store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Ера  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Ера    Винаги двамата - Никълъс Спаркс
Търсене
Книги

Винаги двамата


Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Вторник 23-01-2018 г. или
Сряда 24-01-2018 г.
Продукт#190783
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници472
Размери12.09 / 20.00 / 2.07 cm
Тегло0.345 kg
EAN9789543894116
ISBN9789543894116
Официален сайт на Никълъс Спарксnicholassparks.com »
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Никълъс Спаркс
От автора на бестселъра "Тетрадката".

Трогателна приказка за истинската същност на безусловната любов.
Никой не бива да върви сам през живота.

Той има всичко - разкошна съпруга, сладка шестгодишна дъщеря, успешна кариера и красив дом. Ръсел Грийн е искрено изненадан когато перфектният му живот започва да се разпада. Само за няколко месеца остава без работа, а съпругата му го напуска. Докато опитва да започне собствен бизнес и да спаси брака си, той е изправен пред предизвикателството сам да поеме грижите за дъщеря си. А случайна среща разбужда пламъка на стара любов...

Никълъс Спаркс ни поднася красива история за трудно извоюваните уроци на бащинството, за смелостта да започнеш отначало и за силата на семейството. В своя неповторим стил, той разкрива истинската същност на безусловната любов - това е съкровище, което не се печели, а се подарява.

Никълъс Спаркс е автор на бестселърите "Нощи в Роданте", "С дъх на канела", "Последна песен", "Моят път към теб", "Най-дългото пътуване" и "Виж ме".
"- О! - помня, че казах това, когато Вивиан излезе от банята и ми показа положителния резултат от теста за бременност.
- Страхотно!
Всъщност чувствата ми бяха по-скоро... Сериозно? Толкова бързо? Изпитвах предимно стъписване, примесено с известен ужас. Бяхме женени от дванайсет месеца и нещо и тя вече ми беше казала, че решим ли да имаме бебе, ще си остане вкъщи през следващите няколко години. Бях се съгласил - споделях желанието ѝ но в онзи момент проумях също, че животът ни на семейство с два дохода скоро ще приключи. Освен това не бях сигурен дали съм готов да стана баща, но какво можех да направя? Не бях измамен - тя не бе скрила факта, че иска бебе и ме беше уведомила, че спира да пие хапчета. И аз исках деца, разбира се, но тя беше спряла да пие хапчетата едва преди три седмици. Помня как си мислех, че вероятно ще минат поне няколко месеца, докато тялото ѝ си възвърне нормалното състояние за производство на бебета.

Предполагах, че ще забременее трудно - нищо чудно чак след година, две. Не и моята Вивиан обаче. Тялото ѝ веднага се бе приспособило. Моята Вивиан бе плодовита. Прегърнах я и я огледах дали блести. Но беше твърде рано, нали? А и какво изобщо значи да си грейнал? Дали е просто друг начин да кажеш, че някой е сгорещен и потен? Как щеше да се промени животът ни? И доколко? Задавах си въпрос след въпрос и, прегърнал съпругата си, аз, Ръсел Грийн, не намирах отговор на нито един.

Месеци по-късно настъпи Големият ден, макар че, признавам, почти целият ден ми е мъгляв. Хвърляйки поглед назад, предполагам, че трябваше да запиша всичко, докато все още е прясно в ума ми. Редно е Големият ден да се запомни до най-дребната ярка подробност - а не в размазани картини, както го е запечатало съзнанието ми. Всъщност помня нещо единствено благодарение на Вивиан. Всеки щрих изглежда е запечатан в паметта ѝ, но пък нали тя раждаше, а болката понякога прояснява възприятията. Поне така казват. Със сигурност знам следното: понякога сме на различно мнение, когато си припомняме случилото се през онзи ден. Аз например смятам действията си за напълно разбираеми предвид обстоятелствата, а Вивиан твърди, че са или егоистични, или абсолютно идиотски. Когато разказваше историята на приятели - многократно - всички неизменно се разсмиваха или поклащаха глава и я гледаха съчувствено.

Съвсем искрено не мисля, че съм бил нито егоист, нито пълен идиот; все пак това бе първото ни дете и никой от нас не знаеше какво точно ни очаква, когато започнат родилните болки. Готов ли е изобщо някой за предстоящото? Раждането, повтаряха ми, е непредвидимо; по време на бременността Вивиан неведнъж ми напомняше, че процесът от първите контракции до самото раждане може да продължи повече от ден - особено при първо дете - а родилни болки с продължителност дванайсет часа не са нещо извънредно. Както мнозинството млади бъдещи бащи, смятах съпругата си за експерт и приемах думите ѝ на доверие. Все пак тя бе изчела купища книги.

Необходимо е също да отбележа, че не бях напълно безполезен през въпросната сутрин. Приемах сериозно отговорностите си. Чантите - и нейната, и на бебето - за престоя в болницата бяха готови, а съдържанието и на двете - проверено два пъти. Фотоапаратът и видео камерата бяха заредени, а в стаята на бебето бе складирано всичко необходимо за детето поне за един месец напред. Бях проучил най-бързия път до болницата и бях планирал алтернативни маршрути, ако възникне произшествие на магистралата. Знаех също, че бебето ще се появи скоро на белия свят; през дните преди раждането имаше няколко фалшиви тревоги, но дори аз бях наясно, че обратното броене е започнало.

С други думи, не бях съвсем изненадан, когато съпругата ми ме раздруса в четири и половина сутринта на 16 октомври 2009 и ми съобщи, че контракциите са през пет минути и е време да отидем в болницата. Не се усъмних ни най-малко - тя знаеше разликата между Бракстън-Хикс и истинското нещо и макар да се бях подготвял за този момент, първата ми мисъл не бе да се облека и да натоваря багажа в колата; всъщност тя изобщо не касаеше съпругата и бебето. По-скоро мислите ми следваха горе-долу следния ход: Днес е Големият ден и хората ще правят много снимки. Други хора ще гледат снимките години наред и - понеже са за поколението - най-добре е да мина през банята, преди да тръгнем, защото косата ми изглежда, сякаш цяла нощ съм бил в окото на бурята.

Не съм суетен; просто смятах, че разполагам с много време, и обещах на Вививан да съм готов след няколко минути. По принцип се къпя бързо - за не повече от десет минути в обичаен ден, включително бръсненето - но точно когато се намазах с крема за бръснене, ми се стори, че съпругата ми вика от дневната. Заслушах се, не чух нищо, но все пак ускорих темпото. Докато се изплаквах, я чух да крещи - странно, защото изглежда не викаше на мен, а за мен. Увих си хавлия около кръста и излязох мокър в тъмния коридор. Бог ми е свидетел, че бях под душа по-малко от шест минути.

Вивиан извика отново и едва след секунда осъзнах, че е на четири крака и крещи в мобилния си телефон, че съм под проклетия душ и какви ги върши този идиот?!? Между впрочем, идиот бе най-милата дума, с която ме описа в онзи разговор; всъщност използваше далеч по-цветисти думи. Нямах представа, че контракциите вече не са през пет, а през две минути, и Вивиан изпитва непоносима болка в кръста. Внезапно от гърлото ѝ се изтръгна оглушителен писък - форма на живот, която вероятно още витае из квартала ни в Шарлът, Северна Каролина, иначе изключително спокойно място.

Уверявам ви, че след това се разбързах още повече - нахлузих дрехите си недоизбърсан и натоварих багажа. Подкрепях Вивиан, докато стигнем до колата, и премълчах, че е забила нокти в лакътя ми. Мигом седнах зад волана и по пътя се обадих на гинеколога, който обеща да ни чака в болницата."
Из книгата
"Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед... Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим..."
"Хроникьор на човешката душа" - с това прозвище е известен нанадминатият по писане на любовни романи Никълъс Спаркс. Произведенията му обикновено са свързани с темата за любовта, християнството и вярата и умеят да развълнуват и едновременно с това да разплачат душата на читателя. Книгите му са с над 105 милиона продадени копия по целия свят, включително и над 75 милиона копия само в САЩ. Те са превеждани на над 50 езика, а всяка негова издадена книга е бестселър на "New York Times". Сред най-известните му романи са "Тетрадката", "Незабравима разходка", "С дъх на канела" и "Писмо в бутилка". В своя неповторим стил той разкрива истинската същност на безусловната любов - тя не се печели, а се подарява. Но кой е Никълъс Спаркс? Какво се крие зад тази статистика и какво го вдъхновява да напише произведенията, които разтуптяват всяко женско сърце, въвлечено в някой от романите му?

Никълъс Чарлс Спаркс е американски писател, сценарист и продуцент. Роден е на 31 декември 1965 г. в Омаха, Небраска, САЩ. Когато е бил малък, семейството му често е сменяло местоживеенето си, докато накрая не се установили във Феър Окс, Калифорния през 1973 г. Писателят живее и учи там до 1984 г., когато получава пълна стипендия за университета Нотр Дам и се мести в Индиана. Едва ли си представяте световноизвестният Никълъс Спаркс прави нещо различно от това да пише. Истината е, че след като завършва университет, той преминава през различни професии - от брокер на недвижими имоти, през келнер, реставратор на къщи, представител на лекарствени продукти, до произвеждане на ортопедични уреди. През 1988 г. се запознава и с бъдещата си съпруга, Кейти, с която имат пет деца - Ландън, Майлс, Райън, Лекси и Савана. Тези имена може дори да ви прозвучат познато - това е така, защото писателят ги използва като имена на главни герои в някои от произведенията си. Например главният герой в "Незабравимата разходка" е Ландън Картър, или пък "С дъх на канела", където главната героиня се казва Савана Къртис.
През всичките тези години обаче през свободното си време се е занимавал с писане на романи. Всъщност Никълъс Спаркс е вдъхновен да напише първия си роман на деветнадесет годишна възраст, благодарение на забележка от майка му, която той споделя:
"Твоят проблем е, че ти е скучно. Трябва да си намериш някакво занимание... Тогава тя ме погледна и ми каза думите, които в последствие промениха живота ми... "Напиши книга."
Романите на "хроникьора на човешката душа" толкова се харесват, че книгите му се купуват като топъл хляб, особено от феновете му от женски пол. От друга страна това привлича и режисьори, които изявяват желание да екранизират неговите произведения. Така на големия екран постепенно се появяват филмите "Писмо в бутилка" (1999), "Незабравимата разходка" (2002), "Тетрадката" (2004), "Нощи в Роданте" (2008), "С дъх на канела" (2010), "Последната песен" (2010), "Късметлията" (2012), "Пристан за двама" (2013), "Моят път към теб" (2014), "Най-дългото пътуване" (2015) и "Изборът" (2016).
Историята зад написването на "Тетрадката"
Никълъс Спаркс има милиони фенове по света и всеки един от романите му се превръща в бестселър. Безспорно обаче най-обичаният и запомнящ се от всички е "Тетрадката". В сайта си писателят под описанието на всяка негова книга казва по няколко думи за това какво го е вдъхновило, за да я напише. Ето и историята, която се крие зад шедьовъра "Тетрадката":
"Не беше особено лесно да измисля сюжета на първата ми (публикувана) книга, но в крайна сметка реших да започна с нещо, с което знаех, че ще се справя. "Тетрадката" е роман, написването на който е вдъхновено от бабата и дядото на съпругата ми, страхотни хора, които са прекарали повече от 60 години заедно. Жена ми бе много привързана към тях - другите ѝ дядо и баба бяха починали когато е била малка - и тя е от онези хора, които, докато порастваше, много обичаше да посещава баба си и дядо си през уикендите. Когато навърши 16 и взе шофьорска книжка, тя отиваше да ги вижда всеки уикенд, че дори и когато започна на учи в колежа (на около 2 часа път), все така ходеше да ги вижда поне два пъти в месеца, за да ги провери и да се увери, че имат достатъчно храна и всички онези неща, които прави една добра внучка.
И понеже те бяха толкова специални за нея, съпругата ми нямаше търпение до сватбата, защото тя щяха да бъдат там. Но за съжаление, в денят преди сватбата ни се обадиха да ни кажат, че няма да успеят да дойдат. Въпреки, че бяха на около 40 минути път с кола и имаше кой да ги докара, бяха толкова болни, че докторът им е препоръчал да си стоят вкъщи. Жена ми бе много тъжна, но денят бе наистина напрегнат и тя се постара да не мисли за това. Предполагам, че осъзна липсата им едва когато стоеше в дъното на църквата и се готвеше да мине по пътеката към олтара. Там имаше малка масичка, върху която бе сложена кутия, донесена от цветарят. В кутията бяха корсажите и бутониерите за гостите на сватбата и родителите, но както си стоеше там, жена ми не можеше да не забележи, че имаше две цветя, които не бяха докосвани - цветята, предназначени за баба ѝ и дядо ѝ.
Церемонията и приемането минаха, говорихме със семейството и танцувахме, направихме всички онези, типични неща, а след това се върнахме в хотела. Когато се събудих на следващата сутрин, съпругата ми се обърна към мен и ме погледна. Изглеждаше толкова красива - никога не бях виждал по-красива жена.
- "Обичаш ли ме?" - попита тя.
- "Разбира се", прошепнах, чудейки се защо пита.
- "Добре", каза тя, пляскайки с ръце и говорейки с авторитарен тон. "Значи ще направиш нещо за мен."
- "Да, госпожо", казах аз.
И така, това, за което ме помоли, бе отново да облека смокинга. Тя се пъхна в булченската си рокля, взе онези две цветя (беше ги донесла в хотела), парче от сватбената торта, видео, което девер ми бе заснел предния ден и така "донесохме" сватбата при бабата и дядото.
Те нямаха представа, че ще отидем и бяха много въодушевени, когато ни видяха. Дядото облече едно сако, сложи бутониерата и всички направихме няколко снимки; влязохме вътре и гледахме видеото, докато ядяхме торта и тогава те ни разказаха историята за това как са се запознали и как са се влюбили, неща, които в последствие намериха своето място в "Тетрадката".
Но въпреки, че историята им бе пленяваща, това, което помня най-ясно от онзи ден, бе начина, по който се отнасяха един към друг. Начинът, по който очите му блестяха, когато я гледаше, начинът, по който държеше ръката ѝ, както и начинът, по който ѝ поднасяше чай и се грижеше за нея. Спомням си как ги гледах и си помислих как след 60 години брак двамата се държаха така, както ние със съпругата ми след 12 часа брак. Какъв страхотен подарък ни поднесоха, помислих си, че още на първия ден от брака ни ни показаха, че истинската любов трае вечно."
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Винаги двамата", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката



Пергамент
Цена:  9.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Изневяра - Паулу Коелю - книга

Изневяра



Обсидиан
Цена:  18.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си. ... Приятелите на Линда смятат, че е жена с късмет. Съпругът ѝ финансист продължава да е влюбен в нея след десетгодишен брак. Линда има две прекрасни деца, работи в голям вестник в Женева, прекарва отпуските си на екзотични места и в очите на другите няма никакви проблеми. Но едно интервю с известен писател променя всичко. "Нямам ни най-малък интерес да бъда щастлив - предизвикателно заявява той. - Предпочитам да живея със страст, което е опасно, защото никога не знаеш какво ще се случи в следващия момент!". Тези думи карат Линда да се вгледа в живота ...
Цифрова крепост - Дан Браун - книга

Цифрова крепост



Бард
Цена:  16.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Мистериозно кодирано съобщение разтърсва коридорите на властта... От автора на "Шифърът на Леонардо" - Дан Браун. ... Съобщението: Когато непобедимият компютър на Агенцията за Национална Сигурност за разбиване на шифри се сблъсква с мистериозно кодирано съобщение, с което не може да се справи, Агенцията се обръща към старшия си криптолог Сюзан Флечър - гениално умна и красива математичка. И тя разкрива нещо, което разтърсва коридорите на властта. АНС е в опасност, но не от оръдия или бомби, а заради сложен код, който ако стане публично достояние, ще постави под заплаха устоите на американското разузнаване. ...
Да се обичаме с отворени очи - Хорхе Букай, Силвия Салинас - книга

Да се обичаме с отворени очи


,

Хермес
Цена:  12.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. ... Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ...
Никога не си сама - Никълъс Спаркс - книга

Никога не си сама



Ера
Цена:  15.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Емоционална история за силата на вярата и любовта, които ни спасяват и в най-критичните моменти. ... Съпругът на Джули Баренсън ѝ оставя два неочаквани подаръка преди ненавременната си смърт - кученце, което да я пази, и обещанието, че винаги ще бди над нея. Четири години по-късно 29 годишната Джули се отскубва от скръбта и е емоционално готова да се впусне в търсене на нова връзка. Елегантният Ричард Франклин привлича вниманието ѝ с лешниковите си очи, красивата си усмивка и перфектния си тен. Той се отнася с нея като с принцеса, но Джули постепенно осъзнава, че има чувства към здраво стъпилия на земята Майк ...
Нека ти разкажа - Хорхе Букай - книга

Нека ти разкажа



Хермес
Цена:  12.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Историите, които ме научиха да живея. ... Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе Букай се опитва да предаде на студента Демиан, ...
Виж ме - Никълъс Спаркс - книга

Виж ме



Ера
Цена:  16.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед... Но любовта често е там, където най-малко очакваме. ... Колин Ханкок дава най-доброто от себе си, за да избяга от сянката на мрачното си минало и да върви по правия път. Работа, учене, тренировки - това е всичко, от което има нужда, за да стои далеч от неприятностите. Последното, което търси, е сериозна връзка. Мария Санчес е образец на общоприетата идея за успех - тъмнокоса красавица с безупречно професионално досие на адвокат в престижна кантора. И все пак, Мария бяга от болезнени спомени, които са я прокудили обратно в родния ...
След теб - Джоджо Мойс - книга

След теб



Хермес
Цена:  15.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връ­ща в дома на родителите си в Стортфолд, къ­дето се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ...

Винаги двамата


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  16.00 лв.
Продукт#190783
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници472
Размери12.09 / 20.00 / 2.07 cm
Тегло0.345 kg
EAN9789543894116
ISBN9789543894116
Официален сайт на Никълъс Спарксnicholassparks.com »
Описание
От автора на бестселъра "Тетрадката".

Трогателна приказка за истинската същност на безусловната любов.
Никой не бива да върви сам през живота.

Той има всичко - разкошна съпруга, сладка шестгодишна дъщеря, успешна кариера и красив дом. Ръсел Грийн е искрено изненадан когато перфектният му живот започва да се разпада. Само за няколко месеца остава без работа, а съпругата му го напуска. Докато опитва да започне собствен бизнес и да спаси брака си, той е изправен пред предизвикателството сам да поеме грижите за дъщеря си. А случайна среща разбужда пламъка на стара любов...

Никълъс Спаркс ни поднася красива история за трудно извоюваните уроци на бащинството, за смелостта да започнеш отначало и за силата на семейството. В своя неповторим стил, той разкрива истинската същност на безусловната любов - това е съкровище, което не се печели, а се подарява.

Никълъс Спаркс е автор на бестселърите "Нощи в Роданте", "С дъх на канела", "Последна песен", "Моят път към теб", "Най-дългото пътуване" и "Виж ме".
Откъс от книгата
"- О! - помня, че казах това, когато Вивиан излезе от банята и ми показа положителния резултат от теста за бременност.
- Страхотно!
Всъщност чувствата ми бяха по-скоро... Сериозно? Толкова бързо? Изпитвах предимно стъписване, примесено с известен ужас. Бяхме женени от дванайсет месеца и нещо и тя вече ми беше казала, че решим ли да имаме бебе, ще си остане вкъщи през следващите няколко години. Бях се съгласил - споделях желанието ѝ но в онзи момент проумях също, че животът ни на семейство с два дохода скоро ще приключи. Освен това не бях сигурен дали съм готов да стана баща, но какво можех да направя? Не бях измамен - тя не бе скрила факта, че иска бебе и ме беше уведомила, че спира да пие хапчета. И аз исках деца, разбира се, но тя беше спряла да пие хапчетата едва преди три седмици. Помня как си мислех, че вероятно ще минат поне няколко месеца, докато тялото ѝ си възвърне нормалното състояние за производство на бебета.

Предполагах, че ще забременее трудно - нищо чудно чак след година, две. Не и моята Вивиан обаче. Тялото ѝ веднага се бе приспособило. Моята Вивиан бе плодовита. Прегърнах я и я огледах дали блести. Но беше твърде рано, нали? А и какво изобщо значи да си грейнал? Дали е просто друг начин да кажеш, че някой е сгорещен и потен? Как щеше да се промени животът ни? И доколко? Задавах си въпрос след въпрос и, прегърнал съпругата си, аз, Ръсел Грийн, не намирах отговор на нито един.

Месеци по-късно настъпи Големият ден, макар че, признавам, почти целият ден ми е мъгляв. Хвърляйки поглед назад, предполагам, че трябваше да запиша всичко, докато все още е прясно в ума ми. Редно е Големият ден да се запомни до най-дребната ярка подробност - а не в размазани картини, както го е запечатало съзнанието ми. Всъщност помня нещо единствено благодарение на Вивиан. Всеки щрих изглежда е запечатан в паметта ѝ, но пък нали тя раждаше, а болката понякога прояснява възприятията. Поне така казват. Със сигурност знам следното: понякога сме на различно мнение, когато си припомняме случилото се през онзи ден. Аз например смятам действията си за напълно разбираеми предвид обстоятелствата, а Вивиан твърди, че са или егоистични, или абсолютно идиотски. Когато разказваше историята на приятели - многократно - всички неизменно се разсмиваха или поклащаха глава и я гледаха съчувствено.

Съвсем искрено не мисля, че съм бил нито егоист, нито пълен идиот; все пак това бе първото ни дете и никой от нас не знаеше какво точно ни очаква, когато започнат родилните болки. Готов ли е изобщо някой за предстоящото? Раждането, повтаряха ми, е непредвидимо; по време на бременността Вивиан неведнъж ми напомняше, че процесът от първите контракции до самото раждане може да продължи повече от ден - особено при първо дете - а родилни болки с продължителност дванайсет часа не са нещо извънредно. Както мнозинството млади бъдещи бащи, смятах съпругата си за експерт и приемах думите ѝ на доверие. Все пак тя бе изчела купища книги.

Необходимо е също да отбележа, че не бях напълно безполезен през въпросната сутрин. Приемах сериозно отговорностите си. Чантите - и нейната, и на бебето - за престоя в болницата бяха готови, а съдържанието и на двете - проверено два пъти. Фотоапаратът и видео камерата бяха заредени, а в стаята на бебето бе складирано всичко необходимо за детето поне за един месец напред. Бях проучил най-бързия път до болницата и бях планирал алтернативни маршрути, ако възникне произшествие на магистралата. Знаех също, че бебето ще се появи скоро на белия свят; през дните преди раждането имаше няколко фалшиви тревоги, но дори аз бях наясно, че обратното броене е започнало.

С други думи, не бях съвсем изненадан, когато съпругата ми ме раздруса в четири и половина сутринта на 16 октомври 2009 и ми съобщи, че контракциите са през пет минути и е време да отидем в болницата. Не се усъмних ни най-малко - тя знаеше разликата между Бракстън-Хикс и истинското нещо и макар да се бях подготвял за този момент, първата ми мисъл не бе да се облека и да натоваря багажа в колата; всъщност тя изобщо не касаеше съпругата и бебето. По-скоро мислите ми следваха горе-долу следния ход: Днес е Големият ден и хората ще правят много снимки. Други хора ще гледат снимките години наред и - понеже са за поколението - най-добре е да мина през банята, преди да тръгнем, защото косата ми изглежда, сякаш цяла нощ съм бил в окото на бурята.

Не съм суетен; просто смятах, че разполагам с много време, и обещах на Вививан да съм готов след няколко минути. По принцип се къпя бързо - за не повече от десет минути в обичаен ден, включително бръсненето - но точно когато се намазах с крема за бръснене, ми се стори, че съпругата ми вика от дневната. Заслушах се, не чух нищо, но все пак ускорих темпото. Докато се изплаквах, я чух да крещи - странно, защото изглежда не викаше на мен, а за мен. Увих си хавлия около кръста и излязох мокър в тъмния коридор. Бог ми е свидетел, че бях под душа по-малко от шест минути.

Вивиан извика отново и едва след секунда осъзнах, че е на четири крака и крещи в мобилния си телефон, че съм под проклетия душ и какви ги върши този идиот?!? Между впрочем, идиот бе най-милата дума, с която ме описа в онзи разговор; всъщност използваше далеч по-цветисти думи. Нямах представа, че контракциите вече не са през пет, а през две минути, и Вивиан изпитва непоносима болка в кръста. Внезапно от гърлото ѝ се изтръгна оглушителен писък - форма на живот, която вероятно още витае из квартала ни в Шарлът, Северна Каролина, иначе изключително спокойно място.

Уверявам ви, че след това се разбързах още повече - нахлузих дрехите си недоизбърсан и натоварих багажа. Подкрепях Вивиан, докато стигнем до колата, и премълчах, че е забила нокти в лакътя ми. Мигом седнах зад волана и по пътя се обадих на гинеколога, който обеща да ни чака в болницата."
Из книгата
За Никълъс Спаркс
"Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед... Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим..."
"Хроникьор на човешката душа" - с това прозвище е известен нанадминатият по писане на любовни романи Никълъс Спаркс. Произведенията му обикновено са свързани с темата за любовта, християнството и вярата и умеят да развълнуват и едновременно с това да разплачат душата на читателя. Книгите му са с над 105 милиона продадени копия по целия свят, включително и над 75 милиона копия само в САЩ. Те са превеждани на над 50 езика, а всяка негова издадена книга е бестселър на "New York Times". Сред най-известните му романи са "Тетрадката", "Незабравима разходка", "С дъх на канела" и "Писмо в бутилка". В своя неповторим стил той разкрива истинската същност на безусловната любов - тя не се печели, а се подарява. Но кой е Никълъс Спаркс? Какво се крие зад тази статистика и какво го вдъхновява да напише произведенията, които разтуптяват всяко женско сърце, въвлечено в някой от романите му?

Никълъс Чарлс Спаркс е американски писател, сценарист и продуцент. Роден е на 31 декември 1965 г. в Омаха, Небраска, САЩ. Когато е бил малък, семейството му често е сменяло местоживеенето си, докато накрая не се установили във Феър Окс, Калифорния през 1973 г. Писателят живее и учи там до 1984 г., когато получава пълна стипендия за университета Нотр Дам и се мести в Индиана. Едва ли си представяте световноизвестният Никълъс Спаркс прави нещо различно от това да пише. Истината е, че след като завършва университет, той преминава през различни професии - от брокер на недвижими имоти, през келнер, реставратор на къщи, представител на лекарствени продукти, до произвеждане на ортопедични уреди. През 1988 г. се запознава и с бъдещата си съпруга, Кейти, с която имат пет деца - Ландън, Майлс, Райън, Лекси и Савана. Тези имена може дори да ви прозвучат познато - това е така, защото писателят ги използва като имена на главни герои в някои от произведенията си. Например главният герой в "Незабравимата разходка" е Ландън Картър, или пък "С дъх на канела", където главната героиня се казва Савана Къртис.
През всичките тези години обаче през свободното си време се е занимавал с писане на романи. Всъщност Никълъс Спаркс е вдъхновен да напише първия си роман на деветнадесет годишна възраст, благодарение на забележка от майка му, която той споделя:
"Твоят проблем е, че ти е скучно. Трябва да си намериш някакво занимание... Тогава тя ме погледна и ми каза думите, които в последствие промениха живота ми... "Напиши книга."
Романите на "хроникьора на човешката душа" толкова се харесват, че книгите му се купуват като топъл хляб, особено от феновете му от женски пол. От друга страна това привлича и режисьори, които изявяват желание да екранизират неговите произведения. Така на големия екран постепенно се появяват филмите "Писмо в бутилка" (1999), "Незабравимата разходка" (2002), "Тетрадката" (2004), "Нощи в Роданте" (2008), "С дъх на канела" (2010), "Последната песен" (2010), "Късметлията" (2012), "Пристан за двама" (2013), "Моят път към теб" (2014), "Най-дългото пътуване" (2015) и "Изборът" (2016).
Историята зад написването на "Тетрадката"
Никълъс Спаркс има милиони фенове по света и всеки един от романите му се превръща в бестселър. Безспорно обаче най-обичаният и запомнящ се от всички е "Тетрадката". В сайта си писателят под описанието на всяка негова книга казва по няколко думи за това какво го е вдъхновило, за да я напише. Ето и историята, която се крие зад шедьовъра "Тетрадката":
"Не беше особено лесно да измисля сюжета на първата ми (публикувана) книга, но в крайна сметка реших да започна с нещо, с което знаех, че ще се справя. "Тетрадката" е роман, написването на който е вдъхновено от бабата и дядото на съпругата ми, страхотни хора, които са прекарали повече от 60 години заедно. Жена ми бе много привързана към тях - другите ѝ дядо и баба бяха починали когато е била малка - и тя е от онези хора, които, докато порастваше, много обичаше да посещава баба си и дядо си през уикендите. Когато навърши 16 и взе шофьорска книжка, тя отиваше да ги вижда всеки уикенд, че дори и когато започна на учи в колежа (на около 2 часа път), все така ходеше да ги вижда поне два пъти в месеца, за да ги провери и да се увери, че имат достатъчно храна и всички онези неща, които прави една добра внучка.
И понеже те бяха толкова специални за нея, съпругата ми нямаше търпение до сватбата, защото тя щяха да бъдат там. Но за съжаление, в денят преди сватбата ни се обадиха да ни кажат, че няма да успеят да дойдат. Въпреки, че бяха на около 40 минути път с кола и имаше кой да ги докара, бяха толкова болни, че докторът им е препоръчал да си стоят вкъщи. Жена ми бе много тъжна, но денят бе наистина напрегнат и тя се постара да не мисли за това. Предполагам, че осъзна липсата им едва когато стоеше в дъното на църквата и се готвеше да мине по пътеката към олтара. Там имаше малка масичка, върху която бе сложена кутия, донесена от цветарят. В кутията бяха корсажите и бутониерите за гостите на сватбата и родителите, но както си стоеше там, жена ми не можеше да не забележи, че имаше две цветя, които не бяха докосвани - цветята, предназначени за баба ѝ и дядо ѝ.
Церемонията и приемането минаха, говорихме със семейството и танцувахме, направихме всички онези, типични неща, а след това се върнахме в хотела. Когато се събудих на следващата сутрин, съпругата ми се обърна към мен и ме погледна. Изглеждаше толкова красива - никога не бях виждал по-красива жена.
- "Обичаш ли ме?" - попита тя.
- "Разбира се", прошепнах, чудейки се защо пита.
- "Добре", каза тя, пляскайки с ръце и говорейки с авторитарен тон. "Значи ще направиш нещо за мен."
- "Да, госпожо", казах аз.
И така, това, за което ме помоли, бе отново да облека смокинга. Тя се пъхна в булченската си рокля, взе онези две цветя (беше ги донесла в хотела), парче от сватбената торта, видео, което девер ми бе заснел предния ден и така "донесохме" сватбата при бабата и дядото.
Те нямаха представа, че ще отидем и бяха много въодушевени, когато ни видяха. Дядото облече едно сако, сложи бутониерата и всички направихме няколко снимки; влязохме вътре и гледахме видеото, докато ядяхме торта и тогава те ни разказаха историята за това как са се запознали и как са се влюбили, неща, които в последствие намериха своето място в "Тетрадката".
Но въпреки, че историята им бе пленяваща, това, което помня най-ясно от онзи ден, бе начина, по който се отнасяха един към друг. Начинът, по който очите му блестяха, когато я гледаше, начинът, по който държеше ръката ѝ, както и начинът, по който ѝ поднасяше чай и се грижеше за нея. Спомням си как ги гледах и си помислих как след 60 години брак двамата се държаха така, както ние със съпругата ми след 12 часа брак. Какъв страхотен подарък ни поднесоха, помислих си, че още на първия ден от брака ни ни показаха, че истинската любов трае вечно."
Страници от тази книга
Книги от Никълъс Спаркс (Nicholas Sparks)
Спасителят
Никълъс Спаркс
Цена:  16.00 лв.
See Me
Nickolas Sparks
Цена:  22.00 лв.
Никога не си сама
Никълъс Спаркс
Цена:  15.00 лв.
The Choice
Nicholas Sparks
Цена:  22.00 лв.
Виж ме
Никълъс Спаркс
Цена:  16.00 лв.
Още книги от Никълъс Спаркс (Nicholas Sparks)
Назад
Детски кухни
Спасителят - Никълъс Спаркс -
Спасителят
Никълъс Спаркс
Дори най-трудните моменти могат да отворят нови пътища към щастието. : Като пожарникар доброволец ...
Message in a Bottle - Nicholas Sparks -
Message in a Bottle
Nicholas Sparks
No. 1 "New York Times" Bestselling Author. : Divorced and disillusioned about relationships, ...
Моят път към теб - Никълъс Спаркс -
Моят път към теб
Никълъс Спаркс
Публикувана на български за първи път като "Моят път към теб", книгата получава своят ...
Писмо в бутилка - Никълъс Спаркс -
Писмо в бутилка
Никълъс Спаркс
Вярваш ли в любовта? : По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, ...
Незабравима разходка - Никълъс Спаркс -
Незабравима разходка
Никълъс Спаркс
Лендън Картър е добронамерен, но повърхностен младеж, който предпочита да се мотае с приятели и не ...
Летящата планета
Акелсандър Ненов
Дан Браун - Произход
Скот Келби - Светкавици
Шестата част от "Тайните на цифровата фотография" разкрива триковете на професионалистите.
Как да не ти пука?
Марк Менсън развенчава редица установени "житейски правила" и посочва важните неща.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Спечели подарък Manhattan
Artesania Latina - кораби от дърво
Maybelline Gigi Hadid Makeup