Зона на прехода

Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа.

Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества:

• Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества?
• Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него?
• Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма?
• А как се свързва с ретроутопията, която цари в съвременното изкуство?
• Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата в прогреса и защо социалната надежда - парадоксално! - се търси по посока "минало"?

"Моделът на прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода напомня една известна сцена от филма на Андрей Тарковски Сталкер:. трима мъже пътуват с количка през забранената зона [, където] всички желания стават реалност. Но накрая, когато целта е постигната, когато развалините на потъналия свят са заличени от нов, пъстър живот, тези желания остават неосъществени. Това, което има значение, са не илюзиите, отвели ни в зоната, а единствено опитът, натрупан в нея."
Борис Буден

Борис Буден е културен теоретик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 г. в Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия. Завършил е философия в Загреб, има докторска степен по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. От началото на 80-те години работи като журналист и писател, а през 1993 г., като допълнителен израз на участието си в югославското движение за мир, създава в Загреб списанието Аркзин: културно-политическо и социалнокритическо издание, посветено на литература, изкуство, попкултура и нови медии. Основател и главен редактор е на "Бастард Пъблишинг", а от политическия му активизъм се раждат и два тома с есета: Барикади I и II. Текстовете на Буден са философско-културологично-политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен и арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена, както и че посткомунистическа Източна Европа бива третирана като аутсайдер и "копеле". Но в нейната изключеност Буден вижда шансове за водещата ѝ роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е и на множество други книги, вкл.: "Вавилонската яма: преводима ли е културата?" (2004), "Преводът: обещанията на едно понятие" (2008), "Относно войната: критически рийдър по съвременно изкуство" (2006 / 2010), "Изкуството и съвременната критическа практика: преизобретяване на институционалната критика" (2009) и др. Буден е член е на екипа на Европейския институт за прогресивни културни политики [EIPCP] във Виена. Настоящата книга е неговата най-известна и най-превеждана работа.