Магистериум - книга 4: Сребърната маска

Преди едно поколение Константин Мадън се доближава до постигането на онова, което никой магьосник преди него не е успял да направи - да върне някого от смъртта. Той също не успява, но все пак открива начин да задържи себе си жив... в тялото на малко момче на име Калъм Хънт.

Сега Кал е един от най-укоряваните ученици в историята на Магистериума. Смятан за отговорен за опустошителната смърт и постоянно надвисналата заплаха от война, той е затворен и разпитван в Паноптикона. Всеки иска да знае какво е извършил Константин и как е оцелял, но Кал няма идея. Едва когато е освободен от затвора, планът на стария магьосник му се разкрива.

Четвъртата книга от поредицата "Магистериум" на признатите автори Холи Блек и Касандра Клеър ни отвежда отвъд царството на живите и ни запраща право към смъртоносните опасности.

"Затворът не беше какъвто Кал си го представяше. Той беше израснал с криминалните сериали по телевизията и очакваше да има сърдит съкилийник, който да му покаже къде зимуват раците и да го научи да вдига тежести. Трябваше да мрази храната и да не заговаря никого, за да не бъде намушкан с нож, хитро скалъпен от клечки за зъби. Но единствената прилика между затвора на маговете и тези по телевизията се оказа това, че главният герой е обвинен в престъпление, което не е извършил. Сутрин се събуждаше от светлините в Паноптикона - ту смътни, ту ослепително ярки. Премигваше и се прозяваше, а след това гледаше как другите затворници - бяха около петдесет - излизат от килиите си. Те вероятно отиваха на закуска. Подносът на Кал се доставяше до вратата от двама стражи, единият от които винаги се мръщеше. Другият изглеждаше уплашен. Тази сутрин Кал, който се бе отегчил през последните шест месеца, направи физиономия само колкото още повече да наплаши втория страж. Те не го възприемаха като петнайсетгодишно момче. Като хлапе. Смятаха, че е Врагът на Смъртта. През цялото това време никой не го бе посетил. Нито баща му. Нито приятелите му. Кал си казваше, че не им е разрешено, но това не го успокояваше много. Вероятно здравата бяха загазили. Вероятно им се щеше дори да не са чували за Калъм Хънт.

Хапна малко от помията в подноса, а после си изми зъбите, за да махне вкуса є от устата си. Стражите се върнаха, този път за разпит. Всеки ден го отвеждаха до стая с бели стени и без прозорци. Там трима членове на Асамблеята го разпитваха за живота му. Това бе единственото прекъсване на сивотата в деня му.
Какъв е първият ви спомен? Кога осъзнахте, че сте зъл? Твърдите, че не можете да си спомните нищо от миналото ви като Константин Мадън, но защо не понапрегнете паметта си? Колко пъти сте се срещали с Майстор Джоузеф? Какво ви каза? Къде е крепостта му? Какви са плановете му? Каквото и да отговореше, те се връщаха на подробностите, докато Кал не се объркаше. Освен това го обвиняваха, че лъже.

Понякога, когато се изморяваше или му ставаше скучно, се изкушаваше да излъже, понеже бе ясно какво искат да чуят. Струваше му се, че ще му е по-лесно, ако им го каже. Но той не излъга, тъй като списъкът му с деяния на черен лорд се бе върнал в главата му и Кал си определяше точки за всичко, което един черен лорд би направил. Лъжата определено се броеше. Лесно бе да натрупаш точки за черен лорд в затвора. Разпитвачите му говореха много за опасния чар на Врага на Смъртта и за това, че не бива да се допуска Кал да разговаря с другите затворници, за да не ги омае да подкрепят злокобните му планове. Кал би намерил това за ласкателно, ако не му бе ясно, че според тях той умишлено крие този аспект от характера си. Ако Константин Мадън бе имал опустошителна харизма, те чувстваха, че Кал умишлено излъчва точно обратното. Не изгаряха от желание да го виждат, на него също не му се щеше да ги вижда. Но този ден Кал бе изненадан. Когато влезе в стаята за разпит, там не го очакваха обичайните разпитвачи. Вместо тях, от другата страна на бялото бюро седеше някогашният му учител Майстор Руфъс, облечен в черно. Плешивата му кафява глава лъщеше под твърде ярките светлини.

Кал много отдавна не беше виждал човек, когото познава. Идеше му да скочи през масата и да прегърне Майстор Руфъс, макар че той го гледаше много свирепо и изобщо не си падаше по прегръдките. Кал седна на стола срещу учителя си. Дори не можеше да махне или да стисне неговата ръка, тъй като китките му бяха оковани със светеща верига от невероятно здрав метал.
- Как е Тамара? - прокашля се той. - Добре ли е? Майстор Руфъс остана загледан в него.
- Не знам дали трябва да ти казвам - рече накрая той, - не съм сигурен кой си, Кал? Сърцето на Кал се сви.
- Тамара е най-добрата ми приятелка. Искам да знам как е тя. Как е Пакостник? Дори Джаспър! Бе странно да не спомене и Аарън. Макар да знаеше, че Аарън е мъртъв, макар да си припомняше смъртта му отново и отново - той присъстваше в живота на Кал повече, отколкото когато бе жив. Липсваше му. Майстор Руфъс подпря с ръка брадичката си.
- Искам да ти вярвам - каза той, - но ти си ме лъгал доста време.
- Нямах избор! - възрази Кал.
- Имаше избор. Можеше да ми кажеш по всяко време, че Константин Мадън живее в теб. Откога го знаеш? Измами ли ме, за да те взема за чирак?
- По време на Железния изпит? - Кал не можеше да повярва. - Нищичко не знаех тогава! Опитах да се проваля. Не исках да влизам в Магистериума.
- Точно това, че се опита да се провалиш, привлече вниманието ми - погледна го скептично Майстор Руфъс. - Константин би направил това. Той би съобразил как да ме манипулира.
- Но аз не съм той - каза Кал, - може и да нося душата му, но не съм той.
- Дано да не си - отвърна Руфъс, - за твое добро е. Внезапно Кал се почувства уморен до мозъка на костите си.
- Защо дойдохте? - попита той учителя си. - Защото ме мразите ли? Това, изглежда, обърка Майстор Руфъс за миг.
- Не те мразя - каза той с глас, в който имаше повече тъга, отколкото гняв. - Харесвах Калъм Хънт. Много. Ала някога харесвах и Константин Мадън, а той едва не ни съсипа. Може би затова дойдох. За да видя дали мога да вярвам на преценката си за характерите на хората, или съм направил една и съща грешка два пъти. Изглеждаше толкова уморен, колкото се чувстваше Кал.
- Приключиха с разпитите - продължи Руфъс, - сега трябва да решат какво да те правят. Мислех да кажа на прослушването това, което ми съобщи току-що. Може и
да носиш душата на Константин, но не си Константин. Но трябваше да те видя, за да повярвам.
- И?
- Той беше много по-обаятелен от теб.
- Така казват всички - промърмори Кал. Майстор Руфъс се поколеба за кратко и попита:
- Искаш ли да излезеш от затвора? Той бе първият, който му задаваше този въпрос.
- Не зная - каза Кал след кратък размисъл. - Аз... Аарън умря заради мен. Може би тук ми е мястото. Може би трябва да си остана вътре. След това признание настъпи дълго и тежко мълчание. Майстор Руфъс се изправи на крака..."
Из книгата

Касандра Клеър е псведонимът, под който е известна писателската Джудит Румел - американка от еврейски произход, известна в цял свят с повече от двадесет романа. Те омагьосват младите читатели, разкривайки им с пълна цялото очарование на фентъзи-жанра. Наградите на Касандра Клеър се подреждат в дълъг списък, а феновете ѝ могат да четат романите ѝ на повече от тридесет и пет езика. Нейни книги стоят често стоят начело в класациите на "New York Times", "USA Today", "Wall Street Journal" и "Publishers Weekly".

Джудит Румел е родена през 1973 г. В Техеран, Иран, в семейството на преподаватели в бизнес училище. От малка на бъдещата писателка ѝ се налага да пътува много. Още преди третата си годинка, тя прекарва близо месец в раница-кенгуро на гърба на баща си по време на едно пътуване до Хималаите. Преди да стане на десет, вече е живяла във Франция, Англия и Швейцария. Докато семейството пътува често, малката Джудит се сприятелява с книгата и навсякъде носи по нещо за четене. Семейството се установява в Лос Анджелис, където Джудит трябва да учи в гимназията. Талантът се проявява рано - тя използва това, за да пише истории, с които да забавлява съучениците си, включително и един епичен роман, наречен "Красивата Касандра" - въз основа на разказ на Джейн Остин със същото име. От тук и по-късно идва и вдъхновението за творческия псевдоним на писателката.

След колежа, времето на Касандра е разделено между Лос Анджелис и Ню Йорк, където тя работи за различни списания за забавление и дори за някои малко съмнителни таблоиди. Първият си роман започва да пише през 2004 г., вдъхновена от градския пейзаж на Манхатън, любимият ѝ град. Романът "Град от кости" се радва на голям успех и се превръща в бестселър на "Ню Йорк Таймс" много скоро след като е предложен на книжния пазар.

Фантастичната история се разгръща в поредицата "Реликвите на смъртните", която включва шест романа. Интересът към серията става причина по нея да бъде заснет филм, както и телевизионен сериал под заглавието "The Shadowhunters" ("Ловци на сенки"). Успехът продължава да я следва и със следващата трилогия под заглавие "Адски устройства". Първата книга излиза през 2010 г. Действието в нея е разположено в същата вселена като в "Реликвите на смъртните", но времето е друго - Касандра Клеър ни пренася във Викторианската епоха.

Следват още три трилогии, с които феновете на писателката могат да празнуват любовта си към фентъзито. Серията "Магистерум" е написана съвместно с американската писателка Холи Блек. Интересен факт е, че двете се сприятеляват. Това е причината герои на едната авторка да заживеят собствен живот и да "прескачат" в романите на другата. "Тъмни съзаклятия" и "Последните часове" ("The Last Hours") също допринасят за популярността на Касандра Клеър сред младите читатели от различни страни по света.

В момента Касандра Клеър живее в Масачузетс със съпруга си, Джошуа Луис и продължава да пише. Тя има малък офис, едната стена на който е заета от книгите ѝ, а другата - от компютъра, на който пише. Разбира се, там намират място и нейните награди, а също и подаръците и писмата от феновете. Как създава своите уникални светове и героите, които ги обитава? Касандра Клеър цитира Пикасо като казва, че "вдъхновението съществува, но трябва да ни завари на работа".

Преди да започне да пише, тя е направила прочит на световната митология, включително древни "демонологии". Изобщо - всичко, свързано с духовете на доброто и злото, падналите ангели и митологичните същества. Сюжетът се появява след разработването на прецизен план. Е, как иначе ще се сбъднат всички предсказания! Всяка глава е очертана предварително, сцена по сцена. Резултатът от този труд зад кулисите се изразява в незабравимото преживяване на читателите - непознатите вселени от книгите на Касандра Клеър, от които е толкова трудно да се откъснеш.