Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. През 1981 година от печат излиза първият том (А — М), а през 1987 година — вторият (М — Р). С третия том (С — Я) се затваря цикълът на този капитален труд. Текстовете, намерили място в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и ... |
|
Повече от половин век живописта на Анета Драгушану е станала неотменна част от най-доброто, създадено в българското изкуство през този период. Удивително е това нейно свойство да изважда от видимото същината на нещата в почти кристален образ. А това не е възможно, ако пътят не минава през сърцето. Неизтощим труженик като своите герои, Анета Дръгушану е всеки ден в ателието пред статива. А ние, нейните почитатели, сме в очакване на новите ѝ творби. ... |
|
Защо някои произведения на изкуството са по-въздействащи от други?За разлика от ординерните картини и статуи великото изкуство по неведоми пътища достига до дълбините на човешката душа. В книгата "Koe прави изкуството велико" са избрани и представени 80 изключителни творби на изобразителното и пластическото изкуство от цял свят и от различни епохи тъкмо с оглед на това кое прави влиянието и въздействието им толкова силно. Някои го дължат на своята композиция или колоратура, други – на проникновеното пресъздаване на темата, а трети – на начина, по който внушават своето послание. Краткият и ясен анализ на двамата ... |
|
Поколението, към което принадлежи Валентин Старчев (1935 г.), развива изключителна адаптивност към създалите се условия българските творци да мислят за изкуството си през неговите "пластически стойности", пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична изказност. Валентин Старчев съумява да съчетае скулптурна с архитектурна форма, така че да скъса монотонната разказвателност на реализма и да изгради символи с възможности за различни интерпретации. След специфичната архитектоника и периодичното връщане към един и същи сюжет, широкият мащаб ... |
|
Изданието разглежда цялостното творчество на художника Йоан Левиев. Цялата изобразителна продукция е приложена на CD към изданието. Даниела Чулова-Маркова е родена през 1976 г. в София. През 2000 г. завърша специалност „Изкуствознание” на Национална художествена академия, София, със степен „Магистър” при доц. д-р Ружа Маринска с дипломна работа, посветена на творчеството на художника Йоан Левиев. През 2004 г. защитава докторат по проблемите на стенно-монументалната живопис на пловдивските художници Йоан Левиев, Димитър Киров, Христо Стефанов, Георги Божилов-Слона и Енчо Пиронков към Института за изкуствознание, БАН. ... |
|
Това е четвъртата книга на изкуствоведа Даниела Чулова-Маркова. След „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество", „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света" и „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век", авторката спира вниманието си на Димитър Киров. Творецът е словесно „портретиран" през призмата на стенно-монументална и кавалетна продукция. На страниците на книгата могат да се открият емоционални акценти, изкуствоведски анализи и артистични предизвикателства. Книгата отразява яркото присъствие на пловдивския бохем в художествената ... |
|
Книгата представя писателят Ивайло Петров като художник. Тя включва пастели, картини, рисунки на твореца. В него има коментари на Светлин Русев и проф. Иван Маразов за пластическото наследство на автора на "Хайка за вълци". В албума са показани пастели, акварели, масло, както и керамичните му творби - "гайдарче", "гъдуларче", "оплаквачки" и около 20-30 стилизирани фигури. Творчество на Ивайло Петров Първият сборник на Ивайло Петров е "Кръщение", а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, става изключително популярен. През 1949 г. е ... |
|
Любен Зидаров е един от най-емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура. Завършил живопис в Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров, работил продължително време илюстрация. Илюстрирал е около 200 произведения на българската и световната литературна класика. Живописта на Любен Зидаров е аристократична самоирония, анекдотичен рисунък, закачливи пластически сюжети. Неслучайно той се автопортретира в различни състояния и ракурси, като открива все повече пластове на общочовешкото битие. Деформацията служи на Любен Зидаров за съзнателно противопоставяне на романтиката на пасторалните ... |