"Разумът ражда справедливост, а знанието - свобода. Защо да не допуснем, че във вселената съществува и по-голям разум от нашия, както очевидно съществува и по-голямо знание. Може би някъде във вселената разумът е изпреварил насилието. И е дал възможност на знанието да роди истинска човешка свобода."
"Гибелта на "Аякс"
"Нашата съдба е запечатана завинаги във времето. И понеже то е вечно и неизменно, ние ще живеем в него винаги и всякога."
"Над всичко"
За автора
Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.
Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е "Улица без паваж", а през 1942 г. на бял свят се появява "Дни и вечери". Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак", Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите "Златан" и "Втора рота". "Втора рота" се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.
Авторът издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: "Следите остават" (1954 г.), "Произшествие на тихата улица" (1960 г.), "Човекът в сянка" (1965 г.), "Прилепите летят нощем" (1969 г.), както и повестта "Знамена по стадионите" (1950 г.) и пътеписите "На Олимпиада в Хелзинки" (1953 г.) и "До Мелбърн по въздух и море" (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман "Гибелта на Аякс" и повестта "Над всичко".
През 1963 г. излиза сборникът с разкази "Момчето с цигулката", последвани от "Дъх на бадеми" (1966 г.), "Звездите над нас" (1966 г.) и "Малките приключения" (1970).
Романът "Нощем с белите коне" е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.
След огромния успех на "Нощем с белите коне" през 1977 г. Вежинов издава повестта "Бариерата", която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат "Белият гущер" (1977 г.) и "Езерното момче" (1978 г.). Романът "Везни" (1981 г.) е последният завършен роман от автора.
Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на "Бариерата", "Следите остават", "Зарево над Драва", "Тримата от запаса", "Специалист по всичко", "Среднощна среща", "На всеки километър", "Нощем с белите коне", "Произшествие на сляпата улица" , "Трета след слънцето" и други.
Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден "Народна република България" II степен (1964 г.), звание "Народен деятел на културата" (1970 г.), звание "Герой на социалистическия труд" (1974 г.), орден "Георги Димитров" (1974 г.). Вежинов е и лауреат на "Димитровската награда" през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите "Втора рота", "В полето" и "Бариерата", а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал "На всеки километър", но с колектив. Получава и наградата "Златна роза" за игрално кино през 1974 г. за "Зарево над Драва" (колектив), и през и 1980 г. за филма "Бариерата" и за телевизионния сериал за "Сами сред вълци". Многократен носител на "Наградата на София" и на Националната Вазова награда.
Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.
Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е "Улица без паваж", а през 1942 г. на бял свят се появява "Дни и вечери". Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак", Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите "Златан" и "Втора рота". "Втора рота" се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.
Авторът издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: "Следите остават" (1954 г.), "Произшествие на тихата улица" (1960 г.), "Човекът в сянка" (1965 г.), "Прилепите летят нощем" (1969 г.), както и повестта "Знамена по стадионите" (1950 г.) и пътеписите "На Олимпиада в Хелзинки" (1953 г.) и "До Мелбърн по въздух и море" (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман "Гибелта на Аякс" и повестта "Над всичко".
През 1963 г. излиза сборникът с разкази "Момчето с цигулката", последвани от "Дъх на бадеми" (1966 г.), "Звездите над нас" (1966 г.) и "Малките приключения" (1970).
Романът "Нощем с белите коне" е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.
След огромния успех на "Нощем с белите коне" през 1977 г. Вежинов издава повестта "Бариерата", която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат "Белият гущер" (1977 г.) и "Езерното момче" (1978 г.). Романът "Везни" (1981 г.) е последният завършен роман от автора.
Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на "Бариерата", "Следите остават", "Зарево над Драва", "Тримата от запаса", "Специалист по всичко", "Среднощна среща", "На всеки километър", "Нощем с белите коне", "Произшествие на сляпата улица" , "Трета след слънцето" и други.
Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден "Народна република България" II степен (1964 г.), звание "Народен деятел на културата" (1970 г.), звание "Герой на социалистическия труд" (1974 г.), орден "Георги Димитров" (1974 г.). Вежинов е и лауреат на "Димитровската награда" през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите "Втора рота", "В полето" и "Бариерата", а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал "На всеки километър", но с колектив. Получава и наградата "Златна роза" за игрално кино през 1974 г. за "Зарево над Драва" (колектив), и през и 1980 г. за филма "Бариерата" и за телевизионния сериал за "Сами сред вълци". Многократен носител на "Наградата на София" и на Националната Вазова награда.
Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
