Райнер Мария Рилке е австрийски поет, смятан за един от безспорните майстори в жанра от края на XIX и началото на XX век. Поезията на Рилке - от неговата първа книга "Живот и песни", написана в маниера на сецесионния "югендстил", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава "чисто изкуство", отправено към човека като единствена значима реалност. В писмата до Марина Цветаева разпознаваме поуморения поет, потърсил усамотение в замъка "Мюзо", изтощен от описаното в писмото от 17 май 1926 г. творческо избухване, довело до завършването на "Дуински елегии" и създаването на "Сонети към Орфей".
"Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените ѝ се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?"
Райнер Мария Рилке