Карлово и карловци след Освобождението

Анна (Анка) Ламбрева е родена на 22 февруари 1895 г. в Карлово, в бедно многодетно семейство. Родната ѝ къща се намирала на улицата под гимназията, в съседство с тази на Евлоги Георгиев. Завършва гимназия в Пловдив. След кратко учителстване, през 1918 - 1920 г. А. Ламбрева е студентка по медицина в София. През 1922 г. заминава за Цариград, където постъпва в Американското училище за милосърдни сестри. От 1927 до 1930 г. пребивава в Нова Зеландия по покана на един благороден пациент новозеландец. Така започва околосветската ѝ обиколка. Престоят ѝ в Нова Зеландия е използван, за да запознае "тамошния свят с непознатата България". През юли 1930 г. самотната околосветска пътешественичка се завръща в родината си. Скоро след това тя отново заминава, този път за Иран. Тук тя е директорка на училище и пансион, чете лекции на вечерни курсове, директор е в детската благотворителна болница.

През 1937 г. отново се завръща в България, но за кратко, защото през 1938 г. заминава за Италия, а на връщане за София посещава Венеция, минава през Загреб, Любляна, Сараево и Белград. През 1941 г. отпътува за Багдад. В Ирак се омъжва за Наджа Паша ел Суеди, министър на финансите, но бракът им е кратък - само шест месеца. По политически причини пашата е изпратен на заточение в Южна Африка, а Ламбрева - в концентрационен лагер "Мио-Мие" в Ливан, недалеч от Бейрут. Месеци по-късно разбира, че съпругът ѝ е починал. На третата година от заточението Ламбрева се омъжва за интернирания в същия концлагер иранец Райян Ахмад дин Абести. През ноември 1944 г. семейство Абести е освободено. Установяват се обратно в Иран, където Анна се занимава с благотворителност. Но страстта към пътешествията все така не я напуска.

През 1957 г. посещава родината си, за да я намери по-красива от всякога. Започва да пише автобиографичния си роман "Анна". През юли, година по-късно, Ламбрева заминава отново и посещава Виена, САЩ, Англия. След смъртта на съпруга си се връща окончателно в Карлово, обиколила общо 41 страни. Умира на 18 февруари 1976 г.

Тук, в родния си град, по случай 100-годишнината от гибелта на Левски тя написва мемоарната книга "Карлово и карловци след Освобождението", която изобилства с ценни подробности от миналото на града и интересни сведения на очевидец.