"По времето, когато Харук го откри, Курах вече кървеше. Брат му лежеше свит на кълбо, покрил главата си с ръце, а побойниците плюеха отгоре му и го засипваха с ритници и не по-малко злостни подигравки: дребен, особняк, полуорк.
– Сивокож боклук! – извика един, точно преди Харук да се нахвърли отгоре им.
– Оставете го! – изпищя едрият полуорк и изблъска извикалия, като в същия миг стовари пестника си върху брадичката на друго хлапе и с мрачно задоволство проследи последвалите пръски кръв.
Преди да понечи да удари отново, усети внезапна болка в корема. Кръвта му кипна от гняв и той замахна, заслепен от сълзи и гняв. Ударите му уцелиха най-голямото от момчетата и строшиха носа и насиниха очите му. В отговор го сграбчиха ръце и отгоре му се изсипаха поредица от удари, ала Харук се отърси от тях с лекота.
– Оставете ни на мира! – изрева той, изправен над ранения си брат. Едрият полуорк дишаше бавно и мъчително. По лицето му се стичаше кръв от рана, която дори не помнеше кога е получил.
– Брат ти е изрод – кресна най-големият, притиснал длан пред лицето си.
– Ти видя ли какво направи той с онзи плъх? – каза друг, настръхнал в готовност да нападне братята, ако другите дадяха признаци, че ще го подкрепят. – Уби го, после пак го съживи. Нещо не му е наред.
– Пипнете ли го с пръст, ще ви извия вратовете – изръмжа Харук. Той беше по-малък от тях с година-две, но вече се извисяваше с една глава над всички им. Момчетата го заплюха, но макар численото превъзходство да бе на тяхна страна, те започнаха да се разотиват.
– Няма как да го пазиш вечно – каза на раздяла най-големият от тях. – И тогава ние ще сторим с него същото, което той стори с плъха, само че никой няма да съживи оркското копеле обратно.
Харук полагаше усилия да не им обръща внимание. Той се приведе над Курах, който дишаше хрипливо и продължаваше да лежи по корем. Лицето му беше подпухнало и насинено, а от крайчеца на устата му капеше кръв."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
