"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
|
Автор на седем романа, Грегоар Делакур (1960) печели световна известност с втория от тях - "Списъкът с моите желания" (2012). Носител на редица престижни награди в областта на литературата и рекламата, където получава международно признание още преди да се прочуе като писател, Делакур е сред най-четените френски автори днес. У нас е популярен с още две свои книги - "Какво поглеждаш най-напред" и "Писателят в семейството". Най-новата - "Жената, която не остаряваше", излезе в многохилядни тиражи през март 2018 г. и оглави мигновено списъците на бестселърите в родината му и извън ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най- ... |
|
|
Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността ѝ да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване. Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ѝ търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
