Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Животът ми като Тиквичка -...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Животът ми като Тиквичка


Жил Парис

Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 25-09-2019 г., Четвъртък 26-09-2019 г. или
Петък 27-09-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208481
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена08-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници208
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.169 kg
EAN9786190200888
ISBN9786190200888
  • Описание
  • Откъс от книгата
150 000 продадени екземпляра.
Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: "Това е то, убих мама."

Така започва приключението на Икар, с прякор Тиквичка, деветгодишно момченце, което по случайност застрелва майка си алкохоличка. Колкото и парадоксално да звучи, тази трагедия му се отразява донякъде благотворно. Момчето е заведено в приемен дом, където изучава със затрогващата наивност на детския си поглед един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа ѝ, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий... в която се влюбва. "Животът ми като Тиквичка" е разказ и смешен, и разтърсващ за нелеката съдба на децата в едно предполагаемо високо развито социално общество, разказ, завършващ с (не)очаквано щастлив край.

Френският писател Жил Парис (р. 1951 г.) работи последователно като журналист, специализиран в киното и музиката, като пресаташе в различни издателства и като ръководител на собствена пиар агенция. Автор е на романите "Татко и мама са мъртви", "Животът ми като Тиквичка", "В страната на кенгурата" (удостоен с 4 награди) и "Лятото на светулките".

"Животът ми като Тиквичка", която от издаването си през 2001 г. не спира да бъде преиздавана (още с излизането ѝ се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите с детски образи на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.

По книгата е заснет телевизионният анимационен филм "По-добре е да си по-голям" с режисьор Люк Баро, а пълнометражната анимация "Животът ми като Тиквичка" с режисьор Клод Барас е финалист за наградата за кино "Лукс" на Европейския парламент 2016.
"От малък искам да убия небето заради мама, която непрекъснато повтаря:
– Небето, Тиквичката ми, е огромно, за да ни припомни колко нищожни сме ние тук, долу.
– Животът е по-лош от сивото, покрито с мръсни облаци небе, от което валят само нещастия.
– Всички мъже витаят в облаците. Нека си останат там, заедно с глупавия ти баща, дето тръгна да обикаля света с една кокошка.

Понякога мама не знае какво говори. Бил съм много малък, когато татко е заминал, но така и не разбрах защо е взел кокошка от съседите за околосветското си пътешествие. Кокошките са много глупави, изяждат зърната, които им потапям в бира, олюляват се и със сетни сили стигат до стената, преди да се катурнат. Мама не е виновна, че дърдори глупости. Виновни са бирите, дето ги пие пред телевизора. Тя ругае небето и ме нашляпва, без дори да съм направил пакост. Затова си мисля, че небето и шамарите са свързани. Ако убия небето, мама ще миряса и ще мога да гледам телевизия, без да ям страхотен пердах.

Днес е сряда. Учителката казва, че е "детската неделя". Аз предпочитам да ходя на училище. Мама седи пред телевизора, на мен ми се играе на топчета с Грегори, но той живее далеч и не може да преспива у нас, откакто майките ни се скараха заради топката и счупения прозорец. По телефона мама каза, че Грегори е: "Непрокопсаник" и затвори с едно: "Мръсна курва", докато от другата страна дамата крещеше: "Това е за предпочитане пред алкохоличка".

Подканям мама: "Ела да си играем на топчета", но тя се обръща към телевизора: "Внимавай, зад тебе е, ще те убие", аз настоявам, ала мама продължава да нарежда на екрана: "Какъв глупак е тоя", и не зная дали глупакът съм аз, или господинът, дето го утрепаха, въпреки че мама го предупреди.

Качвам се в стаята си и наблюдавам през прозореца сина на съседите, който няма нужда от никого, за да се забавлява. Яхва едно от прасетата, сякаш е магаре, и сам се смее. Тъпо ми е, затова отивам в стаята на мама с разхвърляното легло и дрехите по земята, застилам го, достатъчно висок съм, за да нахвърля нещата ѝ върху грамадата мръсно бельо в панера, и тъй като не зная какво друго да правя, дръпвам едно от чекмеджетата на скрина и под купчината изгладени ризи откривам револвер.

"Супер - казвам си, - ще отида да си поиграя в градината." Излизам, ни лук ял, ни лук мирисал, с револвера в панталона. Мама и бездруго не ме гледа, защото предупреждава мъжа от екрана: "Това момиче не е за теб, миличък!". Няма нужда да се прицелвам. Небето е голямо. Стрелям веднъж и падам на земята. Ставам, пак стрелям и пак падам. Мама излиза от къщата. Куца, защото единият ѝ крак не е наред, и вика: "Какво става тук?", вижда ме с револвера и крясва насреща ми: "Къде сгреших, Господи, та се сдобих с такава Тиквичка! Същински бащичко! Дай ми го, тъпанар безподобен!". Опитва се да издърпа револвера от ръката ми. Казвам ѝ, без да изпускам револвера: "Ама ти си виновна, не искам повече да ми крещиш", и тя пада по гръб. Ала тутакси изохква: "По дяволите!", хваща се за болния крак, ритва ме с читавия и изревава: "Дай ми го веднага, няма да повтарям", аз ѝ отвръщам: "Вече го повтори", не изпускам револвера, тя ме захапва за ръката, аз се залавям за каквото мога, чува се изстрел и мама полита назад.

Лежа дълго в тревата и гледам облаците. Търся главата на баща ми да ми каже какво да правя. Не убих небето.
Само пробих облаците, от които вали нещастие или пък татко ми изпраща сълзи, за да измие кръвта от домашната роба на мама. Най-напред си мисля, че тя се преструва на заспала, макар че не обича шегите, особено след злополуката. Разтърсвам я лекичко. Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: "Това е то, убих мама".

Във филмите никога на знаеш каква е съдбата на парцалените кукли, затова очаквам нощта, умирам от глад, влизам в къщата да си намажа филия с майонеза и не смея да изляза повторно. Страх ме е от вампирите с изцъклените очи, дето ни заплашват с брадва. Качвам се на тавана, там мама няма да дойде заради скования си крак. Хрупам ябълки, сега не ми е до игра на футбол. После заспивам. Когато отварям очи, в къщата е много шумно, а аз се страхувам от вампирите и от отпуснатите парцалени кукли, които ме викат по име. Никой не ме нарича Икар, освен учителката. За всички останали съм Тиквичката.

Вратата на тавана се отваря, появява се непознат господин, който не изглежда вампир, но понякога вампирите са много изобретателни, приемат човешки образ като в "Нашествениците", и аз изсипвам на пода всички ябълки, които са ми под ръка, господинът се подхлъзва и се просва на земята. След него се втурва синът на съседа заедно с много полицаи. Някой предупреждава: "Внимавайте, ябълки!" и губи равновесие, синът на съседа се хвърля отгоре му с жален писък: "Ти уби баща ми!", но другият полицай го успокоява: "Не се тревожи, баща ти е само зашеметен", таткото се надига, всички се приближават към мен и аз си казвам: "Филмът свърши".

Скривам лицето си с ръце в очакване на големия пердах, но усещам, че някой ме гали по главата и виждам през пръстите си таткото, който е клекнал до мен и пита: "Видя ли господина, който стори това, момчето ми?".
Полицаите са се вторачили в мен, включително и синът на съседа. Погледите им ме стряскат, треперя и тъкмо тогава чувам гръмовен глас: "Оставете ме сам с него, не виждате ли, че е уплашен до смърт".

Всички излизат освен полицая с гръмовния глас, който разчиства ябълките с ръка и сяда на земята. Изпод ризата се показва едрият му корем.
– На колко си години, Икар?
Броя на пръсти, както ме е учила госпожата, и казвам:
– На девет.
Той изважда от джоба си тефтерче и си записва нещо. После гръмкият му глас се снижава, той ме пита какво се е случило и аз му разказвам за вампирите, за омърлушените парцалени кукли и за "Нашествениците", които се предрешават като хора.
Полицаят повдига кепето си, почесва се по главата и ми съобщава, че се казва Реймон и че мога да го наричам така.
– Добре - съгласявам се аз, - но ти ще ме наричаш Тиквичка.
Той не отвръща, а тихо (толкова тихо, че го моля да повтори въпроса си) ме пита:
– Какво се случи с майка ти?
– Всичко стана заради небето.
Полицаят поглежда калните си обувки и със странен глас повтаря:
– Заради небето ли?
Тогава му разказвам за татко, който витаел в облаците, и за неговото пежо 4041, което се здрависало с един стар дъб и счупило крака на мама, както и за чиновника, който изпраща всеки месец пари за храна и ризи мой размер.
– А баща ти къде е? - пита Реймон.
– Баща ми заминал на околосветско пътешествие с една кокошка.
– Клетото дете - въздиша полицаят и ме гали по главата, а аз се дърпам, защото ми писна всеки да ме гали по главата.
– Майка ти държеше ли се добре с теб? - продължава с въпросите си полицаят, но сваля кепето от сплъстените си коси и то оставя следа на челото му.
– Ами да, тя прави вкусно пюре и понякога се забавляваме.
– А когато не се забавлявате?
Аз се замислям и отвръщам:
– Когато се качвам на тавана ли?
– Да, когато се качваш на тавана.
– Идвам тук, щом направя беля и не искам да ме напердаши, та следите от пръстите ѝ да личат дълго на бузата ми, а със сакатия си крак тя не може да изкачи стълбите.
– Кога направи последната си беля?
– Вчера, когато взех револвера.
– Револверът не е играчка, момчето ми.
– Не ми се играеше сам на топчета, но мама гледаше телевизия, а Грегори вече не идва вкъщи, нямаше какво друго да правя, не умея дори да разговарям с прасетата като сина на съседа.
– Добре, а къде беше револверът? - пита ме Реймон, почесва се по главата и аз си казвам, че навярно има въшки или нещо такова.
– В стаята на мама.
– Майка ти разрешаваше ли ти често да го вземаш?
– Не, дори не знаех, че има револвер. (Не смея да призная, че съм ровил в чекмеджето.) Реймон дъвче молива си, сякаш е стръкче трева.
– Какво стана после?
– Ами излязох навън и си играх с него.
– Той не е играчка.
– Вече ми го каза, господине. Ако беше дошъл по-рано, можехме да си играем на топчета.
– Наричай ме Реймон, нали ти рекох. Ти стреля ли с него?
– Да, исках да убия небето.
– Да убиеш небето ли?
– Да, небето и облаците, от които вали нещастие, заради тях мама пие много бира, крещи непрекъснато и ме нашляпва, та бузите и дупето ми дълго са зачервени.
– Майка ти биеше ли те?
– Само когато направех пакост, но понякога викаше без причина, затова се качвах на тавана да спя с ябълките.
Реймон си записва нещо в тетрадката, изплезил връхчето на езика си, и аз се разсмивам.
– Защо се смееш, момчето ми? - пита Реймон с гръмкия си глас.
– Плезиш се като дебелия Марсел, когато преписва от дъската.
Полицаят се усмихва, отново се почесва по главата и ми отвръща, сякаш е глух:
– Ти ли стреля по майка си?
– Не беше нарочно, тя искаше да вземе револвера, беше много ядосана, каза, че съм тъпанар, като баща ми, и револверът сам стреля. Опитвам се да преглътна сълзите, които от известно време ме гъделичкат по гърлото, но те бликват неочаквано от очите ми и нищо не виждам."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Животът ми като Тиквичка", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Домъ и общество. Книга за етикецията въ Царство България - Лили Янакиева - книга

Домъ и общество. Книга за етикецията въ Царство България


Лили Янакиева

Сдружение "Българска история"
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Запитвали ли сте се някога какъв е бил всекидневният живот на нашите прабаби и прадядовци? Как са се забавлявали? Как са общували? Водени от амбицията да разкрият повече за живота в България между двете световни войни, Сдружение "Българска история" пресъздават книгата "Домъ и общество". Това непринудено четиво, написано от инж. Лили Янакиева през 1935 г., е вероятно най-увлекателният наръчник по етикеция, на който някога сте попадали. В рамките на 168 фототипни страници ще се пренесете в свят, изпълнен с галантни дами, за които "по време на танц е некрасиво да се притискат много към кавалера си& ...
Четирите цвята на магията - книга 1 - В. Е. Шуаб - книга

Четирите цвята на магията - книга 1


В. Е. Шуаб

Емас
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират. Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в ​изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на ...
Гръцко кафе - Катерина Хапсали - книга

Гръцко кафе


Катерина Хапсали

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ...
Всичките наши тела. Разкази - Георги Господинов - книга

Всичките наши тела. Разкази


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ...
Даровете на влъхвите - О. Хенри - книга

Даровете на влъхвите


О. Хенри

Лабиринт
Цена:  16.90 лв.
Илюстрации: Соня Дановски. ... "Даровете на влъхвите" на О. Хенри е един от най-вълнуващите и вдъхновяващи разкази за любовта и саможертвата, за истински ценното в дните ни. Влъхвите, древните мъдреци, занесли дарове на Младенеца в яслата, въвеждат обичая да си разменяме подаръци. Но още по-мъдри от тях са двете пораснали деца в тази история, които продължават да вярват в чудеса и в изцелителната сила на любовта. Вижте как цветето на любовта расте и разцъфва в тази изумителна книга. Книгата е с размери 22 х 33 cm, отпечатана е на плътна хромирана хартия. Цветни илюстрации в същия стил като на корицата има и ...
Мечтателя странник - книга 1 - Лейни Тейлър - книга

Мечтателя странник - книга 1


Лейни Тейлър

Егмонт
Цена:  24.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му - червена. Сънят избира сънуващия, а не обратното... Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си. Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още ...
Костенурки до безкрая - Джон Грийн - книга

Костенурки до безкрая


Джон Грийн

Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Вината в нашите звезди". ... Шестнайсетгодишната Аза никога не би се вглъбила в тайните на избягалия милиардер Ръсел Пикет, но щом биват намесени награда от сто хиляди долара и безстрашната най-добра приятелка Дейзи, жаждата за разкрития се пробужда. Двете заедно поемат към дългия път и широките граници, които ги делят от сина на Ръсел Пикет, Дейвис. Аза се старае. Старае се да бъде добра дъщеря, добра приятелка, добра ученичка и може би дори добър детектив, докато междувременно живее в постоянно стесняващата се спирала на собствените си мисли. С дългоочакваното си завръщане, Джон Грийн, ...
Добри дни, лоши дни - Мелина Маркета - книга

Добри дни, лоши дни


Мелина Маркета

Милениум
Цена:  18.00 лв.
Номинация за роман на годината от Съвета за детски книги на Австралия (2011). ... Лошите дни са му познати. Лошите дни имат способността винаги да те хващат неподготвен. Лошите дни те карат да не се доверяваш на добрите, защото нещо гадно винаги дебне отнякъде. Том Макий търси забравата. Иска да изтрие от ума си родителите, които са му обърнали гръб, приятелите, за които някога го е било грижа, момичето, чието сърце е разбил, и най-вече скъпия си чичо, загинал в терористичен атентат на другия край на света. Когато обаче поредната безпаметна нощ го заварва на улицата с десет шева на главата, Том намира опора при ...
Дарла - Юхан Харстад - книга

Дарла


Юхан Харстад

Ергон
Цена:  16.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Най-великият норвежки SCI-FI роман на всички времена! Удостоен с награда "Браге". ... Има причина да не се връщаме никога... От десетилетия никой не е стъпвал на Луната. Сега трима обикновени тийнейджъри, спечелили безпрецедентния конкурс-лотария на НАСА, са на път да станат първите млади хора в космоса - и да променят живота си завинаги. Миа от Норвегия, се надява, че това ще бъде билетът на нейната пънк-банда към световната сцена, славата и богатството. Мидори вярва, че това е единствената ѝ възможност да се измъкне от задушаващите я правила и ограничения на живота в Япония. Антоан от Франция, ...
Крайно нелогично поведение - Джон Кори Уейли - книга

Крайно нелогично поведение


Джон Кори Уейли

Orange Books
Цена:  11.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Една затрогваща, забавна и незабравима история за приятелството и това колко нормално е да бъдеш различен. ... 16-годишният Соломън е агорафоб. Не е напускал дома си от три години, но за него това е в реда на нещата. У дома той командва цяло кралство, макар кралството му да е с доста тесни граници. Амбициозната Лиса отчаяно иска да бъде приета във втория най-добър университет, който предлага програма по психология (все пак е реалист). Но дали само амбицията е достатъчна? Когато Лиса разбира за отшелническия живот на Соломън, в главата ѝ се заражда план, който би ѝ гарантирал стипендия: да се сприятели с него; ...
Толкова близо до хоризонта - Джесика Кох - книга

Толкова близо до хоризонта


Джесика Кох

Емас
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и ...

Животът ми като Тиквичка


Жил Парис

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 25-09-2019 г., Четвъртък 26-09-2019 г. или
Петък 27-09-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208481
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена08-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници208
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.169 kg
EAN9786190200888
ISBN9786190200888
Описание
150 000 продадени екземпляра.
Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: "Това е то, убих мама."

Така започва приключението на Икар, с прякор Тиквичка, деветгодишно момченце, което по случайност застрелва майка си алкохоличка. Колкото и парадоксално да звучи, тази трагедия му се отразява донякъде благотворно. Момчето е заведено в приемен дом, където изучава със затрогващата наивност на детския си поглед един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа ѝ, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий... в която се влюбва. "Животът ми като Тиквичка" е разказ и смешен, и разтърсващ за нелеката съдба на децата в едно предполагаемо високо развито социално общество, разказ, завършващ с (не)очаквано щастлив край.

Френският писател Жил Парис (р. 1951 г.) работи последователно като журналист, специализиран в киното и музиката, като пресаташе в различни издателства и като ръководител на собствена пиар агенция. Автор е на романите "Татко и мама са мъртви", "Животът ми като Тиквичка", "В страната на кенгурата" (удостоен с 4 награди) и "Лятото на светулките".

"Животът ми като Тиквичка", която от издаването си през 2001 г. не спира да бъде преиздавана (още с излизането ѝ се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите с детски образи на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.

По книгата е заснет телевизионният анимационен филм "По-добре е да си по-голям" с режисьор Люк Баро, а пълнометражната анимация "Животът ми като Тиквичка" с режисьор Клод Барас е финалист за наградата за кино "Лукс" на Европейския парламент 2016.
Откъс от книгата
"От малък искам да убия небето заради мама, която непрекъснато повтаря:
– Небето, Тиквичката ми, е огромно, за да ни припомни колко нищожни сме ние тук, долу.
– Животът е по-лош от сивото, покрито с мръсни облаци небе, от което валят само нещастия.
– Всички мъже витаят в облаците. Нека си останат там, заедно с глупавия ти баща, дето тръгна да обикаля света с една кокошка.

Понякога мама не знае какво говори. Бил съм много малък, когато татко е заминал, но така и не разбрах защо е взел кокошка от съседите за околосветското си пътешествие. Кокошките са много глупави, изяждат зърната, които им потапям в бира, олюляват се и със сетни сили стигат до стената, преди да се катурнат. Мама не е виновна, че дърдори глупости. Виновни са бирите, дето ги пие пред телевизора. Тя ругае небето и ме нашляпва, без дори да съм направил пакост. Затова си мисля, че небето и шамарите са свързани. Ако убия небето, мама ще миряса и ще мога да гледам телевизия, без да ям страхотен пердах.

Днес е сряда. Учителката казва, че е "детската неделя". Аз предпочитам да ходя на училище. Мама седи пред телевизора, на мен ми се играе на топчета с Грегори, но той живее далеч и не може да преспива у нас, откакто майките ни се скараха заради топката и счупения прозорец. По телефона мама каза, че Грегори е: "Непрокопсаник" и затвори с едно: "Мръсна курва", докато от другата страна дамата крещеше: "Това е за предпочитане пред алкохоличка".

Подканям мама: "Ела да си играем на топчета", но тя се обръща към телевизора: "Внимавай, зад тебе е, ще те убие", аз настоявам, ала мама продължава да нарежда на екрана: "Какъв глупак е тоя", и не зная дали глупакът съм аз, или господинът, дето го утрепаха, въпреки че мама го предупреди.

Качвам се в стаята си и наблюдавам през прозореца сина на съседите, който няма нужда от никого, за да се забавлява. Яхва едно от прасетата, сякаш е магаре, и сам се смее. Тъпо ми е, затова отивам в стаята на мама с разхвърляното легло и дрехите по земята, застилам го, достатъчно висок съм, за да нахвърля нещата ѝ върху грамадата мръсно бельо в панера, и тъй като не зная какво друго да правя, дръпвам едно от чекмеджетата на скрина и под купчината изгладени ризи откривам револвер.

"Супер - казвам си, - ще отида да си поиграя в градината." Излизам, ни лук ял, ни лук мирисал, с револвера в панталона. Мама и бездруго не ме гледа, защото предупреждава мъжа от екрана: "Това момиче не е за теб, миличък!". Няма нужда да се прицелвам. Небето е голямо. Стрелям веднъж и падам на земята. Ставам, пак стрелям и пак падам. Мама излиза от къщата. Куца, защото единият ѝ крак не е наред, и вика: "Какво става тук?", вижда ме с револвера и крясва насреща ми: "Къде сгреших, Господи, та се сдобих с такава Тиквичка! Същински бащичко! Дай ми го, тъпанар безподобен!". Опитва се да издърпа револвера от ръката ми. Казвам ѝ, без да изпускам револвера: "Ама ти си виновна, не искам повече да ми крещиш", и тя пада по гръб. Ала тутакси изохква: "По дяволите!", хваща се за болния крак, ритва ме с читавия и изревава: "Дай ми го веднага, няма да повтарям", аз ѝ отвръщам: "Вече го повтори", не изпускам револвера, тя ме захапва за ръката, аз се залавям за каквото мога, чува се изстрел и мама полита назад.

Лежа дълго в тревата и гледам облаците. Търся главата на баща ми да ми каже какво да правя. Не убих небето.
Само пробих облаците, от които вали нещастие или пък татко ми изпраща сълзи, за да измие кръвта от домашната роба на мама. Най-напред си мисля, че тя се преструва на заспала, макар че не обича шегите, особено след злополуката. Разтърсвам я лекичко. Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: "Това е то, убих мама".

Във филмите никога на знаеш каква е съдбата на парцалените кукли, затова очаквам нощта, умирам от глад, влизам в къщата да си намажа филия с майонеза и не смея да изляза повторно. Страх ме е от вампирите с изцъклените очи, дето ни заплашват с брадва. Качвам се на тавана, там мама няма да дойде заради скования си крак. Хрупам ябълки, сега не ми е до игра на футбол. После заспивам. Когато отварям очи, в къщата е много шумно, а аз се страхувам от вампирите и от отпуснатите парцалени кукли, които ме викат по име. Никой не ме нарича Икар, освен учителката. За всички останали съм Тиквичката.

Вратата на тавана се отваря, появява се непознат господин, който не изглежда вампир, но понякога вампирите са много изобретателни, приемат човешки образ като в "Нашествениците", и аз изсипвам на пода всички ябълки, които са ми под ръка, господинът се подхлъзва и се просва на земята. След него се втурва синът на съседа заедно с много полицаи. Някой предупреждава: "Внимавайте, ябълки!" и губи равновесие, синът на съседа се хвърля отгоре му с жален писък: "Ти уби баща ми!", но другият полицай го успокоява: "Не се тревожи, баща ти е само зашеметен", таткото се надига, всички се приближават към мен и аз си казвам: "Филмът свърши".

Скривам лицето си с ръце в очакване на големия пердах, но усещам, че някой ме гали по главата и виждам през пръстите си таткото, който е клекнал до мен и пита: "Видя ли господина, който стори това, момчето ми?".
Полицаите са се вторачили в мен, включително и синът на съседа. Погледите им ме стряскат, треперя и тъкмо тогава чувам гръмовен глас: "Оставете ме сам с него, не виждате ли, че е уплашен до смърт".

Всички излизат освен полицая с гръмовния глас, който разчиства ябълките с ръка и сяда на земята. Изпод ризата се показва едрият му корем.
– На колко си години, Икар?
Броя на пръсти, както ме е учила госпожата, и казвам:
– На девет.
Той изважда от джоба си тефтерче и си записва нещо. После гръмкият му глас се снижава, той ме пита какво се е случило и аз му разказвам за вампирите, за омърлушените парцалени кукли и за "Нашествениците", които се предрешават като хора.
Полицаят повдига кепето си, почесва се по главата и ми съобщава, че се казва Реймон и че мога да го наричам така.
– Добре - съгласявам се аз, - но ти ще ме наричаш Тиквичка.
Той не отвръща, а тихо (толкова тихо, че го моля да повтори въпроса си) ме пита:
– Какво се случи с майка ти?
– Всичко стана заради небето.
Полицаят поглежда калните си обувки и със странен глас повтаря:
– Заради небето ли?
Тогава му разказвам за татко, който витаел в облаците, и за неговото пежо 4041, което се здрависало с един стар дъб и счупило крака на мама, както и за чиновника, който изпраща всеки месец пари за храна и ризи мой размер.
– А баща ти къде е? - пита Реймон.
– Баща ми заминал на околосветско пътешествие с една кокошка.
– Клетото дете - въздиша полицаят и ме гали по главата, а аз се дърпам, защото ми писна всеки да ме гали по главата.
– Майка ти държеше ли се добре с теб? - продължава с въпросите си полицаят, но сваля кепето от сплъстените си коси и то оставя следа на челото му.
– Ами да, тя прави вкусно пюре и понякога се забавляваме.
– А когато не се забавлявате?
Аз се замислям и отвръщам:
– Когато се качвам на тавана ли?
– Да, когато се качваш на тавана.
– Идвам тук, щом направя беля и не искам да ме напердаши, та следите от пръстите ѝ да личат дълго на бузата ми, а със сакатия си крак тя не може да изкачи стълбите.
– Кога направи последната си беля?
– Вчера, когато взех револвера.
– Револверът не е играчка, момчето ми.
– Не ми се играеше сам на топчета, но мама гледаше телевизия, а Грегори вече не идва вкъщи, нямаше какво друго да правя, не умея дори да разговарям с прасетата като сина на съседа.
– Добре, а къде беше револверът? - пита ме Реймон, почесва се по главата и аз си казвам, че навярно има въшки или нещо такова.
– В стаята на мама.
– Майка ти разрешаваше ли ти често да го вземаш?
– Не, дори не знаех, че има револвер. (Не смея да призная, че съм ровил в чекмеджето.) Реймон дъвче молива си, сякаш е стръкче трева.
– Какво стана после?
– Ами излязох навън и си играх с него.
– Той не е играчка.
– Вече ми го каза, господине. Ако беше дошъл по-рано, можехме да си играем на топчета.
– Наричай ме Реймон, нали ти рекох. Ти стреля ли с него?
– Да, исках да убия небето.
– Да убиеш небето ли?
– Да, небето и облаците, от които вали нещастие, заради тях мама пие много бира, крещи непрекъснато и ме нашляпва, та бузите и дупето ми дълго са зачервени.
– Майка ти биеше ли те?
– Само когато направех пакост, но понякога викаше без причина, затова се качвах на тавана да спя с ябълките.
Реймон си записва нещо в тетрадката, изплезил връхчето на езика си, и аз се разсмивам.
– Защо се смееш, момчето ми? - пита Реймон с гръмкия си глас.
– Плезиш се като дебелия Марсел, когато преписва от дъската.
Полицаят се усмихва, отново се почесва по главата и ми отвръща, сякаш е глух:
– Ти ли стреля по майка си?
– Не беше нарочно, тя искаше да вземе револвера, беше много ядосана, каза, че съм тъпанар, като баща ми, и револверът сам стреля. Опитвам се да преглътна сълзите, които от известно време ме гъделичкат по гърлото, но те бликват неочаквано от очите ми и нищо не виждам."
Из книгата
Други интересни предложения
Моето семейство и други животни
Джералд Даръл
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше
Юнас Юнасон
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Жюл и Жим
Анри-Пиер Роше
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Възхвала на мащехата
Марио Варгас Льоса
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Смъртта на речния водач
Ричард Фланаган
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  17.00 лв.
На плажа Чезъл
Иън Макюън
Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Древна светлина
Джон Банвил
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Вила с басейн
Херман Кох
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Muchachas - книга 1: Момичета
Катрин Панкол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Пролетта на варварите
Йонас Люшер
Цена:  12.00 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Тъмният регион
Джери Хънтър
Гроб на мечти
Вал Макдърмид
Носачи на мълнии. Поезия
Любомир Левчев
Любов и други думи
Излезе новият завладяващ роман от писателския дует Кристина Лорен!
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Град на момичета - Елизабет Гилбърт -
Град на момичета
Елизабет Гилбърт
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай". : Елизабет Гилбърт разказва ...
Да убиеш присмехулник - Харпър Ли -
Да убиеш присмехулник
Харпър Ли
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история! : "Да убиеш присмехулник" остава в ...
Човек на име Уве - Фредрик Бакман -
Човек на име Уве
Фредрик Бакман
Романът, който наистина покори света! : Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и никого. На ...
Любов - Елиф Шафак -
Любов
Елиф Шафак
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". : Ела Рубинстайн е ...
Гениалната приятелка - Елена Феранте -
Гениалната приятелка
Елена Феранте
Книга първа от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". : "Гениалната ...
Истанбул - Орхан Памук -
Истанбул
Орхан Памук
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател". Така завършва "Истанбул& ...
Разказът на прислужницата - Маргарет Атууд -
Разказът на прислужницата
Маргарет Атууд
Една от най-популярните и важни антиутопии, писани някога. В неназован период от бъдещето ...
Всеки път води към теб - Даниел Стийл -
Всеки път води към теб
Даниел Стийл
Роман за първата любов и втория шанс... : Ами ако... Този вечен въпрос предизвиква една жена да ...
Тази, която си отива, тази, която остава - Елена Феранте -
Тази, която си отива, ...
Елена Феранте
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона ...
Баба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман -
Баба праща поздрави и се ...
Фредрик Бакман
От автора на "Човек на име Уве". : Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои.. ...
Намаление на хиляди книги
Учебници и помагала
Artesania Latina - кораби от дърво