store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Бард  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Бард    Херцогинята - Даниел Стийл
Търсене
Книги

Херцогинята


Цена:  15.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Вторник 21-11-2017 г. или
Сряда 22-11-2017 г.
Продукт#208002
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена25-09-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери12.60 / 20.00 / 2.60 cm
Тегло0.308 kg
EAN9789546557896
ISBN9789546557896
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Даниел Стийл
Осиротяла. Предадена. Непоколебима! Тя стига от замъка до падението... Ще успее ли да се върне на върха?
Анжелик Латам израства във великолепен замък под грижите на любящия си баща, херцога на Уестърфийлд. Но след смъртта му полубратът на Анжелик брутално я прогонва. Красивата осемнайсетгодишна девойка трябва да се бори сама за оцеляването си. Тя заминава за Париж, където спасява от улицата млада проститутка, жертва на жесток тормоз. И внезапно ѝ хрумва идея: да отвори елегантен дом за удоволствия.

Анжелик създава "Ле Будоар" - сензационно заведение, където се събират могъщи мъже, тайни страсти и красиви, изтънчени жени. Но дали този живот на ръба на скандала ще ѝ позволи да си възвърне законното място в света...

От Англия до Париж и Ню Йорк, Даниел Стийл разказва за борбата на жените в едно управлявано от мъже общество. Запленяващ портрет на една жена с несломим дух!
"Великолепен роман! Чудесен пример за истинския живот. Не може винаги да печелиш. Има трудности. Идват добри и лоши времена. Трябва да се съсредоточиш върху истински важните неща."
Goodreads
"Замъкът Белгрейв сияеше с цялото си великолепие в сърцето на Хертфордшир, издигнат там преди единадесет поколения и почти триста години, още от седемнадесети век. С изключение на няколкото добавени модерни удобства и украси почти нищо не се бе променило във вековната му история. Собствениците му следваха същите традиции през последните двеста години. Това бе семейният дом на Филип, херцогът на Уестърфилд. Замъкът бе построен от семейство Лейтъм и бе един от най-големите в Англия, а благодарение на огромното състояние на херцога, и един от най-добре поддържаните. Земите около него се простираха докъдето стигаше погледът. Гори, огромно езеро, винаги пълно с риба за любителите на риболова, и ферми, управлявани от фермери, чиито предци са били крепостни селяни. Херцогът се грижеше за имота от младите си години, когато баща му загина в инцидент по време на лов в съседно имение. Под неговите съвестни грижи Белгрейв и имотите му просперираха. На седемдесет и четири, от няколко години той обучаваше най-големия си син, Тристан, как да управлява имението. Филип смяташе, че синът му вече е готов да поеме тази отговорност, но имаше други тревоги. Тристан беше на четиресет и пет, женен, с две дъщери. Другият му син, Едуард, беше на четиресет и две, никога не се бе женил и нямаше законни деца, но имаше безброй незаконни. Никой не знаеше колко точно, дори самият Едуард. Освен това си падаше по алкохола и хазарта и всяко друго удоволствие, което човек можеше да си представи, особено ако то включваше бързи коне и леки жени. Щеше да е истинско бедствие, ако той бе най-големият син на херцога.

И двамата мъже бяха синове на Филип от първата му съпруга, Арабела, също дъщеря на херцог и негова втора братовчедка, която притежаваше огромно състояние. Арабела произхождаше от безукорно семейство аристократи и бе много млада, когато се ожениха. Филип бе на двадесет и осем, а тя - едва на седемнадесет и зашеметяващо красива. Беше звездата на първия си лондонски сезон, където се очакваше да се запознае с бъдещия си съпруг, и го бе направила изключително успешно. С времето Филип откри, че херцогинята всъщност е една много студена жена и се интересува повече от светския живот и облагите на титлата си, отколкото от съпруга си, а към децата си не изпитваше особен интерес. Беше завършен егоист, макар всички да й се възхищаваха заради красотата ѝ. Арабела почина от грип, когато момчетата бяха на седем и на четири години и с помощта на гувернантките и на майка си Филип отгледа децата сам.

Младите жени от съседните имения, дамите от висшето общество в Лондон го канеха на приеми, правеха всичко възможно да привлекат интереса му, но без резултат. Синовете му бяха на около двайсет години, когато Филип най-после срещна жена, която го омагьоса и стана любовта на живота му още от първия миг. Мари-Изабел беше дъщеря на френски маркиз, първи братовчед на покойния крал, загинал по време на Революцията. Едната част от семейството ѝ бяха от рода Бурбон, а другата - от Орлеан, кралски потомци. Тя бе родена в първата година на Революцията и малко по-късно родителите ѝ бяха убити. Замъкът им бе изгорен, а цялата им собственост - открадната или унищожена. Усетил накъде духа вятърът, баща ѝ я бе изпратил още като бебе при приятели в Англия, които да се грижат за нея, ако във Франция се случи най-лошото. Беше израснала в английско семейство, което я бе приело като собствена дъщеря и я обсипваше с нежни грижи. Беше чаровно момиче с омагьосваща красота. Имаше светлоруса коса, огромни сини очи, великолепна фигура и бяла като порцелан кожа. Мари-Изабел се влюби в херцога в мига, когато се запозна с него. И двамата бяха от добри семейства, роднини на кралски особи. Ожениха се четири месеца по-късно, когато тя навърши осемнадесет. За първи път в живота си Филип узна какво е истинско щастие, с жена, която боготвореше. Бяха впечатляваща двойка. Той бе висок, силен и елегантен, а Мари-Изабел съчетаваше аристократичните навици на англичаните, сред които бе израснала, с чара на френските си предци. Тя се оказа прекрасно допълнение към живота на Филип, обичаше Белгрейв също като него и му помагаше в избора на изискани мебели, картини и всичко необходимо за имението. Замъкът сияеше от присъствието ѝ, всички я обичаха заради слънчевото ѝ настроение и отношението ѝ към херцога. Той бе на петдесет и пет, когато се ожениха, но с нея се чувстваше млад и пълен с енергия.

Животът им напомняше на приказка, която свърши прекалено бързо. През първата година на брака им Мари-Изабел забременя и почина два дни след като роди дъщеря им. Кръстиха момиченцето Анжелик, защото приличаше на ангелче с русите коси и сините очи на майка си. Съсипан от смъртта на любимата си съпруга, Филип посвети живота си на дъщеря си, която бе радостта на съществуването му. Взимаше я навсякъде със себе си, учеше я как да управлява имението, също както и братята ѝ. Тя изпитваше същата страст към земята и дома им и притежаваше непогрешимите инстинкти на баща си. Прекарваха дългите зимни нощи в разговори за управлението на Белгрейв и на фермите, а през лятото яздеха заедно и той ѝ показваше промените и подобренията, които бе направил, обясняваше ѝ защо са важни. Анжелик беше наясно как работи имението, справяше се чудесно с цифрите и финансите и даваше разумни съвети на баща си.

Не ходеше на училище, имаше частни учители у дома. Говореше безукорен френски, благодарение на наетата френска гувернантка. Филип искаше дъщеря му да говори отлично и майчиния си език. Когато порасна, Анжелик се грижеше за баща си, отнасяше се внимателно с него, тревожеше се, когато не беше добре, и го подкрепяше във всичко. Беше идеалната дъщеря. Филип пък изпитваше чувство за вина, защото не я водеше в Лондон достатъчно често. Пътуванията го изморяваха, а и отдавна бе изгубил интерес към баловете и светските събития, макар да бе завел дъщеря си на коронацията на братовчед си, крал Джордж IV в Уестминстърското абатство през 1821 година. Тогава Анжелик бе едва на дванадесет и едно от малкото деца там, но кралят я бе поканил лично заради приятелството си с баща ѝ. Анжелик бе радостна и възбудена от събитието и празненствата след него. Филип вече бе на шестдесет и осем, имаше проблеми със здравето и изпита истинско облекчение, когато се завърнаха. Въпреки това се радваше, че бе завел дъщеря си в Лондон. Тя се зарече, че никога няма да забрави преживяното там и говореше за коронацията в продължение на години.

Оттогава Филип често размишляваше за първия сезон на дъщеря си и за бала, който би трябвало да устрои за нея в лондонския им дом на площад "Гросвенър". Мислеше и за мъжете, които тя щеше да срещне там. Но не можеше да понесе мисълта да я представи на обществото толкова рано и също толкова рано да я изгуби заради потенциалния ѝ съпруг, който със сигурност щеше да я открадне от него.

Няколко години по-рано херцогът бе позволил на Тристан, съпругата му и двете им дъщери да се нанесат в лондонската им къща, тъй като той самият вече не ходеше там. Чувстваше се по-удобно в Белгрейв и намираше Лондон и светския живот за изтощителни. Анжелик винаги го уверяваше, че е щастлива в Хертфордшир с него и не се нуждае от посещения в Лондон. Предпочиташе да е у дома с баща си.

Съпругата на Тристан, Елизабет, можеше с лекота да поеме задълженията по придружаването на Анжелик през първия ѝ сезон и дори да организира бала за нея, за който херцогът щеше да плати. Но Тристан ревнуваше сестра си от деня, когато се роди, чувство, което се дължеше на омразата му към майка ѝ и гнева към втория брак на баща му. Въпреки кралския произход на Мари-Изабел, Тристан и брат му я наричаха "френската курва". Баща им дочу това и страшно се натъжи, а откритата им враждебност към сестра им го тревожеше все по-силно с всяка изминала година.

Според закона, титлата, имението и по-голямата част от богатството на Филип принадлежаха на Тристан, Едуард щеше да получи значително по-малко. Той щеше да наследи огромна къща в имението, великолепен просторен палат, обитаван от баба му преди да почине. Филип му бе осигурил и приходи, които щяха да са предостатъчни, ако не се отдаваше на безразсъдните си прищявки. Баща му знаеше, че Тристан ще се погрижи за него, каквото и да се случи. Двамата братя бяха много близки и Тристан никога не би позволил Едуард да се разори. Но херцогът не можеше да остави нищо на дъщеря си, а само да ѝ осигури зестра, когато се омъжи. Няколко пъти той сподели с Тристан желанието си дъщеря му да остане да живее в замъка докато иска, а по-късно, когато остарее, да се нанесе във "Вилата", една от къщите в имението. Вилата бе почти толкова голяма, колкото къщата, където бе живяла майка му, изискваше множество прислужници и Филип знаеше, че дъщеря му ще се чувства удобно там, но решението зависеше от Тристан и щедростта му. По закон той не бе задължен да осигури сестра си. Баща му го бе помолил да я подкрепя финансово и да ѝ отдели щедра сума, когато се омъжи, както подхожда на общественото им положение и благородния ѝ произход. Филип не искаше дъщеря му да бъде пренебрегната след смъртта му, но според закона нямаше начин да предотврати това. Бъдещето на Анжелик щеше да зависи от милостта на братята ѝ, не можеше да получи наследство от баща си. Бяха говорили за това, но всеки път тя настояваше, че няма нужда да се тревожи. Не се нуждаеше от много, за да е щастлива, стига да можеше да живее в Белгрейв завинаги. Това бе всичко, което тя искаше. Но Филип познаваше света, проклетията на сина си и алчността на жена му и прекарваше безброй безсънни нощи в тревоги за дъщеря си. Особено напоследък, когато остаря и здравето му се влоши.

Херцогът боледуваше вече цял месец от инфекция на белите дробове, която се влошаваше, и Анжелик бе силно притеснена. Повика лекаря няколко пъти, а през последната седмица баща ѝ непрестанно имаше температура. Беше необичайно студено за ноември и тя накара слугите да поддържат силен огъня в камината при баща ѝ. В Белгрейв ставаше много студено през зимата, а тази година тя започна твърде рано. Започна да вали сняг още през октомври. Анжелик слушаше виещия навън вятър докато седеше до леглото на баща си и му четеше. Този следобед той се унесе на няколко пъти, а когато се събуждаше, бе раздразнителен и лицето му гореше от температурата. Госпожа Уайт, икономката, дойде да го нагледа и се съгласи с Анжелик, че отново трябва да повикат доктора. Икономът на баща ѝ, Джон Маркхам, служеше тук от много години, дълго преди раждането на Анжелик, и бе почти на същите години като херцога, на когото бе напълно посветен. Всички бяха притеснени за болестта на Филип. Кашлицата му бе дълбока и раздираща, не искаше да се храни, въпреки старанието на Маркхам.

Хобсън, икономът в къщата, често се съревноваваше с Маркхам за вниманието на херцога, но сега, когато благородникът бе толкова болен, Хобсън оставяше Маркхам да се грижи за него и не му се бъркаше. Анжелик им бе благодарна за всичко, което правеха за баща ѝ, всички го обичаха. Филип винаги се отнасяше добре със служителите си, грижеше се за тях и бе научил дъщеря си на същото. Анжелик познаваше всички по име, знаеше историите им, познаваше конярите, ратаите, фермерите и семействата им. Говореше с тях, когато ги срещаше из замъка, проверяваше покривките и чаршафите с госпожа Уайт, изслушваше проблемите в кухнята. Готвачката им, госпожа Уилямс, беше строга, но добросърдечна жена, която ръководеше кухнята с желязна ръка и строяваше слугините, но ястията ѝ винаги бяха великолепни. През последните дни тя се опитваше да изкуши херцога с най-любимите му храни, но трети ден подносите се връщаха недокоснати. Готвачката плачеше, защото се страхуваше, че това е лош знак.

Херцогът изглеждаше отчайващо болен и Анжелик силно се притесняваше. На осемнадесет, тя бе зряла за възрастта си, знаеше как да управлява дома на баща си, бе се грижила за него през последните години. Но този път беше различно. Той боледуваше от цял месец и не даваше признаци, че се подобрява. Почти седмица поддържаше висока температура, не реагираше на грижите, които се полагаха за него. Искаше само да спи, което бе нетипично за него. Макар и на седемдесет и четири, той бе жизнен, енергичен и се интересуваше от всичко наоколо.

Лекарят дойде отново и заяви, че не е доволен от развитието на болестта. След като си тръгна, Анжелик реши да накара баща си да опита от приготвения от госпожа Уилямс бульон, придружен от тънко нарязани парченца пиле, но той категорично отказа.
– Татко, моля те... поне опитай супата. Много е вкусна, ще обидиш госпожа Уилямс, ако не хапнеш, поне малко.
Херцогът опита да протестира, но го измъчваше раздираща кашлица, а после се отпусна изтощен на възглавниците. С всеки изминал ден отслабваше и губеше сила, бе станал твърде крехък, макар Анжелик да се преструваше, че всичко е наред. Филип се унесе, а тя го хвана нежно за ръката и се вгледа в него. Маркхам влезе и излезе на няколко пъти, поглеждаше предпазливо от вратата и се отдалечаваше безмълвно. Хобсън видя Маркхам в кухнята и тихо го попита:
– Как е Негова светлост?
– В същото положение - разтревожено отговори Маркхам, а госпожа Уилямс се приближи към тях.
В кухнята нещата вървяха по старому, трябваше да нахранят двадесет и петимата прислужници в къщата.
– Какво ще стане с малката? - попита госпожа Уилямс иконома Хобсън, когато Маркхам се присъедини към останалите за вечеря. – Тя ще зависи от милостта на братята си, ако нещо се случи с Негова светлост.
– Не можем да ѝ помогнем - отговори Хобсън.

Искаше му се да не е така разтревожен, но страшно се притесняваше. Беше започнал работа в замъка преди много години, когато съпругата му и дъщеря му починаха при епидемия от грип. Откри, че животът тук му допада, и остана. А сега си помисли, че най-доброто решение за Анжелик бе да е омъжена по времето, когато баща ѝ почине, и да има подкрепата на съпруг. Но тя бе още млада, не бе представена по време на сезона в Лондон през лятото, а и бездруго нямаше желание за това. Дори баща ѝ да се почувстваше по-добре, щеше да е прекалено късно за нея, освен ако Тристан не се погрижеше да я представи следващото лято, което не изглеждаше твърде вероятно. Бъдещето на Анжелик не представляваше интерес за него и той не го криеше. Имаше две дъщери на шестнадесет и седемнадесет години, но те далеч не бяха красиви като леля си, която бе малко по-голяма от тях. Анжелик щеше да е звездата на сезона, особено в сравнение с дъщерите на брат си, а това бе последното, което Тристан и жена му искаха.

Госпожа Уилямс и Хобсън се присъединиха към останалите за вечеря, а малко по-късно Маркхам се качи горе да нагледа отново херцога. Когато влезе в стаята, Филип спеше, а Анжелик почти не бе хапнала нищо от храната, която ѝ бе занесъл по-рано. Личеше ѝ, че бе плакала. Знаеше, че един ден това щеше да се случи, но още не бе готова.

През следващите три дни състоянието на Филип не се промени. Очите му блестяха от високата температура, когато късно през нощта се събуди. Анжелик забеляза, че изглежда по-свеж и силен.

– Искам да отида в кабинета - решително заяви той с ясен глас.

Анжелик се надяваше това да е признак, че температурата най-после спада и той се съвзема. Тревожеше се отчаяно за него, макар да се опитваше да го крие и да бъде смела.

– Не тази вечер, татко. Там е прекалено студено.

Слугите не бяха запалили огъня в малката библиотека до спалнята му, където той често преглеждаше счетоводните книги на имението късно през нощта. Не бе ставал от леглото повече от седмица, затова Анжелик им бе казала, че няма нужда да палят камината там и не искаше баща ѝ да напуска топлата спалня.

– Не спори с мен - строго отвърна той.
– Искам да ти дам нещо.
Тя се зачуди за миг дали баща ѝ беше на себе си, но той изглеждаше съвсем добре.
– Можем да го направим утре, татко. Или ми кажи какво искаш и аз ще ти го донеса.
Тя вече бе скочила на крака, когато той бутна завивките настрани, стана от леглото и погледна решително. Анжелик се втурна към него, уплашена да не загуби равновесие. Осъзна, че не може да го спре, прегърна го, за да го подкрепи, и тръгнаха към кабинета.

В малката библиотека бе кошмарно студено, точно както Анжелик се опасяваше, но баща ѝ отиде до един от шкафовете, взе голяма, подвързана с кожа книга и се отпусна тежко в едно от креслата. Тя го остави да запали свещта на бюрото, видя го как отваря книгата и забеляза, че тя беше куха. Баща ѝ извади от нея кожена торбичка и писмо и я погледна сериозно. После се надигна, върна книгата на мястото ѝ и тръгна обратно към спалнята си с помощта на Анжелик, изтощен от усилието. Тя бързо духна свещта и му помогна да се настани в леглото. Филип стискаше предметите в ръка и гледаше дъщеря си, обичаше я безкрайно.

– Искам да прибереш това на безопасно място, Анжелик, където никой няма да го намери. Ако нещо се случи с мен, искам ти да го имаш. Заделих го за теб преди доста време. Не го споделяй с никого, то е твое. Ще ми се да вярвам, че мога да разчитам на брат ти да се погрижи за теб, когато си отида, но законът не те защитава. Може да се нуждаеш от това някой ден. Пази го и не го използвай, освен в краен случай. Не сега. По-късно това ще те осигури, ако нещо се случи. Можеш да си купиш къща, когато остарееш, да живееш удобно, ако не искаш или не можеш да останеш в Белгрейв.

Филип говореше сериозно за това, което тя не можеше и не искаше да мисли. Но той бе мислил само за тях.
– Татко, не говори такива неща - каза тя с насълзени очи.
– Защо да не искам да остана тук? И защо да купувам собствена къща? Белгрейв е нашият дом.
Анжелик бе объркана от думите му и не ги хареса. Накараха я да потръпне и заприлича на уплашено дете. Баща ѝ протегна торбичката с писмото.
– Не е нужно да го четеш сега, дете, направи го след като си отида. След смъртта ми това ще е домът на Тристан и Елизабет. Ще се наложи да живееш от тяхната щедрост и по техните правила. Те имат две дъщери на твоята възраст, за които да мислят. Ти няма да си първата им грижа. Но си моята първа грижа. Тук има двадесет и пет хиляди лири, достатъчно, за да преживееш дълго време, ако ги използваш разумно. Засега трябва да ги спестиш. Могат да са ти зестра за почтен мъж, който те обича, или да се грижиш за себе си докато се омъжиш, ако това се наложи. Надявам се Белгрейв да е твоят дом завинаги, скъпа, или поне докато се омъжиш, но не мога да съм сигурен. Помолих Тристан да те остави да живееш тук или във Вилата, когато остарееш. Тя е не по-малко удобна от къщата, която остава на Едуард. Но бих предпочел да си в тази къща докато остарееш. Ще съм спокоен, ако знам, че разполагаш с това. Давам ти го с цялата си любов. Писмото потвърждава, че съм ти направил дарението и то ти принадлежи, можеш да се разпореждаш с него, както искаш.

По бузите ѝ потекоха сълзи, докато слушаше баща си, но той изглеждаше по-спокоен от преди. Бъдещето на дъщеря му сериозно го притесняваше. Филип се облегна на възглавниците с изморена усмивка, когато дъщеря му пое торбичката с треперещи ръце.
– Не искам това, татко. Не се нуждая от него. И не би трябвало да ми го даваш сега...
Предстоеше им раздяла, раздяла завинаги и тя го предчувстваше. Но и не искаше да го разстрои, макар да не можеше да си представи какво би правила с двадесет и пет хиляди лири. Това бе астрономична сума пари, но и единственото, което притежаваше. Ако брат ѝ не ѝ осигуреше достатъчна издръжка, подаръкът на баща ѝ ѝ даваше известна независимост.
– Благодаря ти, татко - прошепна тя, наведе се и го целуна, а той затвори очи.
– Сега ще поспя – тихо каза той и след секунда се унесе.
Анжелик седна до него и се вторачи в огъня. Торбичката лежеше в скута ѝ. Типично за баща ѝ бе да мисли за бъдещето и да направи всичко възможно да я осигури. Каквото и да се случи, тя щеше да притежава достатъчно, за да живее удобно до края на живота си. Но единственото ѝ желание сега беше баща ѝ да оздравее. Това означаваше за нея много повече от всичко, което той би могъл да ѝ даде. Обичаше баща си, той беше невероятно мил, добър и щедър човек.

Анжелик прочете писмото, което потвърждаваше думите му и допълваше, че тя може да запази всички бижута, купени от него за майка ѝ през краткото време на брака им преди да почине. Анжелик знаеше, че ако Тристан пожелаеше, щеше да ѝ се наложи да му върне всички семейни ценности, подарени ѝ от баща ѝ, но красивите бижута, купени от Филип за втората му съпруга, щяха да останат за нея. Филип не можеше да направи нищо повече сега, освен да се моли Тристан да е мил към нея и да я почита като своя сестра. Тя вярваше, че брат ѝ ще изпълни желанието на баща им, въпреки враждебността си към майка ѝ. Все пак бяха роднини и той би трябвало да уважи молбата на баща им. Анжелик бе убедена в това.

Тази вечер спа до леглото на баща си, прибрала подаръка му в дълбокия джоб на широката си пола. Не искаше да остави херцога нито за миг, а и парите бяха в безопасност тук. Анжелик заспа дълбоко, свита в креслото до леглото на баща си. Присъствието му я успокояваше."
Из книгата
Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на "New York Times" 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите "Дар", "Белезите на времето" и "Сестри". Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката "Завръщане у дома". Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В "Спомен" писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът "Сезон на страстта", а три години по-късно излиза книгата "Смелостта да обичаш". Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва "Ударите на сърцето", "Радост и болка", "Отвличане", "Катастрофа" и др.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът "Целувката", който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи "Съпруга на конци" (2002 г.) и "Развод" (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа "Втори шанс". През 2009 година Стийл създава романа "Невинни лъжи", който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите "Предателство" (2012 г.), "Майчин грях" (2012 г.), "Игри на власт" (2015 г.) и др. Най-новият роман на Стийл "Под прикритие", подобно на повечето ѝ книги, също се радва на голям читателски интерес.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Херцогинята", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Развод - Даниел Стийл -
Развод
Даниел Стийл
Бард
Цена:  14.99 лв.
Майчин грях - Даниел Стийл -
Майчин грях
Даниел Стийл
Бард
Цена:  14.99 лв.
Безценни дарове - Даниел Стийл -
Безценни дарове
Даниел Стийл
Бард
Цена:  15.99 лв.
Заедно завинаги - Даниел Стийл -
Заедно завинаги
Даниел Стийл
Бард
Цена:  14.99 лв.
Невинни лъжи - Даниел Стийл -
Невинни лъжи
Даниел Стийл
Бард
Цена:  12.99 лв.
Без драскотина - Даниел Стийл -
Без драскотина
Даниел Стийл
Бард
Цена:  14.99 лв.
Сестри - Даниел Стийл -
Сестри
Даниел Стийл
Бард
Цена:  14.99 лв.
Кънтри - Даниел Стийл -
Кънтри
Даниел Стийл
Бард
Цена:  15.99 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Вендета - Венета Райкова - книга

Вендета



Ентусиаст
Цена:  15.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш време да садиш, и време да скубеш насаденото време да убиваш, и време да лекуваш време да събаряш, и време да съграждаш време да плачеш, и време да се смееш време да тъгуваш, и време да играеш време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдки време да търсиш, и време да губиш време да къташ, и време да пилееш време да раздираш, и време да съшиваш време да мълчиш, и време да говориш време да обичаш, и време да мразиш време за война, и време за мир Старата ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове



Пан
Цена:  4.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Под игото - Иван Вазов - книга

Под игото



Хермес
Цена:  4.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Новият учител Бойчо Огнянов донася искрата на бунта в малкото подбалканско градче Бяла черква. Скоро ще лумне огънят на народното недоволство срещу османския поробител. В това барутно време се раждат герои, чиито имена ще останат гравирани със златни букви в историята на България. ...
Седемте смъртни гряха - Калина Паскалева - книга

Седемте смъртни гряха



Апостроф
Цена:  9.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
От автора на бестселъра "Дневниците на една курва" - Калина Паскалева. ... Добре дошли в Ада под небето. Моят живот... Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист, гордост - седемте смъртни гряха. Те са седем, но кръговете на Ада са девет. Има място за всички. Добре дошли в Ада под небето. Моят живот. Аз знам, че ако има нещо, което не мога да простя на себе си, то е да не греша. Мога да страдам и да предавам душата си, понякога на Дявола, понякога на някой ангел. Аз съм грешница. Но не съм сама. Всички ние сме грешници. Това ни е съдбата. Всички герои в тази книга са грешници. Не ги съдете. Преди да ги ...
Декамерон - Джовани Бокачо - книга

Декамерон



Дамян Яков
Цена:  6.00 лв.
Настоящото издание на "Декамерон" е съкратено - в него са включени новелите, които са обект на анализи и интерпретации в часовете по литература в 10-ти клас. Подбраните текстове не са адаптирани или преразказани, те са преведени добросъвестно и със стремежа да бъде предаден възможно най-добре духът на тази неумираща творба. ...
Христоматия: старобългарска литература - Ваня Мичева - книга

Христоматия: старобългарска литература



Дамян Яков
Цена:  6.00 лв.
Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на 9 в. до втората половина на 18 в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността и, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които ...
Безценни дарове - Даниел Стийл - книга

Безценни дарове



Бард
Цена:  15.99 лв.
Едно вдъхновяващо пробуждане на чувствата. ... Богатата наследница Вероник - дъщеря на американски магнат и внучка на френски търговец на произведения на изкуството - печели сърцето на красивия вдовец Пол Паркър, който се отличава с изисканост, чар... и безкраен егоизъм. След десетгодишен брак Пол загърбва отговорностите на съпружеския живот и се връща към истинската си същност на бонвиван. Вероник Паркър е отдадена майка, която се посвещава на трите си дъщери Тими, Джулиет и Джой и дава всичко от себе си, за да ги възпита на труд и отговорност. Животът им се преобръща след смъртта на Пол. На смъртния си одър той ...
Любовницата - Даниел Стийл - книга

Любовницата



Бард
Цена:  15.99 лв.
Красотата на Наташа спасява живота ѝ... ... Красотата на Наташа Ленова спасява живота ѝ. Открита на ледена московска улица от руски милиардер, тя живее под закрилата му, потопена в достъпен за малцина разкош, докато той се занимава с делата си в един тъмен свят, който тя никога не вижда. Тео Лука е син на световноизвестния художник Лоренцо Лука. Той е оставил на жена си и сина си цяло състояние в картини, които те отказват да продадат. Вдовицата на Лоренцо, Мейлис, е превърнала дома им в известен ресторант, украсен с творбите на покойния ѝ съпруг. Там една юнска вечер Тео среща Наташа, най-изящната ...

Херцогинята


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.99 лв.
Продукт#208002
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена25-09-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери12.60 / 20.00 / 2.60 cm
Тегло0.308 kg
EAN9789546557896
ISBN9789546557896
Описание
Осиротяла. Предадена. Непоколебима! Тя стига от замъка до падението... Ще успее ли да се върне на върха?
Анжелик Латам израства във великолепен замък под грижите на любящия си баща, херцога на Уестърфийлд. Но след смъртта му полубратът на Анжелик брутално я прогонва. Красивата осемнайсетгодишна девойка трябва да се бори сама за оцеляването си. Тя заминава за Париж, където спасява от улицата млада проститутка, жертва на жесток тормоз. И внезапно ѝ хрумва идея: да отвори елегантен дом за удоволствия.

Анжелик създава "Ле Будоар" - сензационно заведение, където се събират могъщи мъже, тайни страсти и красиви, изтънчени жени. Но дали този живот на ръба на скандала ще ѝ позволи да си възвърне законното място в света...

От Англия до Париж и Ню Йорк, Даниел Стийл разказва за борбата на жените в едно управлявано от мъже общество. Запленяващ портрет на една жена с несломим дух!
"Великолепен роман! Чудесен пример за истинския живот. Не може винаги да печелиш. Има трудности. Идват добри и лоши времена. Трябва да се съсредоточиш върху истински важните неща."
Goodreads
Откъс от книгата
"Замъкът Белгрейв сияеше с цялото си великолепие в сърцето на Хертфордшир, издигнат там преди единадесет поколения и почти триста години, още от седемнадесети век. С изключение на няколкото добавени модерни удобства и украси почти нищо не се бе променило във вековната му история. Собствениците му следваха същите традиции през последните двеста години. Това бе семейният дом на Филип, херцогът на Уестърфилд. Замъкът бе построен от семейство Лейтъм и бе един от най-големите в Англия, а благодарение на огромното състояние на херцога, и един от най-добре поддържаните. Земите около него се простираха докъдето стигаше погледът. Гори, огромно езеро, винаги пълно с риба за любителите на риболова, и ферми, управлявани от фермери, чиито предци са били крепостни селяни. Херцогът се грижеше за имота от младите си години, когато баща му загина в инцидент по време на лов в съседно имение. Под неговите съвестни грижи Белгрейв и имотите му просперираха. На седемдесет и четири, от няколко години той обучаваше най-големия си син, Тристан, как да управлява имението. Филип смяташе, че синът му вече е готов да поеме тази отговорност, но имаше други тревоги. Тристан беше на четиресет и пет, женен, с две дъщери. Другият му син, Едуард, беше на четиресет и две, никога не се бе женил и нямаше законни деца, но имаше безброй незаконни. Никой не знаеше колко точно, дори самият Едуард. Освен това си падаше по алкохола и хазарта и всяко друго удоволствие, което човек можеше да си представи, особено ако то включваше бързи коне и леки жени. Щеше да е истинско бедствие, ако той бе най-големият син на херцога.

И двамата мъже бяха синове на Филип от първата му съпруга, Арабела, също дъщеря на херцог и негова втора братовчедка, която притежаваше огромно състояние. Арабела произхождаше от безукорно семейство аристократи и бе много млада, когато се ожениха. Филип бе на двадесет и осем, а тя - едва на седемнадесет и зашеметяващо красива. Беше звездата на първия си лондонски сезон, където се очакваше да се запознае с бъдещия си съпруг, и го бе направила изключително успешно. С времето Филип откри, че херцогинята всъщност е една много студена жена и се интересува повече от светския живот и облагите на титлата си, отколкото от съпруга си, а към децата си не изпитваше особен интерес. Беше завършен егоист, макар всички да й се възхищаваха заради красотата ѝ. Арабела почина от грип, когато момчетата бяха на седем и на четири години и с помощта на гувернантките и на майка си Филип отгледа децата сам.

Младите жени от съседните имения, дамите от висшето общество в Лондон го канеха на приеми, правеха всичко възможно да привлекат интереса му, но без резултат. Синовете му бяха на около двайсет години, когато Филип най-после срещна жена, която го омагьоса и стана любовта на живота му още от първия миг. Мари-Изабел беше дъщеря на френски маркиз, първи братовчед на покойния крал, загинал по време на Революцията. Едната част от семейството ѝ бяха от рода Бурбон, а другата - от Орлеан, кралски потомци. Тя бе родена в първата година на Революцията и малко по-късно родителите ѝ бяха убити. Замъкът им бе изгорен, а цялата им собственост - открадната или унищожена. Усетил накъде духа вятърът, баща ѝ я бе изпратил още като бебе при приятели в Англия, които да се грижат за нея, ако във Франция се случи най-лошото. Беше израснала в английско семейство, което я бе приело като собствена дъщеря и я обсипваше с нежни грижи. Беше чаровно момиче с омагьосваща красота. Имаше светлоруса коса, огромни сини очи, великолепна фигура и бяла като порцелан кожа. Мари-Изабел се влюби в херцога в мига, когато се запозна с него. И двамата бяха от добри семейства, роднини на кралски особи. Ожениха се четири месеца по-късно, когато тя навърши осемнадесет. За първи път в живота си Филип узна какво е истинско щастие, с жена, която боготвореше. Бяха впечатляваща двойка. Той бе висок, силен и елегантен, а Мари-Изабел съчетаваше аристократичните навици на англичаните, сред които бе израснала, с чара на френските си предци. Тя се оказа прекрасно допълнение към живота на Филип, обичаше Белгрейв също като него и му помагаше в избора на изискани мебели, картини и всичко необходимо за имението. Замъкът сияеше от присъствието ѝ, всички я обичаха заради слънчевото ѝ настроение и отношението ѝ към херцога. Той бе на петдесет и пет, когато се ожениха, но с нея се чувстваше млад и пълен с енергия.

Животът им напомняше на приказка, която свърши прекалено бързо. През първата година на брака им Мари-Изабел забременя и почина два дни след като роди дъщеря им. Кръстиха момиченцето Анжелик, защото приличаше на ангелче с русите коси и сините очи на майка си. Съсипан от смъртта на любимата си съпруга, Филип посвети живота си на дъщеря си, която бе радостта на съществуването му. Взимаше я навсякъде със себе си, учеше я как да управлява имението, също както и братята ѝ. Тя изпитваше същата страст към земята и дома им и притежаваше непогрешимите инстинкти на баща си. Прекарваха дългите зимни нощи в разговори за управлението на Белгрейв и на фермите, а през лятото яздеха заедно и той ѝ показваше промените и подобренията, които бе направил, обясняваше ѝ защо са важни. Анжелик беше наясно как работи имението, справяше се чудесно с цифрите и финансите и даваше разумни съвети на баща си.

Не ходеше на училище, имаше частни учители у дома. Говореше безукорен френски, благодарение на наетата френска гувернантка. Филип искаше дъщеря му да говори отлично и майчиния си език. Когато порасна, Анжелик се грижеше за баща си, отнасяше се внимателно с него, тревожеше се, когато не беше добре, и го подкрепяше във всичко. Беше идеалната дъщеря. Филип пък изпитваше чувство за вина, защото не я водеше в Лондон достатъчно често. Пътуванията го изморяваха, а и отдавна бе изгубил интерес към баловете и светските събития, макар да бе завел дъщеря си на коронацията на братовчед си, крал Джордж IV в Уестминстърското абатство през 1821 година. Тогава Анжелик бе едва на дванадесет и едно от малкото деца там, но кралят я бе поканил лично заради приятелството си с баща ѝ. Анжелик бе радостна и възбудена от събитието и празненствата след него. Филип вече бе на шестдесет и осем, имаше проблеми със здравето и изпита истинско облекчение, когато се завърнаха. Въпреки това се радваше, че бе завел дъщеря си в Лондон. Тя се зарече, че никога няма да забрави преживяното там и говореше за коронацията в продължение на години.

Оттогава Филип често размишляваше за първия сезон на дъщеря си и за бала, който би трябвало да устрои за нея в лондонския им дом на площад "Гросвенър". Мислеше и за мъжете, които тя щеше да срещне там. Но не можеше да понесе мисълта да я представи на обществото толкова рано и също толкова рано да я изгуби заради потенциалния ѝ съпруг, който със сигурност щеше да я открадне от него.

Няколко години по-рано херцогът бе позволил на Тристан, съпругата му и двете им дъщери да се нанесат в лондонската им къща, тъй като той самият вече не ходеше там. Чувстваше се по-удобно в Белгрейв и намираше Лондон и светския живот за изтощителни. Анжелик винаги го уверяваше, че е щастлива в Хертфордшир с него и не се нуждае от посещения в Лондон. Предпочиташе да е у дома с баща си.

Съпругата на Тристан, Елизабет, можеше с лекота да поеме задълженията по придружаването на Анжелик през първия ѝ сезон и дори да организира бала за нея, за който херцогът щеше да плати. Но Тристан ревнуваше сестра си от деня, когато се роди, чувство, което се дължеше на омразата му към майка ѝ и гнева към втория брак на баща му. Въпреки кралския произход на Мари-Изабел, Тристан и брат му я наричаха "френската курва". Баща им дочу това и страшно се натъжи, а откритата им враждебност към сестра им го тревожеше все по-силно с всяка изминала година.

Според закона, титлата, имението и по-голямата част от богатството на Филип принадлежаха на Тристан, Едуард щеше да получи значително по-малко. Той щеше да наследи огромна къща в имението, великолепен просторен палат, обитаван от баба му преди да почине. Филип му бе осигурил и приходи, които щяха да са предостатъчни, ако не се отдаваше на безразсъдните си прищявки. Баща му знаеше, че Тристан ще се погрижи за него, каквото и да се случи. Двамата братя бяха много близки и Тристан никога не би позволил Едуард да се разори. Но херцогът не можеше да остави нищо на дъщеря си, а само да ѝ осигури зестра, когато се омъжи. Няколко пъти той сподели с Тристан желанието си дъщеря му да остане да живее в замъка докато иска, а по-късно, когато остарее, да се нанесе във "Вилата", една от къщите в имението. Вилата бе почти толкова голяма, колкото къщата, където бе живяла майка му, изискваше множество прислужници и Филип знаеше, че дъщеря му ще се чувства удобно там, но решението зависеше от Тристан и щедростта му. По закон той не бе задължен да осигури сестра си. Баща му го бе помолил да я подкрепя финансово и да ѝ отдели щедра сума, когато се омъжи, както подхожда на общественото им положение и благородния ѝ произход. Филип не искаше дъщеря му да бъде пренебрегната след смъртта му, но според закона нямаше начин да предотврати това. Бъдещето на Анжелик щеше да зависи от милостта на братята ѝ, не можеше да получи наследство от баща си. Бяха говорили за това, но всеки път тя настояваше, че няма нужда да се тревожи. Не се нуждаеше от много, за да е щастлива, стига да можеше да живее в Белгрейв завинаги. Това бе всичко, което тя искаше. Но Филип познаваше света, проклетията на сина си и алчността на жена му и прекарваше безброй безсънни нощи в тревоги за дъщеря си. Особено напоследък, когато остаря и здравето му се влоши.

Херцогът боледуваше вече цял месец от инфекция на белите дробове, която се влошаваше, и Анжелик бе силно притеснена. Повика лекаря няколко пъти, а през последната седмица баща ѝ непрестанно имаше температура. Беше необичайно студено за ноември и тя накара слугите да поддържат силен огъня в камината при баща ѝ. В Белгрейв ставаше много студено през зимата, а тази година тя започна твърде рано. Започна да вали сняг още през октомври. Анжелик слушаше виещия навън вятър докато седеше до леглото на баща си и му четеше. Този следобед той се унесе на няколко пъти, а когато се събуждаше, бе раздразнителен и лицето му гореше от температурата. Госпожа Уайт, икономката, дойде да го нагледа и се съгласи с Анжелик, че отново трябва да повикат доктора. Икономът на баща ѝ, Джон Маркхам, служеше тук от много години, дълго преди раждането на Анжелик, и бе почти на същите години като херцога, на когото бе напълно посветен. Всички бяха притеснени за болестта на Филип. Кашлицата му бе дълбока и раздираща, не искаше да се храни, въпреки старанието на Маркхам.

Хобсън, икономът в къщата, често се съревноваваше с Маркхам за вниманието на херцога, но сега, когато благородникът бе толкова болен, Хобсън оставяше Маркхам да се грижи за него и не му се бъркаше. Анжелик им бе благодарна за всичко, което правеха за баща ѝ, всички го обичаха. Филип винаги се отнасяше добре със служителите си, грижеше се за тях и бе научил дъщеря си на същото. Анжелик познаваше всички по име, знаеше историите им, познаваше конярите, ратаите, фермерите и семействата им. Говореше с тях, когато ги срещаше из замъка, проверяваше покривките и чаршафите с госпожа Уайт, изслушваше проблемите в кухнята. Готвачката им, госпожа Уилямс, беше строга, но добросърдечна жена, която ръководеше кухнята с желязна ръка и строяваше слугините, но ястията ѝ винаги бяха великолепни. През последните дни тя се опитваше да изкуши херцога с най-любимите му храни, но трети ден подносите се връщаха недокоснати. Готвачката плачеше, защото се страхуваше, че това е лош знак.

Херцогът изглеждаше отчайващо болен и Анжелик силно се притесняваше. На осемнадесет, тя бе зряла за възрастта си, знаеше как да управлява дома на баща си, бе се грижила за него през последните години. Но този път беше различно. Той боледуваше от цял месец и не даваше признаци, че се подобрява. Почти седмица поддържаше висока температура, не реагираше на грижите, които се полагаха за него. Искаше само да спи, което бе нетипично за него. Макар и на седемдесет и четири, той бе жизнен, енергичен и се интересуваше от всичко наоколо.

Лекарят дойде отново и заяви, че не е доволен от развитието на болестта. След като си тръгна, Анжелик реши да накара баща си да опита от приготвения от госпожа Уилямс бульон, придружен от тънко нарязани парченца пиле, но той категорично отказа.
– Татко, моля те... поне опитай супата. Много е вкусна, ще обидиш госпожа Уилямс, ако не хапнеш, поне малко.
Херцогът опита да протестира, но го измъчваше раздираща кашлица, а после се отпусна изтощен на възглавниците. С всеки изминал ден отслабваше и губеше сила, бе станал твърде крехък, макар Анжелик да се преструваше, че всичко е наред. Филип се унесе, а тя го хвана нежно за ръката и се вгледа в него. Маркхам влезе и излезе на няколко пъти, поглеждаше предпазливо от вратата и се отдалечаваше безмълвно. Хобсън видя Маркхам в кухнята и тихо го попита:
– Как е Негова светлост?
– В същото положение - разтревожено отговори Маркхам, а госпожа Уилямс се приближи към тях.
В кухнята нещата вървяха по старому, трябваше да нахранят двадесет и петимата прислужници в къщата.
– Какво ще стане с малката? - попита госпожа Уилямс иконома Хобсън, когато Маркхам се присъедини към останалите за вечеря. – Тя ще зависи от милостта на братята си, ако нещо се случи с Негова светлост.
– Не можем да ѝ помогнем - отговори Хобсън.

Искаше му се да не е така разтревожен, но страшно се притесняваше. Беше започнал работа в замъка преди много години, когато съпругата му и дъщеря му починаха при епидемия от грип. Откри, че животът тук му допада, и остана. А сега си помисли, че най-доброто решение за Анжелик бе да е омъжена по времето, когато баща ѝ почине, и да има подкрепата на съпруг. Но тя бе още млада, не бе представена по време на сезона в Лондон през лятото, а и бездруго нямаше желание за това. Дори баща ѝ да се почувстваше по-добре, щеше да е прекалено късно за нея, освен ако Тристан не се погрижеше да я представи следващото лято, което не изглеждаше твърде вероятно. Бъдещето на Анжелик не представляваше интерес за него и той не го криеше. Имаше две дъщери на шестнадесет и седемнадесет години, но те далеч не бяха красиви като леля си, която бе малко по-голяма от тях. Анжелик щеше да е звездата на сезона, особено в сравнение с дъщерите на брат си, а това бе последното, което Тристан и жена му искаха.

Госпожа Уилямс и Хобсън се присъединиха към останалите за вечеря, а малко по-късно Маркхам се качи горе да нагледа отново херцога. Когато влезе в стаята, Филип спеше, а Анжелик почти не бе хапнала нищо от храната, която ѝ бе занесъл по-рано. Личеше ѝ, че бе плакала. Знаеше, че един ден това щеше да се случи, но още не бе готова.

През следващите три дни състоянието на Филип не се промени. Очите му блестяха от високата температура, когато късно през нощта се събуди. Анжелик забеляза, че изглежда по-свеж и силен.

– Искам да отида в кабинета - решително заяви той с ясен глас.

Анжелик се надяваше това да е признак, че температурата най-после спада и той се съвзема. Тревожеше се отчаяно за него, макар да се опитваше да го крие и да бъде смела.

– Не тази вечер, татко. Там е прекалено студено.

Слугите не бяха запалили огъня в малката библиотека до спалнята му, където той често преглеждаше счетоводните книги на имението късно през нощта. Не бе ставал от леглото повече от седмица, затова Анжелик им бе казала, че няма нужда да палят камината там и не искаше баща ѝ да напуска топлата спалня.

– Не спори с мен - строго отвърна той.
– Искам да ти дам нещо.
Тя се зачуди за миг дали баща ѝ беше на себе си, но той изглеждаше съвсем добре.
– Можем да го направим утре, татко. Или ми кажи какво искаш и аз ще ти го донеса.
Тя вече бе скочила на крака, когато той бутна завивките настрани, стана от леглото и погледна решително. Анжелик се втурна към него, уплашена да не загуби равновесие. Осъзна, че не може да го спре, прегърна го, за да го подкрепи, и тръгнаха към кабинета.

В малката библиотека бе кошмарно студено, точно както Анжелик се опасяваше, но баща ѝ отиде до един от шкафовете, взе голяма, подвързана с кожа книга и се отпусна тежко в едно от креслата. Тя го остави да запали свещта на бюрото, видя го как отваря книгата и забеляза, че тя беше куха. Баща ѝ извади от нея кожена торбичка и писмо и я погледна сериозно. После се надигна, върна книгата на мястото ѝ и тръгна обратно към спалнята си с помощта на Анжелик, изтощен от усилието. Тя бързо духна свещта и му помогна да се настани в леглото. Филип стискаше предметите в ръка и гледаше дъщеря си, обичаше я безкрайно.

– Искам да прибереш това на безопасно място, Анжелик, където никой няма да го намери. Ако нещо се случи с мен, искам ти да го имаш. Заделих го за теб преди доста време. Не го споделяй с никого, то е твое. Ще ми се да вярвам, че мога да разчитам на брат ти да се погрижи за теб, когато си отида, но законът не те защитава. Може да се нуждаеш от това някой ден. Пази го и не го използвай, освен в краен случай. Не сега. По-късно това ще те осигури, ако нещо се случи. Можеш да си купиш къща, когато остарееш, да живееш удобно, ако не искаш или не можеш да останеш в Белгрейв.

Филип говореше сериозно за това, което тя не можеше и не искаше да мисли. Но той бе мислил само за тях.
– Татко, не говори такива неща - каза тя с насълзени очи.
– Защо да не искам да остана тук? И защо да купувам собствена къща? Белгрейв е нашият дом.
Анжелик бе объркана от думите му и не ги хареса. Накараха я да потръпне и заприлича на уплашено дете. Баща ѝ протегна торбичката с писмото.
– Не е нужно да го четеш сега, дете, направи го след като си отида. След смъртта ми това ще е домът на Тристан и Елизабет. Ще се наложи да живееш от тяхната щедрост и по техните правила. Те имат две дъщери на твоята възраст, за които да мислят. Ти няма да си първата им грижа. Но си моята първа грижа. Тук има двадесет и пет хиляди лири, достатъчно, за да преживееш дълго време, ако ги използваш разумно. Засега трябва да ги спестиш. Могат да са ти зестра за почтен мъж, който те обича, или да се грижиш за себе си докато се омъжиш, ако това се наложи. Надявам се Белгрейв да е твоят дом завинаги, скъпа, или поне докато се омъжиш, но не мога да съм сигурен. Помолих Тристан да те остави да живееш тук или във Вилата, когато остарееш. Тя е не по-малко удобна от къщата, която остава на Едуард. Но бих предпочел да си в тази къща докато остарееш. Ще съм спокоен, ако знам, че разполагаш с това. Давам ти го с цялата си любов. Писмото потвърждава, че съм ти направил дарението и то ти принадлежи, можеш да се разпореждаш с него, както искаш.

По бузите ѝ потекоха сълзи, докато слушаше баща си, но той изглеждаше по-спокоен от преди. Бъдещето на дъщеря му сериозно го притесняваше. Филип се облегна на възглавниците с изморена усмивка, когато дъщеря му пое торбичката с треперещи ръце.
– Не искам това, татко. Не се нуждая от него. И не би трябвало да ми го даваш сега...
Предстоеше им раздяла, раздяла завинаги и тя го предчувстваше. Но и не искаше да го разстрои, макар да не можеше да си представи какво би правила с двадесет и пет хиляди лири. Това бе астрономична сума пари, но и единственото, което притежаваше. Ако брат ѝ не ѝ осигуреше достатъчна издръжка, подаръкът на баща ѝ ѝ даваше известна независимост.
– Благодаря ти, татко - прошепна тя, наведе се и го целуна, а той затвори очи.
– Сега ще поспя – тихо каза той и след секунда се унесе.
Анжелик седна до него и се вторачи в огъня. Торбичката лежеше в скута ѝ. Типично за баща ѝ бе да мисли за бъдещето и да направи всичко възможно да я осигури. Каквото и да се случи, тя щеше да притежава достатъчно, за да живее удобно до края на живота си. Но единственото ѝ желание сега беше баща ѝ да оздравее. Това означаваше за нея много повече от всичко, което той би могъл да ѝ даде. Обичаше баща си, той беше невероятно мил, добър и щедър човек.

Анжелик прочете писмото, което потвърждаваше думите му и допълваше, че тя може да запази всички бижута, купени от него за майка ѝ през краткото време на брака им преди да почине. Анжелик знаеше, че ако Тристан пожелаеше, щеше да ѝ се наложи да му върне всички семейни ценности, подарени ѝ от баща ѝ, но красивите бижута, купени от Филип за втората му съпруга, щяха да останат за нея. Филип не можеше да направи нищо повече сега, освен да се моли Тристан да е мил към нея и да я почита като своя сестра. Тя вярваше, че брат ѝ ще изпълни желанието на баща им, въпреки враждебността си към майка ѝ. Все пак бяха роднини и той би трябвало да уважи молбата на баща им. Анжелик бе убедена в това.

Тази вечер спа до леглото на баща си, прибрала подаръка му в дълбокия джоб на широката си пола. Не искаше да остави херцога нито за миг, а и парите бяха в безопасност тук. Анжелик заспа дълбоко, свита в креслото до леглото на баща си. Присъствието му я успокояваше."
Из книгата
За Даниел Стийл
Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на "New York Times" 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите "Дар", "Белезите на времето" и "Сестри". Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката "Завръщане у дома". Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В "Спомен" писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът "Сезон на страстта", а три години по-късно излиза книгата "Смелостта да обичаш". Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва "Ударите на сърцето", "Радост и болка", "Отвличане", "Катастрофа" и др.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът "Целувката", който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи "Съпруга на конци" (2002 г.) и "Развод" (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа "Втори шанс". През 2009 година Стийл създава романа "Невинни лъжи", който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите "Предателство" (2012 г.), "Майчин грях" (2012 г.), "Игри на власт" (2015 г.) и др. Най-новият роман на Стийл "Под прикритие", подобно на повечето ѝ книги, също се радва на голям читателски интерес.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.
Книги от Даниел Стийл (Danielle Steel)
Още книги от Даниел Стийл (Danielle Steel)
Назад
Вълшебна нощ - Даниел Стийл -
Вълшебна нощ
Даниел Стийл
Една блестяща вечер... Вълшебство или мираж? : Бялата вечеря е възхвала на приятелството, радостта, ...
Апартаментът - Даниел Стийл -
Апартаментът
Даниел Стийл
Един апартамент, четири приятелки... и куп приключения. : Млади, необвързани, на кръстопът. Всяка ...
Безценни дарове - Даниел Стийл -
Безценни дарове
Даниел Стийл
Едно вдъхновяващо пробуждане на чувствата. : Богатата наследница Вероник - дъщеря на американски ...
Под прикритие - Даниел Стийл -
Под прикритие
Даниел Стийл
Двама души, преживели трагедия, се срещат. И животът им се променя завинаги... : Маршъл е агент под ...
Хотел Вандом - Даниел Стийл -
Хотел Вандом
Даниел Стийл
Блестяща и неповторима! : Роденият в Швейцария Хюз Мартин е работил за най-престижните хотели в света. ...
Крадци и детективи. Разкази
Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
Омъжена за Бутан
Линда Лийминг
Дан Браун - Произход
P.S. Все още те обичам
Новият бестселър на Джени Хан: очарователна история за първата любов.
Планината помежду ни
Ден след ден, Ашли и Бен мъчително се придвижват от хълм на хълм - и към себе си.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!