"Глава 1: В началото бе словото
Книгата на Карл Маркс Das Manifest der Kommunistischen Partei, или Манифест на Комунистическата партия е публикувана на немски през 1867 г. и впоследствие преведена на много други езици. В оригинал тя започва с думите: Ein Gespenst geht um in Europa - das Gespenst des Kommunismus - Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма. Продължава с твърдението, че всички правителства в Европа се боят от тази почти несъществуваща досега политическа партия, и завършва с призива Proletarier aller Länder, vereinigt euch! - тоест Пролетарии от всички страни, съединявайте се!. В манифеста не присъства формулата Jeder nach seinen Fähigkeiten, jedem nach seine Bedürfnissen - От всекиго - според способностите, всекиму - според потребностите. Извън определени религиозни общности тази утопична формула никога не е работила продължително време. Маркс я цитира в своята Критика на Готската програма от 1875 г., но преди това, още през 1839 г., тя e използвана от френския социалист Луи Блан, чиято версия на комунистическата философия се нарича бланкизъм. В един или друг вид идеалът на комунизма, не неговата практика, може да се проследи назад чак до 1755 г.
1848 г., в която Маркс започва да пише манифеста, е година на революции в цяла Европа. Те започват от Сицилия през януари, продължават във Франция през февруари и постепенно обхващат над петдесет държави на Стария континент и извън него. За това съвпадение играят роля много фактори, включително недоволството на бързо растящата работническа класа - трудеща се в огромни фабрики, гладна, зле платена и живееща в бързо разрастващи се гета, лишени от подходяща инфраструктура като павирани улици и канализация. Гневът на тези хора често бива впряган и насочван от образовани лидери от средната класа, подобни на Карл Маркс, който сам е отрасъл в заможно германско еврейско семейство, и на неговия сътрудник Фридрих Енгелс, произхождащ от богата немска протестантска фамилия. Енгелс допринася за изготвянето на манифеста, но не е споменат като съавтор или сътрудник при публикацията му.
Мартенската революция от 1848 г. в тридесет и деветте княжества на Германската конфедерация (Германия става единна държава едва през 1871 г.) е последвана от въстания в Дания и Шлезвиг-Холщайн в края на същия месец. Пљ на север, в Швеция, бунтовете са разпръснати с конна полиция в Стокхолм. Отцепилите се швейцарски кантони са вразумени и вкарани в Швейцарската конфедерация. Полша, дунавските княжества, Влахия, Моравия и украинска Галиция също стават свидетели на метежи и размирици. Големият ирландски глад води до надигане на движението Млада Ирландия, което завършва с кръвопролития. Австрийската империя е разкъсвана от различни революционни фракции от социалистически и националистичен характер, търсещи откъсване от хегемонията на Виена. В Унгария изглежда, че въстанието за самоопределение ще се увенчае с успех, докато не бива потушено, с известни отстъпки, от руски и австрийски войски. Само за една година десетки хиляди стачници и демонстранти са избити из целия континент. Мнозина други биват прокудени в изгнание, като предпочитаната дестинация е Франция поради нейната традиция да приема политически бежанци след революцията от 1789 г. Дълго след това духът на 48-а вдъхновява въстания в държави по цял свят.
Според Маркс цялото това брожение доказва, че е дошло време да се разруши буржоазно-индустриалното общество, създадено от промишлената революция, привлякла в градовете и фабриките милиони работници и техните семейства - бивши свободни занаятчии или крепостни селяни при феодализма. Що се отнася до Русия, макар Екатерина Велика вече да е издала своя наказ, или наставление от 1767 г., проповядващо в духа на просветения абсолютизъм, че всички хора са равни, и заклеймяващо смъртното наказание, изтезанията и крепостничеството, феодалните порядки остават широко разпространени в Русия и се премахват едва век след наказа, през 1861 г.
По-рано, трудейки се самостоятелно или на малки групи, работническата класа няма възможност да се организира така, че да договаря за себе си по-добри условия. С появата на фабриките, тези индустриални храмове на XIX век, събиращи на едно място по няколко хиляди мъже и жени, възниква лесна комуникация между всички онези, които споделят общото негодувание срещу дългите смени, тежките и понякога опасни условия на труд, лошото заплащане и мизерните квартири, липсата на здравно обслужване, високата детска смъртност, лошата храна и облекло. Принос за това има и появата на свободна преса - макар повечето периодични издания да подкрепят властимащите, излизат и някои евтини вестници, разпространявани сред пролетариата.
Маркс е човек с класическо образование, наближаващ петдесетте по времето, когато се появява на бял свят неговият многословен и леко объркващ Манифест. В него той проследява развитието на човешкото общество от появата на първите селища, през феодалния период, когато наследствените благородници са имали абсолютна власт над обикновените хора, до средновековните гилдии, позволили на независимите градове да сформират нова, буржоазна класа от занаятчии, търговци и спекуланти, която се превръща в движеща сила на промишлената революция. В Европа от XIX век според него е назрял моментът за следващото дълбоко разместване на социалните пластове, а именно мнозинството на работниците, или пролетариата, да завземе властта над по-малобройната буржоазия, която досега го е експлоатирала. Частната собственост, наследствените права и владението върху земята трябва да бъдат премахнати, а средствата за производство - предоставени на работниците, които да споделят помежду си произведените блага. Но тъй като буржоазията контролира силите на закона и реда, тя няма да се откаже лесно от монопола върху властта, който следователно трябва да ѝ бъде отнет насилствено, посредством революция.
Имайки предвид милионите хора, страдали и умрели от различните форми на прилагане на комунизма, си струва да се сравнят утопичните аспирации на политическата философия с начина на живот на нейния създател. Роден в Трир, Прусия, през май 1818 г., Маркс завършва гимназия и кара продължително студентство, през което е издържан от заможното си семейство. Поради лошо здраве е освободен от задължителната военна служба. Макар както по майчина, така и по бащина линия да произхожда от поколения равини, баща му Хайнрих е адвокат, приел протестантството. С приходите от успешната си юридическа практика той купува няколко лозя и престижна 10-стайна резиденция близо до все още съществуващата тогава римска порта на Трир, известна като Порта Нигра. Фрау Маркс, която не се е покръстила и остава във всяко едно отношение еврейска майка, е потомка на холандска бизнес фамилия, свързана с основателите на електрическата империя Филипс.
Още като осемнайсетгодишен студент синът им се сгодява за Жени фон Вестфален, девойка от аристократично семейство, което категорично не одобрява нейния избор - отчасти защото младият Карл е евреин, макар и кръстен в протестантска църква, но също и защото не проявява никакво желание да работи и печели пари, с които да издържа съпруга и семейство. Още тогава, както и през целия си живот, той остава напълно обсебен от себе си. Многократно приема пари от холандските роднини на майка си, макар да знае, че идват от хора, които революционерите наричат експлоататори на работническата класа."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
