Книгата е носител на най-престижната чешка награда за литература "Магнезия Литера".
Червената планина е най-старата в Монголия и около нея витаят легенди. По-рано навсякъде по света бродели великани. Само в Червената планина не стъпили, защото по върховете ѝ растяли люти цветя-убийци. Затова планината останала. Единствено тя от Стария свят. В подножието живее Зая заедно със своите сестри. Обича степта и гъстия кумис. Само дето един ден всичко се обърква. Тулег не е точно баща, пък и тя не е съвсем монголка. Предстои дълго пътуване. За да осъзнае в края му, че няма нищо по-ценно от земята, на която си роден.
Историята на Зая започва в родния ѝ гер (юрта). Лично тя ни запознава с бита и философията на монголците. Качва ни на седлото и ни прави свидетели на прастари обичаи. Но "Помен за баба ми" е много повече. Чрез родовата памет на едно монголско семейство Петра Хулова рисува образа на стремящата се към щастие жена - понякога жертва на мъжете, друг път на собствените си разбирания, но по правило винаги благородна, винаги добра.
Увлекателно написана, книгата представлява монолог на пет жени от едно семейство. Събитията се развиват в азиатската страна, което прави всеки ред от романа неповторим. Пък и Хулова провокира въображението на читателя си докрай, като използва много автентични монголски думи - някои от тях без изобщо да обясни чрез родовата памет на едно монголско семейство
Петра Хулова рисува образа на стремящата се към щастие жена - понякога жертва на мъжете, друг път на собствените си разбирания, но по правило винаги благородна, винаги добра.
С този роман чешката писателка Петра Хулова (1979) се превръща в сензация на литературната сцена, впечатлява критиката и читателите, печели най-престижната литературна награда в родината си - "Магнезия Литера".
За големия успех на книгата допринася изповедният стил, както и надникването в един непознат свят, в който обаче българският читател може да открие много неща, които таи в себе си от прастари времена - любовта към степта и конете, сладостта на кумиса, върховенството на Тенгрите. Някои от историите в романа са на хилядолетия, други - наглед обикновени, но пък точно с тях ще запомнят своите майки и баби следващите поколения. А Петра Хулова иска с много любов и мъничко магия да ни ги разкаже.
