"Извадка от дневниците открит в личния архив на президента Томас Джеферсън.
Без дата: Края на 1805 г.
От самото начало искам да посоча, че в официалния архив на президента няма копие или сведения за това писмо, но и тук анализът на почерка и химическия състав на хартията и мастилото показват, че то е дело на Томас Джеферсън. Опитът ми да проследя това писмо ме доведе до сбирка разнородни и смятани за "изгубени" писания, колекция от неподвързани ръкописи, открити в архивите на Монтичело през 1870 г. от най-големия жив син на президента, Томас Рандолф Джеферсън. Находката била предадена за съхранение на Държавния департамент горе-долу по същото време в кутия с надпис "Лично - Непрегледано".
Прегледах колекцията (през 40
-те години на миналия век тя била преместена в отдел на Библиотеката на Конгреса, изискващ достъп до строго секретни материали) и, честно казано, се изумих. Много от писанията никога не са били публикувани, тъй като съдържат размислите на президента върху множество странни, отнесени и езотерични теми, сред които ролята на масонството в живота на отците основатели, "реалната и налична заплаха" за младата република и самото масонство от страна на баварските илюминати на Адам Вайсхаупт (вечно параноично конспиративно плашило), както и живият интерес на Джеферсън към свръхестествените елементи от митологията на коренните жители на Америка.
Джеферсън и Луис са били дългогодишни високопоставени масони, членове на братство, появило се през 15 в. Първоначалната му функция, изглежда, е била регулаторна - братството е установявало професионалните стандарти за майсторите зидари и е служело като посредник между тях и клиентите и властите, подобно на съвременните гилдии и профсъюзи. През вековете масонството се развило в обхващаща целия свят организация и разширило членството си далеч отвъд зидарите до държавническото изкуство и дори основаването на правителства, включително и американското, като същевременно около него започва да витае атмосфера на потайност и дори мистицизъм. Ревниво пазените му ритуали и символизъм го правят едно от най-устойчивите "тайни общества" в познатата ни история.
При подготвянето на експедицията Луис по заръка на президента прекарал много време в библиотеката на Американското философско дружество във Филаделфия, основано от Бенджамин Франклин, който също бил високопоставен масон. В продължение на седмици Луис изучавал различни природни науки, които са щели да му бъдат от полза по време на експедицията, както и кой знае какво още. По онова време се говорело, че Философското дружество имало най-богатата и обширна колекция от стара езотерична литература в Северна Америка, посветена на теми като алхимия и "трансмутация". Но в никой от гореспоменатите архиви, били те публични или частни, не открих друго копие на документа по-долу. Това оставя интригуващата възможност документът в досието да е непознат досега оригинал. - ТП
От няколко седмици няма вести от Луис; от април съобщенията му пътуват обратно към цивилизацията, оставени на безмилостните прищевки на различен и нередовен речен трафик, а после на изток по пощата от Сейнт Луис. И ето че в пристигналия днес пакет намирам това. Какво да мисля за него?
Може само да се приеме, че има някаква връзка със следното: Освен изричната и публично заявена мисия на Експедиционния корпус, по мои поверителни инструкции Л(уис) трябваше да си отваря очите на четири за всичко, което би могло да хвърли светлина върху духовните или шаманистични традиции на северозападните племена, с които се среща. Тези инструкции се породиха отчасти от съвместното ни изучаване на определени томове от библиотеката на АФД, които предполагат наличието на аномалии и геологични особености, на които може да се натъкне човек, пътуващ на запад отвъд границите на територията Луизиана в непознатите земи на Орегон. В този случай Л., изглежда, е надхвърлил забележително буквата на втората задача.
След като сутринта прочетох съобщението му няколко пъти, оставам твърдо убеден, че то е било съставено от обхванат от треска човек, може би дори след приемането на някакви билки или гъби, било случайно или дадени му от неизвестни местни жители, с които се е срещнал. Как иначе могат да се обяснят тези брътвежи и често несвързани бълнувания? Писмото започва с повече или по-малко пряко описание на тридневно пътуване на север от основната част на експедицията до "определено място", разкрито му от наскоро начертана карта на местните жители. По-нататък се натъквам на несвързани писаници, които не могат да бъдат категоризирани по какъвто и да било начин, например: "Светлини от небето... сферите, сребристите сфери... музика, подобно на някакъв небесен хор... огън, който гори, но не изгаря... невиждани и невъобразими цветове, струящи от всичко... златно, всичко е златно, ярко и блестящо...".
Всичко е записано със забързан почерк. Много от думите са нечетливи. Почти цяла страница безумни брътвежи за "тайната дълбоко в червения цвят". Смущаващи препратки към класически статуи, зачеркнати редове и абсолютно несвързан дискурс върху "загадъчната сила, на която се натъкнал Б. Франклин". Накрая следва фрагментираното и трескаво споменаване за необичайна среща с "мълчалив човек". Последните му думи в този дух, след което Л. очевидно се е върнал към здравия разум, са: Трябваше да се вслушам в предупреждението му. По-нататък той пише, че е унищожил картата и всички други записи за пътуването си на север.
Питам се, какво предупреждение и чие? На индианския вожд Сплетените коси? Или на "мълчаливия човек"? В следващото съобщение, което получих от него - бързам да добавя, първото след много месеци, - Л. пише: "Върнах се при Кларк на 3 октомври. Състоянието на хората ни се подобрява и всички работят върху канутата. Скоро ще продължим на запад. Не споменах какво преживях над водопадите. Онези, които бяха с мен, сякаш нямат никакви спомени от случилото се. Понякога то почти се изплъзва от паметта ми, подобно на сребристия проблясък на риба в реката. Бих могъл да го върна на вожда, но реших засега да го задържа".
Изобщо не съм сигурен какво има предвид под "го". Но иначе изглежда, че Л. отново е дошъл на себе си - нещо, което за моя радост се потвърди от следващите съобщения, които получих току-що от него, близо една година по-късно. Каквото и да се е случило по време на "отклонението" на Л. след месеци изморително и често безплодно пътуване, дни след завръщането му експедицията продължила неотклонно на запад. Само за няколко дни те правят бърз и сигурен преход по река Колумбия и след няколко седмици стигат до Тихия океан. Сега, почти две и половина години след заминаването им, те се завърнаха обратно в Сейнт Луис."
Из книгата
Рейтинг: 8.60 / 5 гласа
