"Remember, remember the fifth of November,
Gunpowder Treason and Plot,
I see no reason why the gunpowder treason
should ever be forgot.
Gay Fox, Gay Fox, ’twas his intent
To blow up the King and the Parliament.
Three score barrels of powder below,
Poor old England to overthrow
Спомняй си, спомняй си пети ноември,
на Барутния заговор и предателството деня.
Не виждам причина да бъде забравен.
Гай Фокс, Гай Фокс намерение имаше
да взриви парламента и краля.
Трийсет бурета барут отдолу
горката стара Англия да свалят.
Английска броилкаТази книга е роман. Според възприетото определение персонажите и ситуациите в този разказ са напълно измислени, всякаква прилика с действителни личности и събития не може да бъде друга, освен случайна. Но не е забранено на читателя да си състави собствено мнение, а авторът има достатъчно доверие в неговата интелигентност, за да заложи на това, че той ще съумее да отдели истината от заблудата, действителността от измислицата. Защото тук става дума именно за това: в играта на маски, в каквато в наши дни се е превърнало онова, което наричаме действителност - която все повече се смесва с онова, което наричаме виртуалност - е твърде дръзко да се поставя строга граница между информация и пропаганда, реално и илюзорно, документално и фикционално. Истините се появяват маскирани, под видимостта на лъжата.
Това е причината, поради която авторът на този роман предпочете да запази анонимност и да не подписва "Анонимните", което се оказва едновременно заглавие на тази книга и название на международна група хакери и активисти анархисти, извършващи мащабни акции на електронно пиратство срещу държавни институции или големи финансови групи в името на свободата и на отхвърлянето на масовата манипулация. Членовете на "Анонимните" се появяват пред публика с маски на Гай Фокс, наподобяващи лицето на Матамор от комедия дел арте. Гай Фокс е съществувал наистина. Той е английски католик от началото на XVII век, участник в Барутния заговор с цел да бъде взривена Камарата на лордовете в Уестминстърския дворец на 5 ноември 1605 г., като се заложат експлозиви в подземието и така бъдат избити всички аристократи, обединени около краля протестант Джеймс I. Той е арестуван, измъчван и екзекутиран. След това се превръща в народен герой, който се чества всяка година на пети ноември в англосаксонските страни. Денят на Гай Фокс се отбелязва с фойерверки, а децата палят маскирано чучело, изобразяващо Гай, име, придобило по-късно значение на млад мъж, младеж (guy), обикновен, анонимен човек. Той е представител на мълчаливото мнозинство, когото "Анонимните" решават да превърнат в анархист, бунтуващ се срещу всяка форма на несправедлива власт.
Този роман, фиктивен по дефиниция, в който е разпилян бисерът на истината, проследява историята - истинска? фалшива? Всеки трябва да прецени сам - на "Анонимните" от 5 ноември 1605 до 5 ноември 2020 г. или повече от четири века на конспирации. Четири века на борби между властта и потисничествата, които тя налага, и "Анонимните" и свободата, която те защитават.
Remember, remember
The 5th of November
Помни, помни
Пети ноември
"Remember", Джон Ленън & Plastic Ono Band, Remember, 1970
Видео, качено онлайн от "Nowhereman113" на 15 юни 2012 г.Бункер, някъде далеч от всичко, навечерието на 5 ноември 2020 г. А наблюдаваше света през прозорците на своите огромни екрани. Беше достатъчно да прекара пръсти по клавиатурата пред себе си, за да се свърже моментално с някоя от уебкамерите, разположени на всяко стратегическо място на планетата. Вашингтон, Лондон, Париж, Москва: без да става от креслото си, пътуваше на воля, когато си пожелаеше. Беше постигнал древната мечта за вездесъщност, която винаги беше обсебвала онези, които се стремяха да станат господари на света. Беше едновременно навсякъде. Виждаше всичко. Знаеше всичко. Той беше Окото, втренчено във Творението, творение, чийто демиург не беше, но върху което бе установил контрол. Неговото могъщество обаче не се изчерпваше с всеобщото наблюдение. Беше овладял напълно различните механизми, които управляваха света. Можеше да ги командва от разстояние, както и можеше да влияе, да манипулира, да възпира или подчинява всекиго, когото искаше - от най-незначителния човечец до най-високопоставения държавник. Той притежаваше върховната власт, а никой не го знаеше. В това се криеше силата му. Той беше повелителят на играта, за чието съществуване никой не подозираше. Той беше съвършеният анонимен. Единствената му самоличност се свеждаше до тази буква А, с която се бе нарекъл. Първата буква на азбуката, която със същия успех можеше да бъде и последна. Алфа и омега. А като анонимен, А като Avengers 1 , А като Анархия, А като Апокалипсис.
Беше сам, но въпреки това беше легион. Безбройна армия беше на негова служба. Армия, състояща се не от военни, а от обикновени граждани без пагони, които не разполагаха с оръдия, а с компютри. Тяхното бойно поле беше интернет, виртуалната паяжина, обвиваща Земята, пренебрегваща границите, законите и правителствата. Тази армия имаше име: Анонимните. Армия в сянка, съставена от гийкове, хакери, електронни пирати и туикъри на компютри от всякакви видове, които не понасяха задушаващата хватка на властниците върху масите. За тях изобретяването на интернет беше равностойно на откриването на Америка от Христофор Колумб. Нов континент, девствен и свободен, където можеха да странстват без граници и препятствия. Див запад, приемащ компютърните пионери, каквито бяха те, освободени от законите на Стария свят. Бяха повярвали в него и все още вярваха. Бяха готови на всичко, за да защитят територията си. Да престъпват правилата, диктувани от Великите сили, да проникват незаконно в базите-данни на правителствата и големите транснационални компании, да хакват и най-силно криптираните сайтове. За да съхранят независимостта и тоталната свобода на изразяване, която според тях трябваше да властва в интернет, те бяха обявили война на онези, които искаха да поробят мрежата така, както бяха поробили народите. Кибервойна. Само че ето какво: анонимните воини на интернет нямаха нито структура, нито командири, нито говорители. Тяхното отхвърляне на властта ги възпираше по природа да въплъщават на свой ред някаква власт, каквато и да беше тя. Всеки правеше каквото си искаше, рискувайки да попречи на действията на другите. Нямаше друга линия на поведение, освен абсолютната свобода. "Анонимните" бяха тяло без глава или по-скоро тяло, надарено с милиони глави, които не успяваха да се обединят, освен за точно определени поводи за борба, водени от обща цел. В края на краищата "Анонимните" неизбежно щяха да се разпаднат или да бъдат овладени от онези, на които техните членове се противопоставяха. Именно тук се намеси А.
А обедини тайно движението "Анонимните". Той пое контрола над него, без никой да се усети. Стана върховен и неизвестен главнокомандващ на армията на сенките. Подмени колективното съзнание на тези идеалисти, за да наложи своята воля. Спаси "Анонимните" от утопията, в която затъваше това движение, за да го постави на терена на съотношението на силите. Той сведе единствено до себе си милионите неизвестни, които се криеха зад своите компютри. А като "Анонимните"."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
