"Добре дошли в революцията.
Възраждането на стихийния шаманизъм през XXI в.
Омар Розалес
По цялата планета, от върховете на Хималаите до джунглите на Гватемала, сме свидетели на ново отношение към екологията, запазването на културната идентичност и духовността, които доведоха до по-дълбоко разбиране на шаманизма като метод за разглеждане на екологични, човешки и междуличностни предизвикателства. С връщането към корените на лечителските традиции и стария начин на мислене шаманите бързо се превръщат в културните герои, прехвърлящи мост над пропастта между мистичните ареали нагорния, средния и долния свят, както и към загадъчните и ефирните светове на колективното несъзнавано, съзнаваното и свръхсъзнаваното.
Възходът и падението на "пластмасовите" шамани
През втората половина на XX в. подновеният интерес към духовното, политиката и окултното подтикна мнозина да поемат по пътя към себепознанието. Подхранвани от контра-културата на 60-те, икони като Тимъти Лиъри, Карлос Кастанеда, Джим Морисън и Хънтър С. Томпсън възвеличаваха търсенето на безсмъртната истина, представена от индианските лечители и шамани. Истината обаче имаше огромна цена, тъй като фактите често се изопачаваха или направо се измисляха. Всъщност някои от най-важните проучвания на терен са били извършени само четирийсет години преди това от Бронислав Малиновски, Ричард Шулц и други учени, които са почти неизвестни извън академачните кръгове. Проучванията показаха, че цели разкази за туземни духовни и лечителски традиции, популяризирани през 60-те, са били изфабрикувани. Макар че мнозина продължават да цитират прозренията на Дон Хуан, самият шаман от племето яки е съществувал единствено във въображението на Карлос Кастанеда. Популярната литература от 90-те продължава западната представа за начина, по който мислят, молят се и работят шаманите. Нямаше пътувания из Австралия, които дори и да донесат видоизменено послание от Долния свят, нито има сестринство на пазителките, което да е носител на шаманско познание. 3 Западните приказки продължават и до днес с интерпретациите на календара на маите за 2012 г., написани от самозвани маянски старейшини, които са представители на европеидната раса и са родени в Мичиган. По отношение на 21.12.2012 г. в календара на маите най-важният въпрос, който трябва да се зададе, е: "Kak са се подготвяли самите маи за 2012 г.?".
Видяхме ли местните жители да заличават селата си в джунглата Петен и да бягат на по-високи и безопасни места под ръководството на старейшините си? Станахме ли свидетели как цели етнически подгрупи на маите като цутухилите от района на езерото Атитлан продават цялото си имущество и се преселват на затънтени острови в Микронезия? Разбира се, че не. Най-важният аспект, който остава незабелязан от търсещите гръмки сензации автори, е фактът, че календарът на маите няма край. Това ни връща отново при отровната самакитка на "пластмасовите" шамани - че нищо не може да замести антропологическите проучвания и теренната работа. И тъй, къде можем да научим повече за шаманите? Какво е шаман? Какви умения овладяват практикуващите шаманизъм? И нещо повече, съществуват ли все още истински шамани? Отговорът отново е там - на терен.
Завръщането към науката
Благодарение на добросъвестната теренна работа и изследвания на Франц Боас, Майкъл Харнър, Мартин Претчел и Уейд Дейвис днес са идентифицирани общите черти между
шаманите от различни култури. Шаманите не са като нас. Шаманът е роден лечител, който използва билки, за да предизвика промени у пациента си. Нещо повече, шаманът е способен да изпада в особени състояния на съзнанието, да общува със същества от други светове и да поражда физически промени в нашия свят. Шаманът може да променя своето енергийно поле, за да си взаимодейства с енергийните полета на други живи същества. Може би най-важната характерна черта на шамана е в това, че той е местен жител. Иначе казано, шаманите предават вековното културно познание в рода. Без тази кръвна линия, без тази легитимност на sang real (светата кръв) и без подсилените генетични характеристики, вървящи с нея, практикуващият не може да бъде истински шаман. Една от най-важните роли на шамана е ролята му на психопомп.
Психопомпът е посредник между света на живите и света на мъртвите. Той предава съобщения, споделя идеи и мисли, разкрива предупреждения от света на духовете. Общуването става чрез сънища, транс и ритуали, които позволяват на шамана да изпадне в състояние, в което е по-възприемчив. Шаманът получава посланието като символ или като звуково съобщение, което след това се предава на съответния получател. Друга способност на шаманите е гадаенето. Чрез използването на инструменти като кости, карти, вътрешности, пръчки или руни шаманът може да предсказва бъдещето. Способността да общува чрез сънища е още една способност, използвана от шаманите за предаване на съобщения на големи разстояния. Някои от по-езотеричните способности, демонстрирани от майстори шамани от последните 2 хиляди години, включват loco tempestas (възможността да контролираш времето), билокация, левитация и летене. Как обаче можем да открием истински шамани в съвременната епоха? Как да отделим театралното от истинското, пластмасовото от автентичното? И каква е истината за шаманизма и границите на човешките възможности? Именно откриването на тези истини ме изпрати на околосветско пътешествие в търсене на истинското сред илюзията. И това търсене ме доведе до стихийните шамани."
Из книгата