязоха още майтиени.
Пет, шест, седем... Марко се опита да ги преброи.
– Пикачу, отстъпи! – извика той. Приятелят му веднага стана. Двамата се обърнаха и побягнаха. Марко чуваше щракането на зъбите и ръмженето на майтиените по петите им. Усещаше горещия им дъх. Изведнъж нещо го сграбчи за крака и го задърпа назад и надолу...
– Олеле! – изпищя Марко и се отскубна – от ръцете на Лоуган. Претърколи се от леглото и тупна на пода на бунгалото.
– Хей, извинявай! – каза Лоуган и надникна над ръба на леглото. – Опитвах се да те събудя. – Той вече беше облечен, но светлокестенявата му коса още беше разрошена от съня. – Какво сънуваше? Марко потърка очи.
– Играехме на "Плени знамето", но не можах да намеря нито едно скапано знаме. – Той не каза на Лоуган за майтиените. Още не. Сърцето му още тупкаше от тази част на съня.
Лоуган се засмя.
– Говориш глупости. Днес отбор "Трико" ще плени куп знамена. Сигурен съм. – Той подскочи и победоносно обиколи малкото бунгало. – И след пленяването на безброй и едно знамена, отбор "Трико" ще бъде на първо място! – извика Лоуган и размаха юмруци във въздуха."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
