"Бесеха само във вторник - пазарния ден на София - и винаги около съмване. За лобно място използваха пущинака в края на града, малко преди дълбокия ров и еднакво близо до казармата и до позорните гробища. Предния ден телалинът обиколи махалите:
– Чуйте! Чуйте! Чуйте! Утре сабахлан ще бесим баш комитата.
Който иска да гледа, да доди! Който не ще да гледа, и той да доди, щото сички трябва да гледат. Туй заповяда Мазхар паша! Бесилото е скопосано в трънака срещу военната фурна, току до Орханийската порта. Чухте ли! Още преди зазоряване навлякох монашеското си расо, достатъчно широко в раменете, за да може под него да се напластят поне два ката дрехи, вързах вехт френски панталон, гърдите си пристегнах с парче платно - да не личат, а косите си разпуснах и направих така, че да се подават изпод качулката на расото. След дългия път от Сопот до София бях придобила постническото лице на млад манастирски послушник, за какъвто ме и вземаха. В началото на февруари се съмва късно.
Прислоних се до прозореца на фурната, а срещу мене светлината на снега очертаваше силуета на огромна дървена буква П. Всичко наоколо беше бяло и тихо. Не се чуваше дори кучешки лай. Само едва доловим звън на заледените и разлюлени от вятъра клонки на околните храсти. Приближих се да огледам бесилото. Помня, че се надявах някъде там по средата на напречната греда - тази, през която след малко щяха да преметнат въжето - да има дълбока пукнатина, нарочно и тайно направена, та после, когато... да... тогава под тежестта на тялото гредата да се пречупи и... Никъде по света не бесят два пъти за една и съща вина, нито пък използват два пъти едно и също въже... Протегнах ръка и погладих гредата от единия до другия край, после - двете странични талпи, тресчица се заби в дланта ми, не помня дали ме заболя. Когато после се разсъмна, видях и тресчицата, и засъхналата кръв. В лявата част на бесилката имаше облегната стълба, до нея изправено буре, а върху бурето бе сложено дърво, нещо като бухалка, изгладена от едната страна и удобна за хващане.
Откъм близката казарма се зададе ритмично люлееща се светлина на фенер, явно човекът, който го носи, е висок, а крачките му са дълги и бавни. Отдръпнах се в тъмното и отново се залепих о решетестия прозорец на военната фурна. Мъжът приближи бесилото, остави фенера на земята, свали шинела и го метна върху стълбата. После претърколи бурето до под средата на напречната греда, отстъпи няколко крачки назад и се зае да отвива от кръста си навитото там въже, а когато стигна до примката в края му, внимателно я опипа, да не би непредвиден възел върху клупа да причини ожулване по шията на бесения. После много бавно, като че някой го наблюдава с цел да му открадне занаята, мъжът нави въжето на дясната си китка така, както рибар навива мрежа, преди да я метне във вира. Със свободната ръка поправи феса, погали пискюла му и внимателно го напъха във високата яка на куртката си, после зае разкрачена стойка и остана неподвижен, сякаш част от самата бесилка.
Облаците бавно се разлетяха встрани и от изток взе да напира изгревът. Откъм казармата се дочу равномерен тропот и след малко дълга редица от въоръжени и строени по двама войници тържествено измина разстоянието до бесилото, там спря, чу команда и със скърцане на чизмите по снега се подреди в полукръг - по-скоро във вид на подкова, чийто отвор се оказа насочен към конака. А оттам вече идваше на бял кон самият мютесариф Мазхар паша - слаб мъж с грижливо гледана черна брада и продълговато лице. Видях го съвсем отблизо, дори усетих топлия дъх на коня му върху челото си.
С развиделяването откъм града взеха да прииждат мъже, загърнати в дебели кюркове, подплатени с кожи - първомайстори от всеки еснаф, както бил заповядал пашата - появяваха се така тихо и бавно, като че извираха от земята. Заставаха на едно място, както са си по трима-четирима в група, но мястото изглежда им се струваше твърде отдалечено от сцената на зрелището, та се примъкваха все така безшумно напред, но при вида на палача с навитото на ръката му въже, колебливо отстъпваха, шепнейки един на друг: "Дели Мурад".
Хората ставаха все повече, а тишината си оставаше непокътната."
Из книгата
Рейтинг: 9.09 / 22 гласа
