"7:00 сутринта. Той отваря очи. Усеща тежест и дъхът му вони. Мозъкът му бавно, с жужене, се задейства, постепенно се появява една дума, като странник, който изплува от мъглата. Главоболие. Никога през живота си не е страдал от главоболие, но ще трябва да се съгласи, ако някой каже, че това, което изпитва, наистина е главоболие. Мисли си колко е странно, че подобно коварно, непривично туптене може да се изрази с една банална дума: "главоболие". Тази сложна плетеница от физическа болка и психическо дразнение започна снощи; отключи злокобно предчувствие за онова, което скоро щеше да се разгърне в света отвъд неговото легло. Изпитва мимолетно отвращение от собственото си тяло. Сякаш душата му, досега дремеща вътре, се събуди, откри тежкото и властно същество, което я приковава, и започна шумно да блъска в знак на протест. Легнал неподвижно, той размишлява за своето главоболие, а болката се влошава. Една тъничка игла го пробожда в тила. Не знае как да се справи с нея.
Решава да мисли за тази мистериозна болка като за временен посетител, което я прави по-лесна за понасяне. Протяга се да погали жена си по бедрото. Тя се отдръпва и мърмори под носа си. Ки-йонг пъхва ръка дълбоко в бикините и погалва космите ѝ, поникнали чак до пъпа, но тя не реагира. Той отдръпва ръката си и потърква очи.
– Няма ли да ходиш на работа? – пита тя, още полузаспала.
– Ъ?
– Няма ли да ходиш на работа?
– Ами ти?
– Нахрани котката. - Тя заравя лице във възглавницата.
Ки-йонг отмята завивките и бавно става от леглото. Котката се приближава и потрива глава в крака му, както прави всяка сутрин, когато иска храна. Той отмерва малко котешка закуска с лъжичка от неръждаема стомана и я изсипва в купичката. Котката, чиято козина в петнистокафяво, черно и бяло наподобява картата на света по тялото ѝ, доволно похапва гранулите. Той нежно я погалва по врата, после влиза в банята, изважда предпазната шина и я поставя в чашка. Миналата зима зъболекарят му го предупреди: "Ако не направите нещо за това скърцане със зъбите, скоро ще имате нужда от протеза". Ки-йонг развива капачката на водата за промиване на уста и излива синята течност в чашката, като придържа изработената лично за него шина. Изстисква паста върху четката за зъби, а мислите му се връщат към тъничката игла, която пронизва мозъка му. Колкото повече се старае да забрави иглата, толкова по-настоятелна става тя. Сега атакува постоянно в една точка - като тел, която пробожда задръстена тръба. Ки-йонг се потупва по тила с ръка, но това не помага.
– Татко.
Още с четката в устата, той поглежда в огледалото
към дъщеря си.
– Добре ли си? - пита тя.
– Нифоминама – иска да каже: - "Нищо ми няма" - но четката му пречи. Хьон-ми го сръчква в гърба, а устните ѝ потрепват, докато се опитва да прикрие усмивката си. Облечена с розова пижама с Мики Маус, петнайсетгодишната му дъщеря се затътря към масата за хранене. Сипва зърнена закуска "Келогс" в една купа, отваря хладилника и изважда кутията с прясно мляко. Парченцата се пукат, докато млякото изпълва купата. Хьон-ми хрупа закуската си. Котката се доближава разсеяно, отърква се в крака ѝ. Момичето я усеща като прокрадваща се змия."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа
