Ако вселенският дом, който човек не е нито построил, нито вътрешно подредил, е все пак дом на (за?) човека, и щом човекът не е присъствал при неговото създаване и устрояване, то трябва да се съгласим, че Вселената е човекораждаща. "Защо?" и "Как?" са въпроси, на които все още няма ясен и общоприет отговор.
Стъписваща е дори мисълта, че човек обитава едно съвсем нищожно по размерите си килерче в сравнение с вселенските просторни обиталища, неясно дали предназначени за него, за нещо друго, или за други. А може и появата на човека в космоса да е някакво случайно и незначително избуяване на една крехка "мислеща тръстика" (по думите на Паскал), чието присъствие и участ нямат никакво вселенско (на)значение освен за самия човек, питащ се за своята собствена поява и евентуална космическа роля и призвание.
Каква е Вселената тогава е ключово питане, което е централно не само за космологията като наука. Постиганите отговори на това питане са от особено значение за саморазбирането на човека като природна, познаваща и духовна същност.
