Дуински елегии
Duineser Elegien

Райнер Мария Рилке Времетраене: 0:56 мин. Как се прави филм - Комплект с материали за снимане на филм Времетраене: 1:27 мин. National Geographic: Енциклопедия за космоса Дейвид А. Агияр Времетраене: 1:16 мин. Величествените рецепти за сладкиши на Ванилия Катя Антонова, Даниела Динева Времетраене: 0:57 мин. Епопея на забравените. Луксозно издание Иван Вазов Времетраене: 1:02 мин. Дистанционната работа Али Грийн, Тамара Сандерсън Времетраене: 0:50 мин. Момчетата Бърджис Елизабет Страут Времетраене: 1:11 мин. Обичай хората, използвай вещите Джошуа Фийлдс Милбърн, Райън Никодимъс Времетраене: 0:57 мин. Намасте. Индийският път към щастието, удовлетворението и успеха Ектор Гарсия, Франсеск Миралес Времетраене: 1:11 мин. Парфюмът на изгнанието Ондин Каят Времетраене: 0:56 мин. Светлина между два океана М. Л. Стедман Времетраене: 0:42 мин.

Изданието е двуезично - на български език и на немски език. Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост.

Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":
"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке предизвиква езика до крайност, домогвайки се да изобрази почти неизобразимото: вече не звученето, което трепти от нещата, вече не тяхното сетивно възприемано очертание, а тайнствената връзка, която душевно незримо се носи между тях както дъхът над устните. Безсловесното и досега недостъпното за словото, тъкмо това пожела да разгадае тук неговата неутолима творческа воля. Портрет на чисто понятийното, метафорика на неразбираемото. За да постигне това, езикът трябваше да се напрегне безкрайно отвъд собствения си предел, трябваше да се наведе към своите най-дълбоки бездни, трябваше да отиде оттатък понятното и да се изправи пред непонятното и неназовимото.

В тези "Дуински елегии" Рилке, някога лиричен и сетне францискански, накрая станал орфически поет, е изпълнен с оня свещен мрак, който тъй величествено е надвиснал в стиховете на другите рано похитени немци, тези на Новалис и Хьолдерлин. Самите ние, силно удивени, надали можехме тогава да уловим смисъла, вложен в онези сетни стихотворения, и едва сега той се открива болезнено пред нашето познание: това не беше вече опит за обръщение на живия, а представляваше разговор с другото, с отвъдността на нещата и на чувството. Беше началото на диалог с безкрайното, братски ответ към смъртта, към неговата дълго подготвяна и сега вече съзряла смърт, която взискателно вдигаше очите си от мрака нагоре към търсещия."

"Дуински елегии" се публикуват за първи път в двуезично издание, в изцяло нов поетичен превод от немски на български език, осъществен от Пламен Хаджийски под редакцията на Борис Христов и Нина Симова. Основният текст е придружен с две ключови писма на Рилке, които свидетелстват за замисъла на поетичния цикъл и за перипетиите около създаването на стиховете. Книгата включва и бележки на преводача, изградени преимуществено върху епистоларното творчество на поета и целящи да улеснят вникването в особеностите на Рилкевата лирическа мисъл.

Да си ничий сън (предисловие от преводача)
Дуински елегии

• Wer, wenn ich schriee, hörtemich denn aus der Engel - Кой,ако извикам, би ме чул сред селения
• Jeder Engel ist schrecklich. Und dennoch, weh mir - Всеки ангел е ужасен. И все пак, горко ми
• Eines ist, die Geliebte zu singen. Ein anderes, wehe - Едно е любима да възпееш. Друго е, уви
• O Bäume Lebens, o wann winterlich? - О, дървета на живота, о, кога зимуващи?
• Wer aber sind die, sag mir, die Fahrenden, diese ein wenig - Но кои са те, кажи ми, скитниците, тези бегълци
• Feigenbaum, seit wie lange schon ists mir bedeutend - Смоковнице, от тъй отдавна все се питам
• Werbung nicht mehr, nicht Werbung, entwachsene Stimme - Зов не трябва вече, не зови, укрепнал глас
• Mit allen Augen sieht die Kreatur - С очи отвред в откритото е взряна
• Warum, wenn es angeht, also die Frist des Daseins - Защо, когато може просто да отмества
• Das ich dereinst, an dem Ausgang der grimmigen Einsicht - Някога, при изхода от яростния възглед

Приложение

• Писмо от 13.11.1925 г. на Рилке до Витолд Хулевич
• Писмо от 11.2.1922 г. на Рилке до Лу Андреас-Саломе

Бележки на преводача
Райнер Мария Рилке - живот и творчество в дати