Тирза

Психологически трилър на 21 век, преведен на 30 езика. До не много отдавна Йорген Хофмейстер е имал хубава работа, красива жена, пари и две прекрасни дъщери, Иби и Тирза. Но ето че го съкращават от работа, жена му го напуска, парите му се стопяват заедно с един изчезнал хедж фонд, Иби заминава с приятеля си за Париж, където отваря хотел, остава му само Тирза. Която също ще замине, за Африка, с приятеля си мароканец, когото Йорген подозира във връзки с терористите. Когато минават седмици от заминаването ѝ и Тирза не се обажда, Йорген потегля за Африка. Дали ще намери любимата си дъщеря?

"Тирза" е роман за непомерната бащина обич, но и за скритите, грозни сили, които понякога стоят в основата на човешкото поведение, както и за бавния разпад на личността, за неумолимия ѝ поход към лудостта. Действието се развива спокойно, сякаш тихо, но в тази тишина читателят чува стъпките на Съдбата. Преди да стигне до драстичната и абсолютно неочаквана развръзка. Защото "Тирза" е дълбоко психологически роман, написан от неоспорим майстор, но е и това, което наричаме "трилър", в най-изчистения му вид. И във всички случай е висока литература. През 2010 г. независимият холандски седмичник "Groene Amsterdamer" обявява "Тирза" за "най-значимият роман на 21 век". Книгата е отличена с холандската "Libris Prize", 2007, белгийската "Golden Owl, 2007" и "Литературната награда на младите европейци", 2010. По книгата е заснет едноименен филм с режисьор Рудолф ван ден Берг.

Холандският писател Арнон Грюнберг (1971 г.) произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в "Сини понеделници", дебютен роман, за който получава две награди (предстои да бъде издаден от ИК "Колибри"), сравняван, и с право, със "Спасителят в ръжта". Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за "Тирза" и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания - на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак... Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.

"Йорген Хофмейстер стои в кухнята и реже риба тон за партито. В лявата си ръка стиска суровото месо. Борави с ножа както са го учили на курса "Приготвяне на суши и сашими", който той и съпругата му изкараха преди пет години. Без много да натиска - в това е тайната. Вратата на кухнята е открехната. Задушно е, точно както се надяваше Тирза. От няколко дни тя усилено изучава прогнозите за времето, сякаш успехът на партито ѝ зависи от атмосферните условия.

Скоро гостите ще превземат двора. Ще затъпчат растенията. Едни младежи ще седнат на дървения праг към всекидневната, други ще се излегнат в четирите градински шезлонга, които Хофмейстер купи, когато семейството дойде да живее тук. Трети пък ще стигнат до малкия плевник, където по-рано след партита Хофмейстер винаги намираше празни шишета от бира и недопити чаши вино, забравени до шевната машина, или бутилки с екзотични имена около моторната резачка, с която подкастря ябълката в неделни дни напролет и наесен. Пакетче чипс, което някой бе пропуснал да отвори и което една сутрин той изяде, без да му мисли много. Тирза е давала партита неведнъж, но този път е различно. И партитата, като живота, могат да се окажат успех или провал. Въпреки че Тирза не го е изричала гласно, Хофмейстер усеща, че тази вечер е важна за нея.

Тирза, най-малката му дъщеря, най-сполучливата. Отличен резултат както отвътре, така и отвън. Хофмейстер е навил ръкавите на ризата си. За да предпази дрехата от петна, си върза престилката, която купи веднъж като подарък за Деня на жената. Изглежда по-мъжествен от обикновено. Не се е бръснал от шест дни. Нямаше време. Още със ставането си сутрин биваше обзет от мисли, които не го бяха налягали преди или поне не в такъв мащаб: планове, спомени за децата на възраст, когато още не можеха да лазят, идеи, които в ранното утро му се струваха брилянтни. След малко ще се избръсне набързо. Иска да има представителен, чаровен вид. Такъв ще го видят гостите: мъж, който не е живял напразно.

Ще обикаля със суши и сашими, изкусно подредени върху специално закупения от японския магазин поднос. Ще поговори с този и онзи, ще подхвърли тук-там: "Опитайте сашимито с калмари". Раздаващ се родител - това ще е той. Тайната на родителството: да се раздаваш. Обичта на родителя е жертвата, която се принася мълчаливо. Всяка обич е жертва. Никой няма да забележи нищо. А и няма какво да се забелязва. Някои ще го поздравят за впечатляващите оценки на Тирза, единственият учител, който е поканен, ще попита какво смята да прави тя от тук нататък, а той, с подноса в ръце, ще отговори: "Най-напред ще попътува. Намибия. Южна Африка. Ботсвана. После ще се върне, за да следва". Ще бъде отличен домакин, такъв, който има шест чифта очи. Не само ще сервира храна и напитки на гостите, но и ще наблюдава внимателно самотниците. Хофмейстер ще забавлява онези, които няма с кого да разменят дума, освен може би с чашата или със сушито. Ще предлага компанията си на притеснителните. И танци, ще се вихрят танци."
Из книгата