"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа - носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко. Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с ... |
|
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
|
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
|
Илюстрации: Марияна Митева. ... "Така било някога. И коминочистачите били уважавани люде. Ала времената се менят, с тях и хората - и те постепенно забравили за сладките приказки край живия огън. Прекарали през домовете си грозни тръби, накичили стаите си с чугунени радиатори и вече се топлели на тях вместо на живия огън. Станало по-лесно, но и по-скучно - защото как да си говориш или да мечтаеш пред един радиатор?! И камините били зазидани, комините - запушени или разрушени, а с това и занаятът на коминочистачите отживял времето си - останало само поверието, че ако пипнеш коминочистач, това носи щастие. Но тъй като ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
|
Текстовете, събрани в тази книга, са притчи за човешката обреченост и надежда, кратки антиутопии и иронични версии на прочути литературни творби - режисирани пантомими на самотата, размесени като песъчинките на дните ни в пясъчния часовник, който Неумолимата ръка обръща, преди завинаги да изтече. ... |
Рейтинг: 6.14 / 7 гласа 
