"През първата нощ спах с дрехите. Копринената пижама, избрана от Саския, остана необлечена, докоснах я само за да я махна от леглото. Платът се плъзгаше по кожата ми. Сега мога да спя по-добре, макар и не през цялата нощ. Извървях дълъг път, откакто те изоставих. Персоналът в отделението ми каза, че съм мълчала първите три дни. Стояла съм на леглото, с гръб, опрян в стената. Вторачена. Безмълвна. Наричаха го шок. Нещо много по-лошо е, исках да им кажа. Нещо, което идваше в стаята ми всеки път, когато си позволях да заспя. Промушваше се под вратата, съскаше към мен, наричаше се Мама. Все още се нарича така.
Когато не мога да заспя, не броя овце, а дните до делото. Аз срещу теб. Всички срещу теб. Дванайсет седмици, в понеделник. Осемдесет и осем дни, които намаляват. Броя ли, броя. Броя, докато не се разплача, след което започвам отново, докато не спра, знам, че не е нормално, но някъде между числата започваш да ми липсваш. Трябва да се опитам да работя здраво. Има неща, които се налага да подредя в главата си. Неща, които трябва да осъзная, преди да ме призоват в съда. Много може да се обърка, когато всички погледи са насочени към мен.
Майк играе важна роля в онова, върху което трябва да се работи. Той и персоналът в отделението са съставили план за лечение, който включва ежеседмична терапия, докато дойде време за делото. Предоставя ми се възможност да обсъдя всичките си тревоги и притеснения с него. Вчера ми предложи да провеждаме сеансите всяка сряда, в средата на седмицата. Казах да, но не защото исках. Той така настоя, смята, че ще ми е полезно.
Училището започва утре, всички сме в кухнята. Фиби казва благодаря на Бога, нямам търпение да се върна и да се махна от тази къща. Майк се смее, Саския изглежда тъжна. През последната седмица забелязах, че между нея и Фиби нещо не е наред. Живеят почти изолирани една от друга, Майк е преводач, посредник. Понякога Фиби я нарича Саския, а не мамо. Очаквах да я накажат първия път, когато я чух да го изрича, но не. Поне не съм забелязала. Също така не съм ги виждала да се докосват, а смятам, че допирът е индикатор за любов. Не докосването, което си преживяла ти, Мили. Има добро докосване и лошо докосване, обясняваха ми в отделението.
Фиби съобщава, че излиза, за да се срещне с някоя си Изи, която току-що се е върнала от Франция. Майк предлага да вземе и мен, да ме запознае. Тя върти очи и казва стига де, не съм виждала Из цяло лято, ще ги запозная утре. Ще е добре за Мили да се запознае с момичетата, настоява той, заведете я на някое от местата, на които ходите. Добре, съгласява се тя, но това не ми е работа.
-Много мило от твоя страна - казва Саския.
Фиби я пронизва с поглед. Продължава да я пронизва, докато не печели. Саския поглежда встрани, върху бузите и се е отпечатала руменина.
- Просто си мисля, че би било много хубаво.
- Аха, хубу, ама никой не те е питал, нали?
Чакам ответен удар, с ръка или някой предмет. Нищо. Само Майк.
- Моля те, не говори така на майка си.
Излизаме от къщата и виждаме момиче в анцуг, което е седнало до стената срещу алеята ни, тя ни наблюдава, докато минаваме покрай нея. Фиби казва: да ти го начукам шибано лайно, намери си друга стена, на която да сядаш. Момичето отвръща, като и показва среден пръст.
- Коя беше тази? - питам аз.
- Някакво тъпо хлапе от квартала.
Фиби кима към блоковете от лявата страна на пътя ни.
- Не свиквай с това, между другото, когато училището започне, ще правя каквото си искам.
- Добре.
- Виждаш ли онази улица, която минава покрай градината ни, не е много застроена, само няколко гаража, но по нея се стига по-бързо до училище.
- В колко часа излизаш сутрин?
- Зависи. Обикновено се чакаме с Из и ходим заедно. Понякога отиваме до "Старбъкс" и се мотаем, но този срок е хокейният сезон, а аз съм капитан на отбора, така че ще тръгвам рано през повечето сутрини, за да тренирам и разни други неща.
- Явно си доста добра щом си капитан.
- Сигурно. Каква е твоята история? Къде са вашите?
Невидима ръка се прокрадва в стомаха ми, стиска здраво,
не пуска. Главата ми отново се замайва. Успокой се, казвам си, репетирала съм тези въпроси с персонала в отделението, отново и отново.
- Майка ни ни напусна, когато бях малка, живеех с баща ми, но той почина наскоро.
- Мамка му, много гадно."
Из книгата