Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Отглеждане  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    За дома и семейството    За родители    Отглеждане    Бебе made in France - Памела Дракър...
Мобилна версия
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Бебе made in France


Памела Дракърман

Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 28-10-2019 г., Вторник 29-10-2019 г. или
Сряда 30-10-2019 г.
Продукт#213038
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-11-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.232 kg
EAN9786190201144
ISBN9786190201144
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Една американска майка открива мъдростта на френските родители.
Какво правят французите, та бебетата им да спят непробудно по цяла нощ още от третия месец, да се хранят, без да капризничат, да бъдат самостоятелни от съвсем малки, да уважават възрастните, изобщо да бъдат сбъдната мечта? Памела Дракърман сравнява френските родители с американските и везната почти изцяло натежава в полза на първите. В тази автобиографична книга, в която всъщност прозира симпатия и към двете нации и която е написана с хумор и самоирония, българският читател ще може да открие както полезни препоръки, така и възможност да прецени коя от двете системи му допада повече и кои от противоположните ценности да възприеме.

Колко време да кърмим детето - два-три месеца или една година? Кога да го дадем на детско заведение - на шестмесечна възраст в ясли, или да изчакаме трите му години, за да го запишем в детска градина? Трябва ли детето да бъде "цар", или трябва да си знае мястото? Да работят ли майките, или да си гледат децата? Кое от двете - строгата френска "рамка", или американският либерализъм помага на децата да се чувстват добре в кожата си? И още: как французойките успяват да не трупат килограми и как запазват добрите си отношения с партньора? "Бебе made in France" (2012) има огромен успех в Съединените щати и се превръща в настолна книга на американските родители - т.нар. must have (трябва да я имаш). Издадена е на 27 езика.

Американската журналистка и писателка Памела Дракърман (р. 1970 г.) е завършила философия и международни отношения, женена е за англичанин, майка е на три деца и живее в Париж. Сътрудник е на "Интернашънъл Ню Йорк Таймс". Била е част от екипа на "Уол Стрийт Джърнал", където е работила в международния отдел. Писала е за "Уошингтън Поуст" и за "Мари Клер". Номинирана е от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни фигури за 2012 г.
"Една американска майка открива мъдростта на френските родители.

Френските деца не хвърлят храна.
Когато дъщеря ми беше на осемнайсет месеца, със съпруга ми решихме да отидем на малка ваканция. Харесахме си един крайбрежен град на няколко часа път с влак от Париж, където живеехме (аз съм американка, съпругът ми е британец), и запазихме хотелска стая с детско креватче. По онова време тя беше единственото ни дете, тъй че ще ни простите, задето си помислихме: Колко пък да е трудно? Закусвахме в хотела, но трябваше да обядваме и вечеряме в малките крайбрежни ресторантчета около старото пристанище. Бързо установихме, че две хранения на ден в ресторант с малко дете заслужават отделен кръг в ада. Бийн бързо хапваше парченце хляб или нещо пържено и само след няколко минути започваше да изсипва солта от солницата и да разкъсва пакетчетата захар. После изискваше да бъде свалена от високото столче за хранене, та да може да обикаля ресторанта и да се надвесва опасно през доковете.

Залагахме на бързината: поръчвахме още с влизането, като молехме сервитьора да донесе хляба и поръчките ни наведнъж: предястия и основно - всичко заедно. Докато съпругът ми поглъщаше набързо рибата си, аз бдях Бийн да не се замотае в краката на келнера или да не хукне към морето. После се сменяхме. Оставяхме огромни бакшиши, за да компенсираме планината накъсани салфетки и разхвърляните по покривката калмари. На връщане към хотела проклинахме пътуването, радостта и идеята да имаме още деца. Тази "ваканция" затвърди окончателно убеждението ни, че с живота, който водехме само осемнайсет месеца по-рано, вече е свършено. Защо ли изобщо бяхме изненадани? След още няколко кошмарни посещения на ресторант, забелязах, че френските семейства наоколо не изглеждаха като да се пържат в ада. Странно, но приличаха на хора във ваканция. Френските деца на възрастта на Бийн си седяха кротко на столчетата, чакаха си храната или ядяха риба и даже зеленчуци. Нямаше крясъци или хленчене. Ядяха си предястието, основното и десерта едно след друго. И масите не бяха осеяни с какво ли не.

Въпреки че живеехме във Франция от няколко години, не знаех как да си обясня това. В Париж по ресторантите няма много деца. Или поне аз не ги бях забелязвала. Преди аз самата да имам деца, не обръщах особено внимание на чуждите. А и сега гледах предимно своето. При цялата си несрета обаче успявах да забележа, че като че ли съществува и друг начин. Но какъв точно? Да не би френските деца да бяха генетично по-кротки от нашите? Дали ги подкупваха (или заплашваха), че кротуваха така? Да не би да бяха продукт на старата философия, че детето трябва да се вижда, но не и да се чува? Нищо такова. Френските деца край нас нямаха вид на наплашени. Бяха весели, бъбриви и любопитни. Родителите им бяха нежни и търпеливи. Но като че ли на масата им, а вероятно и в живота им, царуваха невидими цивилизоващи сили, липсващи в нашия.

Щом започнах да мисля за френския начин за отглеждане на деца, установих, че той е различен не само на масата. И внезапно взех да си задавам купища въпроси. Защо например през стотиците часове, които прекарах по френските детски площадки, никога не видях дете (с изключение на моето собствено) да се тръшка и да изпада в истерия? Защо на моите приятели французи не им се налагаше спешно да си прекъсват разговора по телефона, понеже детето им иска нещо? Защо всекидневните им не бяха превзети от индиански палатки и кукленски кухнички, както беше нашата? И още, и още. Защо повечето от американските деца, които познавах, бяха на монодиета от спагети или бял ориз, или ядяха само едно определено "детско" меню, докато децата на приятелите ми французи си хапваха риба, зеленчуци и практически всичко останало? И как ставаше така, че извън следобедната закуска френските деца не се тъпчеха непрекъснато?

Не съм допускала, че ще започна да се възхищавам на френското родителство. То не е като френската мода или френското сирене. Никой не отива в Париж, за да се запознае с местните възгледи за родителския авторитет и за справянето с чувството за вина. Точно обратното: американските майки, които познавах в Париж, се ужасяваха от това, че парижанките почти не кърмят и оставят четиригодишните си хлапета да се размотават с биберон в устата. Как успяваха да не забележат, че френските бебета започват да спят сами още на втория или третия месец? И как не им правеше впечатление, че френските деца не изискват постоянно внимание от възрастните и съумяват да чуят думата "не", без да изпаднат в криза?

Никой не говореше за това, но аз все по-ясно виждах, че френските родители тихо и кротко постигат резултати, които създават напълно различна атмосфера в семейния живот. Когато на гости ни идваха американски семейства, родителите през повечето време се занимаваха с дребните разправии на децата, помагаха на малките да скачат от кухненския остров, или клечаха на пода и им показваха как се играе с Лего. Винаги имаше по няколко рунда рев и успокояване. Когато обаче ни гостуваха французи, ние, възрастните, пиехме кафе, а децата се забавляваха без проблеми помежду си. Френските родители са достатъчно загрижени за децата си. Те знаят за педофилите, алергиите и опасността от поглъщане на дребни предмети. Те вземат разумни предпазни мерки. Но не се безпокоят непрекъснато за благополучието на потомството си. Този по-спокоен подход ги прави по-добри както в очертаването на границите, така и в умението им да дават на децата си известна свобода.

Далеч не съм първата, която посочва, че американската средна класа има голям проблем с грижите за децата. В редица книги и статии проблемът прилежно се диагностицира, критикува и изрича на глас: прекомерно родителство, хиперродителство, хеликоптерно родителство и накрая - това ми е любимото - киндергархия. Един автор дефинира проблема като "придаване на повече тежест на отглеждането на децата, отколкото е полезно за тях самите". Джудит Уорнър пък говори за култура на "тоталното майчинство" (всъщност тя алармира за проблема, след като се връща от Франция). Никой, изглежда, не харесва американското родителство, най-малко самите родители.

Тогава? Защо американският начин на гледане на деца сякаш е така вграден в моето поколение, че ти влияе даже когато - като мен - напуснеш страната? През 80-те години на миналия век се появиха множество статии и широко се обсъждаше неуспехът на децата в училище - смяташе се, че не са получили достатъчно стимулиране у дома, особено в ранните си години. Родителите от средната класа приеха това като сигнал, че собствените им деца ще процъфтят, ако ги стимулират повече. По същото време пропастта между бедни и богати зейна още по-широко. Изведнъж се оказа, че родителите трябва да отглеждат децата си така, че да ги подготвят да бъдат част от новия елит. Подлагането на децата на правилните стимули в ранна възраст - по възможност на повече стимули, отколкото получават другите деца на същата възраст - започна да изглежда все по-живототрептущо.

Наред с това състезателно родителство си проправи път и убеждението, че децата са психологически крехки. Днешните млади родители са част от най-психоанализираното поколение и са просмукани от идеята, че всяко решение, което вземат, може да нанесе вреда на децата им. Освен това ние пораснахме по време на бума на разводите от 80-те и бяхме решени да действаме не толкова егоистично, колкото смятахме, че са правили нашите родители. И въпреки че ръстът на престъпността в САЩ спадна след пика си през 90-те, новинарските репортажи създават впечатлението, че обстановката, в която живеят децата ни, е по-рискова от всякога. Ние имаме чувството, че сме станали родители в изключително опасен свят и трябва да сме постоянно бдителни. В резултат на всичко това се появи сегашният тип стресиращо и изтощително родителство. Но сега, във Франция, виждах, че има и друг начин. Интересът ми към него бе продиктуван от смесица от журналистическо любопитство и майчинска тревога. На края на катастрофалната ни морска отпуска бях решена да разбера какво различава френските родители от нас. Да извърша нещо като родителско разследване. Защо френските деца не хвърлят храна? И защо родителите им не крещят? Каква е тази невидима сила, която французите владеят? Мога ли и аз да я впрегна в полза на собственото си потомство?

Разбрах, че съм напипала важна следа, когато попаднах на изследване, водено от икономисти в Принстън, в което майки от Кълъмбъс, Охайо намираха майчинството за двойно по-изтощително и неприятно в сравнение с майките от Рен, Франция. Това съвпадаше със собствените ми наблюдения от Париж и от Щатите: имаше нещо във френския начин на отглеждане на деца, което го превръщаше повече в радост, отколкото в тегоба. Бях убедена, че тайните му са скрити за простото око. И никой досега не се беше опитвал да ги открие. Започнах да си водя записки в един бележник, който носех в бебешката чанта с принадлежности. Всяко посещение на лекар, вечеря у приятели, игра на открито и куклен театър се превръщаха в шанс да наблюдавам френския родител в действие и да търся негласните правила, които го ръководят.

Началото беше трудно. Французите като че се люшкаха между крайната строгост и шокиращата либералност. Разпитът също не помагаше. Повечето родители, с които разговарях, настояваха, че не правят нищо особено. Напротив, те също бяха убедени, че Франция е поразена от синдрома на "детето цар", при който родителите са изгубили своя авторитет (на което аз отговарях, че ако искат да научат нещо за синдрома на "детето цар", трябва да отидат в Ню Йорк.)

През следващите години и след като родих още две деца в Париж, продължавах да гадая. Открих например, че във Франция си имат свой "доктор Спок", психоаналитичката Франсоаз Долто, с която цялата страна е запозната, но нито една от книгите ѝ не беше преведена на английски. Четях книгите на тази жена, наред с редица други. Интервюирах дузини родители и експерти. И безсрамно подслушвах разговори, докато чаках децата след училище или в супермаркета. Мисля, че най-накрая успях да разбера как го правят френските родители."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Бебе made in France", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Детето и ние - Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард - книга

Детето и ние


Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард

Изток - Запад
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата, която промени представите за възпитанието. ... През последните тридесет и пет години "Детето и ние" е помогнала на милиони родители по цял свят да общуват по-пълноценно с децата си (само в Съединените щати тиражът на книгата отдавна надмина 5 милиона броя). Написана от известния психолог д-р Хаим Гинът, този истински наръчник за родители дава конкретни съвети за възпитание не със строгост, а със съпричастност, и представя нови техники за общуване, променили начина, по който родителите говорят с децата си и ги изслушват. Новаторският подход към възпитанието на д-р Гинът оказва влияние върху цяло едно ...
По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години - Магдалена Пашова - книга

По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години


Магдалена Пашова

Сиела
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата, която българските майки препоръчват. Първият помощник в избора на храна за майката, бебето и прохождащото дете + 60 лесни домашни рецепти. ... Всяко бебе се нуждае от майчина любов и подходяща храна, за да расте здраво и щастливо. И ако любовта идва като безусловен рефлекс, то храненето често пъти е свързано с много въпроси: Как храната е свързана с детското здраве? Кои са истинските и полезни храни сред многото хранителни продукти на пазара? От какви хранителни вещества се нуждае бебето? Какво е нужно да знаем за кърменето? Кога и как да започнем със захранването? Как да изберем правилния вид ...
Мъжете си падат по кучки - Шери Аргов - книга

Мъжете си падат по кучки


Шери Аргов

AMG Publishing
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
101 причини защо добрите момичета печелят място в рая, а лошите - в мъжките сърца. ... Мъжете не биха искали да притежавате тази книга! Защото тя казва ясно и категорично истината: те искат от вас да бъдете добро момиче, но желаят да имат до себе си... кучка. Кучката, за която става дума в тази книга, не е зла, груба, властна или отмъстителна. Тя не е и жената, която владее всички сексуални техники и ги използва, за да манипулира мъжете. Тук става дума за онази жена, за която мъжете мечтаят. А тя е нежна, но силна. Тя е изкусителка, която притежава магнетична власт. Тази жена не се отказва от собствения си живот, за да ...
Тайната на детството - Мария Монтесори - книга

Тайната на детството


Мария Монтесори

Асеневци
Цена:  11.92 лв.
Стандартна цена 14.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Тайната на детството" е една от първите книги, написани от Мария Монтесори. В нея тя обяснява метода, който е разработила въз основа на наблюденията си върху децата. Именно по този начин тя открива "тайната на детството". В книгата се разглежда духовното развитие на децата от самото им раждане и потенциала им да учат, ако това им се позволи от възрастните. Детето притежава спонтанното желание да учи, а осъзнаването на тази простичка тайна довежда до разработването на онова, което днес е познато като "Методът на Монтесори". В "Тайната на детството" Мария Монтесори описва детето с ...
Да оцелееш като родител. По действителен случай - Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова - книга

Да оцелееш като родител. По действителен случай


Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
41 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е чак толкова страшно! ... "Майко Мила!" - първият сайт в България, създаден да дава подкрепа и облекчение на майките, а също и да ги развеселява (представете си каква наглост - те обичат да се смеят!!), напуска модерните предели на интернет и се влива в аристократичните редици на книгите. "Да оцелееш като родител" от създателките на сайта "Майко Мила!" - Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, е място, в което ще намерите отговор на много и важни въпроси от сферата на родителството, като например: ...
Какво трябва да знаете за детето си - Мария Монтесори - книга

Какво трябва да знаете за детето си


Мария Монтесори

Асеневци
Цена:  9.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Превод: Десислава Чешмеджиева-Стойчева. ... В книгата "Какво трябва да знаете за детето си" се представят фундаментите на Монтесори философията, в основата на която стоят хармонията на детето с околния свят, уважението към личността, дисциплината, честността и най-вече вярата в естествено заложения стремеж на човек към развитие и свобода. Изданието съдържа в себе си резултати получени от прилагането на метода, представени от самата Мария Монтесори. На детето трябва да се даде свобода, за да следва законите на естественото си развитие и креативния импулс, който му позволява да изгради себе си. Когато тази ...
Книга за бебето - Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс - книга

Книга за бебето


Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс

Skyprint
Цена:  34.95 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст ... Д-р Уилям Сиърс е най-авторитетният съвременен американски педиатър. "Книга за бебето"(The Baby Book), известна като "новата библия за родители след д-р Спок", е писана в съав­торство със съпругата му Марта и синовете им Робърт и Джеймс. Използвайки огромния си професионален и личен опит, семейство Сиърс представя подробна и изчерпателна информация за първите две години от живота на бебето и за грижите, необходими за неговото развитие през този период. Книгата е фокусирана върху основните потребности на бебето, но ...
Бебето ми е чудо(вище) - Сара Търнър - книга

Бебето ми е чудо(вище)


Сара Търнър

Прозорец
Цена:  12.80 лв.
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Нетипичната майка разказва. ... "Всички ми казваха, че трябва да се наслаждавам на всяка секунда от майчинството. Е, не се наслаждавах на всяка секунда." Ето защо младата британка Сара Търнър се захваща да опише всичко от забременяването през раждането и отглеждането на малки деца. Прави го съвсем честно, без захаросване. И без да пести трудностите, болките, нервите, повръщанията и пълните в най-неподходящия момент пелени, за които другите премълчават. През 2013 година тя създава блог, който става изключително популярен именно заради тази нейна искреност. Не на последно място - и заради неподражаемото ѝ ...
Най-доброто начало - Маргарет Сасе - книга

Най-доброто начало


Маргарет Сасе

Аратрон
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Как упражненията могат да подобрят живота на вашето дете. ... 135 забавни упражнения и занимания за най-пълното развитие на двигателните умения и мозъка на вашето дете от раждането до петгодишна възраст. Децата имат нужда от упражнения не само, за да се стимулира тяхното тяло, но и за да се развие техният мозък. Все повече проучвания показват, че първите пет години от живота на детето са определящи за неговото здраве, благополучие и успех. Упражненията и добрият режим на хранене са много важна предпоставка за здравословното начало на живота на вашето дете, за пълноценното развитие на мозъка му и за избягване на ...
Измисли приказки за лека нощ - наръчник за родители с фантазия - Рони М. Коул - книга

Измисли приказки за лека нощ - наръчник за родители с фантазия


Рони М. Коул

Кръгозор
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Времето преди заспиване е сред най-важните етапи от всекидневието на детето. Това е моментът да се сложи край на деня - мозъкът и тялото да преминат от активност към почивка. Точно тогава се припомнят значимите неща от преживяното, създават се очаквания за следващия ден, проявяват се стаени емоции (радости или огорчения, тревожности, страхове). В този момент детето се нуждае от своя родител, който да го подкрепи в пътешествието към съня, създавайки приказно пространство, което премахва стреса и натрупаното напрежение. "Прочети ми приказка..." възкликват милиони деца по света, докато се приготвят за лягане ...
Вълшебството на чувствата през първите седем - Надежда Витанова - книга

Вълшебството на чувствата през първите седем


Надежда Витанова

Анубис
Цена:  5.70 лв.
Стандартна цена 6.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -5%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Новаторска, нетрадиционна книга, за първи път в България! Тя въвежда децата във вълшебния свят на чувствата, дава възможност на педагози и родители целенасочено да поставят основите на емоционалната интелигентност като важна част от развитието на детето. По достъпен и занимателен начин то се научава да различава основните преживявания, да ги назовава, да ги разпознава в околните и да ги съпреживява. Това се постига чрез прецизирания илюстративен и съдържателен материал - подходящи ситуации от ежедневието и познати приказни сюжети. Целта на книгата е да покаже, че емоционалната интелигентност е в основата на връзката ...
Хранене до 3 - годишна възраст - Красимира Дечева - книга

Хранене до 3 - годишна възраст


Красимира Дечева

Хомо футурус
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Всяка майка, още по време на бременността си, обмисля въпросите, свързани с храненето на нейното дете. Приемането на течности и храненето са основни жизнени процеси, които осигуряват на малкия човек необходимите за правилния му растеж вещества. Всяка възраст след раждането на бебето се отличава с различен хранителен режим: Кърмене. Захранване. Преминаване към обща храна. Хранене наравно с възрастните. В тази книга е събрана информация за храненето на детето от раждането му до тригодишната му възраст. Посочени са препоръки за здравословно хранене до 3 години, рецепти от детски кухни и мнения на утвърдени ...

Бебе made in France


Памела Дракърман

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 28-10-2019 г., Вторник 29-10-2019 г. или
Сряда 30-10-2019 г.
Продукт#213038
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-11-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.232 kg
EAN9786190201144
ISBN9786190201144
Описание
Една американска майка открива мъдростта на френските родители.
Какво правят французите, та бебетата им да спят непробудно по цяла нощ още от третия месец, да се хранят, без да капризничат, да бъдат самостоятелни от съвсем малки, да уважават възрастните, изобщо да бъдат сбъдната мечта? Памела Дракърман сравнява френските родители с американските и везната почти изцяло натежава в полза на първите. В тази автобиографична книга, в която всъщност прозира симпатия и към двете нации и която е написана с хумор и самоирония, българският читател ще може да открие както полезни препоръки, така и възможност да прецени коя от двете системи му допада повече и кои от противоположните ценности да възприеме.

Колко време да кърмим детето - два-три месеца или една година? Кога да го дадем на детско заведение - на шестмесечна възраст в ясли, или да изчакаме трите му години, за да го запишем в детска градина? Трябва ли детето да бъде "цар", или трябва да си знае мястото? Да работят ли майките, или да си гледат децата? Кое от двете - строгата френска "рамка", или американският либерализъм помага на децата да се чувстват добре в кожата си? И още: как французойките успяват да не трупат килограми и как запазват добрите си отношения с партньора? "Бебе made in France" (2012) има огромен успех в Съединените щати и се превръща в настолна книга на американските родители - т.нар. must have (трябва да я имаш). Издадена е на 27 езика.

Американската журналистка и писателка Памела Дракърман (р. 1970 г.) е завършила философия и международни отношения, женена е за англичанин, майка е на три деца и живее в Париж. Сътрудник е на "Интернашънъл Ню Йорк Таймс". Била е част от екипа на "Уол Стрийт Джърнал", където е работила в международния отдел. Писала е за "Уошингтън Поуст" и за "Мари Клер". Номинирана е от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни фигури за 2012 г.
Откъс от книгата
"Една американска майка открива мъдростта на френските родители.

Френските деца не хвърлят храна.
Когато дъщеря ми беше на осемнайсет месеца, със съпруга ми решихме да отидем на малка ваканция. Харесахме си един крайбрежен град на няколко часа път с влак от Париж, където живеехме (аз съм американка, съпругът ми е британец), и запазихме хотелска стая с детско креватче. По онова време тя беше единственото ни дете, тъй че ще ни простите, задето си помислихме: Колко пък да е трудно? Закусвахме в хотела, но трябваше да обядваме и вечеряме в малките крайбрежни ресторантчета около старото пристанище. Бързо установихме, че две хранения на ден в ресторант с малко дете заслужават отделен кръг в ада. Бийн бързо хапваше парченце хляб или нещо пържено и само след няколко минути започваше да изсипва солта от солницата и да разкъсва пакетчетата захар. После изискваше да бъде свалена от високото столче за хранене, та да може да обикаля ресторанта и да се надвесва опасно през доковете.

Залагахме на бързината: поръчвахме още с влизането, като молехме сервитьора да донесе хляба и поръчките ни наведнъж: предястия и основно - всичко заедно. Докато съпругът ми поглъщаше набързо рибата си, аз бдях Бийн да не се замотае в краката на келнера или да не хукне към морето. После се сменяхме. Оставяхме огромни бакшиши, за да компенсираме планината накъсани салфетки и разхвърляните по покривката калмари. На връщане към хотела проклинахме пътуването, радостта и идеята да имаме още деца. Тази "ваканция" затвърди окончателно убеждението ни, че с живота, който водехме само осемнайсет месеца по-рано, вече е свършено. Защо ли изобщо бяхме изненадани? След още няколко кошмарни посещения на ресторант, забелязах, че френските семейства наоколо не изглеждаха като да се пържат в ада. Странно, но приличаха на хора във ваканция. Френските деца на възрастта на Бийн си седяха кротко на столчетата, чакаха си храната или ядяха риба и даже зеленчуци. Нямаше крясъци или хленчене. Ядяха си предястието, основното и десерта едно след друго. И масите не бяха осеяни с какво ли не.

Въпреки че живеехме във Франция от няколко години, не знаех как да си обясня това. В Париж по ресторантите няма много деца. Или поне аз не ги бях забелязвала. Преди аз самата да имам деца, не обръщах особено внимание на чуждите. А и сега гледах предимно своето. При цялата си несрета обаче успявах да забележа, че като че ли съществува и друг начин. Но какъв точно? Да не би френските деца да бяха генетично по-кротки от нашите? Дали ги подкупваха (или заплашваха), че кротуваха така? Да не би да бяха продукт на старата философия, че детето трябва да се вижда, но не и да се чува? Нищо такова. Френските деца край нас нямаха вид на наплашени. Бяха весели, бъбриви и любопитни. Родителите им бяха нежни и търпеливи. Но като че ли на масата им, а вероятно и в живота им, царуваха невидими цивилизоващи сили, липсващи в нашия.

Щом започнах да мисля за френския начин за отглеждане на деца, установих, че той е различен не само на масата. И внезапно взех да си задавам купища въпроси. Защо например през стотиците часове, които прекарах по френските детски площадки, никога не видях дете (с изключение на моето собствено) да се тръшка и да изпада в истерия? Защо на моите приятели французи не им се налагаше спешно да си прекъсват разговора по телефона, понеже детето им иска нещо? Защо всекидневните им не бяха превзети от индиански палатки и кукленски кухнички, както беше нашата? И още, и още. Защо повечето от американските деца, които познавах, бяха на монодиета от спагети или бял ориз, или ядяха само едно определено "детско" меню, докато децата на приятелите ми французи си хапваха риба, зеленчуци и практически всичко останало? И как ставаше така, че извън следобедната закуска френските деца не се тъпчеха непрекъснато?

Не съм допускала, че ще започна да се възхищавам на френското родителство. То не е като френската мода или френското сирене. Никой не отива в Париж, за да се запознае с местните възгледи за родителския авторитет и за справянето с чувството за вина. Точно обратното: американските майки, които познавах в Париж, се ужасяваха от това, че парижанките почти не кърмят и оставят четиригодишните си хлапета да се размотават с биберон в устата. Как успяваха да не забележат, че френските бебета започват да спят сами още на втория или третия месец? И как не им правеше впечатление, че френските деца не изискват постоянно внимание от възрастните и съумяват да чуят думата "не", без да изпаднат в криза?

Никой не говореше за това, но аз все по-ясно виждах, че френските родители тихо и кротко постигат резултати, които създават напълно различна атмосфера в семейния живот. Когато на гости ни идваха американски семейства, родителите през повечето време се занимаваха с дребните разправии на децата, помагаха на малките да скачат от кухненския остров, или клечаха на пода и им показваха как се играе с Лего. Винаги имаше по няколко рунда рев и успокояване. Когато обаче ни гостуваха французи, ние, възрастните, пиехме кафе, а децата се забавляваха без проблеми помежду си. Френските родители са достатъчно загрижени за децата си. Те знаят за педофилите, алергиите и опасността от поглъщане на дребни предмети. Те вземат разумни предпазни мерки. Но не се безпокоят непрекъснато за благополучието на потомството си. Този по-спокоен подход ги прави по-добри както в очертаването на границите, така и в умението им да дават на децата си известна свобода.

Далеч не съм първата, която посочва, че американската средна класа има голям проблем с грижите за децата. В редица книги и статии проблемът прилежно се диагностицира, критикува и изрича на глас: прекомерно родителство, хиперродителство, хеликоптерно родителство и накрая - това ми е любимото - киндергархия. Един автор дефинира проблема като "придаване на повече тежест на отглеждането на децата, отколкото е полезно за тях самите". Джудит Уорнър пък говори за култура на "тоталното майчинство" (всъщност тя алармира за проблема, след като се връща от Франция). Никой, изглежда, не харесва американското родителство, най-малко самите родители.

Тогава? Защо американският начин на гледане на деца сякаш е така вграден в моето поколение, че ти влияе даже когато - като мен - напуснеш страната? През 80-те години на миналия век се появиха множество статии и широко се обсъждаше неуспехът на децата в училище - смяташе се, че не са получили достатъчно стимулиране у дома, особено в ранните си години. Родителите от средната класа приеха това като сигнал, че собствените им деца ще процъфтят, ако ги стимулират повече. По същото време пропастта между бедни и богати зейна още по-широко. Изведнъж се оказа, че родителите трябва да отглеждат децата си така, че да ги подготвят да бъдат част от новия елит. Подлагането на децата на правилните стимули в ранна възраст - по възможност на повече стимули, отколкото получават другите деца на същата възраст - започна да изглежда все по-живототрептущо.

Наред с това състезателно родителство си проправи път и убеждението, че децата са психологически крехки. Днешните млади родители са част от най-психоанализираното поколение и са просмукани от идеята, че всяко решение, което вземат, може да нанесе вреда на децата им. Освен това ние пораснахме по време на бума на разводите от 80-те и бяхме решени да действаме не толкова егоистично, колкото смятахме, че са правили нашите родители. И въпреки че ръстът на престъпността в САЩ спадна след пика си през 90-те, новинарските репортажи създават впечатлението, че обстановката, в която живеят децата ни, е по-рискова от всякога. Ние имаме чувството, че сме станали родители в изключително опасен свят и трябва да сме постоянно бдителни. В резултат на всичко това се появи сегашният тип стресиращо и изтощително родителство. Но сега, във Франция, виждах, че има и друг начин. Интересът ми към него бе продиктуван от смесица от журналистическо любопитство и майчинска тревога. На края на катастрофалната ни морска отпуска бях решена да разбера какво различава френските родители от нас. Да извърша нещо като родителско разследване. Защо френските деца не хвърлят храна? И защо родителите им не крещят? Каква е тази невидима сила, която французите владеят? Мога ли и аз да я впрегна в полза на собственото си потомство?

Разбрах, че съм напипала важна следа, когато попаднах на изследване, водено от икономисти в Принстън, в което майки от Кълъмбъс, Охайо намираха майчинството за двойно по-изтощително и неприятно в сравнение с майките от Рен, Франция. Това съвпадаше със собствените ми наблюдения от Париж и от Щатите: имаше нещо във френския начин на отглеждане на деца, което го превръщаше повече в радост, отколкото в тегоба. Бях убедена, че тайните му са скрити за простото око. И никой досега не се беше опитвал да ги открие. Започнах да си водя записки в един бележник, който носех в бебешката чанта с принадлежности. Всяко посещение на лекар, вечеря у приятели, игра на открито и куклен театър се превръщаха в шанс да наблюдавам френския родител в действие и да търся негласните правила, които го ръководят.

Началото беше трудно. Французите като че се люшкаха между крайната строгост и шокиращата либералност. Разпитът също не помагаше. Повечето родители, с които разговарях, настояваха, че не правят нищо особено. Напротив, те също бяха убедени, че Франция е поразена от синдрома на "детето цар", при който родителите са изгубили своя авторитет (на което аз отговарях, че ако искат да научат нещо за синдрома на "детето цар", трябва да отидат в Ню Йорк.)

През следващите години и след като родих още две деца в Париж, продължавах да гадая. Открих например, че във Франция си имат свой "доктор Спок", психоаналитичката Франсоаз Долто, с която цялата страна е запозната, но нито една от книгите ѝ не беше преведена на английски. Четях книгите на тази жена, наред с редица други. Интервюирах дузини родители и експерти. И безсрамно подслушвах разговори, докато чаках децата след училище или в супермаркета. Мисля, че най-накрая успях да разбера как го правят френските родители."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Моето бебе от 1 ден до 3 години
Ан Бакюс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.99 лв.
Основни етапи на детството
Франсоаз Долто
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Всичко се решава преди детската градина
Масару Ибука
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Малкото училище – голямото начало. Детето и детската градина
Мириам Сежер
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Изкуството да бъдеш родител
д-р Фицхю Додсън
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Когато се появи детето
Франсоаз Долто
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Моето дете от 3 до 6 години
Ан Бакюс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.99 лв.
Бебето - ръководство за употреба
Луис Боргенихт, Джо Боргенихт
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Ръководство на д-р Спок: Най-важното за бебето
Робърт Нийдълман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.95 лв.
Ръководство за недоспали родители
Трейси Хог
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.95 лв.
Назад към "Книги за отглеждане на деца"
Приказник
Съставители: Румяна Пенчева и Мирела Костадинова
Любов и други думи
Излезе новият завладяващ роман от писателския дует Кристина Лорен!
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво