"Тя се казва Дарла Джийн Кармайкъл и ти е едва първата. Но по онова време още не го знаеш.
През онзи чудесен пролетен ден си наясно единствено, че Господ е вложил цялото си изкуство да я направи още по-красива. Тя е въплъщение на невинната хубост, без намек за превзетост и суета - причината да я обичаш толкова силно. Лъскавата ѝ руса коса се спуска на тежки вълни по гърба, при това Дарла Джийн отново е облякла старомодната си великденска рокля. Сложила си е дори дантелените ръкавици и колосаната дантелена шапчица. Виждал ли си някога друга тъй съвършена? Тъй чиста?
Днес даже природата е на твоето мнение. И от двете страни на безлюдния, прашен път към църквата е пълно с нарциси, жълтите им и бели главици са щръкнали навред, все едно най-висшата цел за тях е да се мерят по красота с Дарла Джийн. Дори дивите маргаритки са в жълто и бяло, макар през повечето години да се вият в панделки от бледолилаво през моравите.
Тази година съществува само Дарла Джийн.
Обаче тя не е сама.
Хванала е под ръка млад господин, сгушила се е в свивката на лакътя му, все едно там є е мястото, а то не е. Не е редно да го държи, понеже не е твоят лакът. Дарла Джийн е твоя.
Винаги е била твоя.
Досега не е било нужно да ѝ го казваш - тя бездруго си го знае, както подобава, понеже двамата сте родени един за друг, независимо какво биха казали останалите, ако научат.
Вбесен и с разбито сърце, ти следваш двойката до малката тухлена църква, обградена от такъв взрив на цъфтящи дървета, че прилича на гоблен. При все притока на емоции, които тътнат в ушите ти като втори пулс, съумяваш да различиш и други подробности. В свободната си ръка младежът държи кошницата с лакомства, която майка ви помоли Дарла Джийн да отнесе до църквата, всяко - увито поотделно за продан, понеже църквата се нуждае от нов покрив преди сезона на бурите.
Младежът се накланя към Дарла Джийн всеки път, щом се засмее. А тя се смее начесто.
Но смехът ѝ е твой, точно както всичко друго в нея е твое - как може тя да го дели с някой друг? Този смях винаги те е успокоявал, отдалечавал те е от гнева, който кипи твърде близо под повърхността. Сега всеки път, щом го чуеш - висок и нежен, като вятърните чанове на задната веранда, - остра болка пронизва гърдите ти, а в черепа ти отеква пулсиращо ехо.
Двамата влизат заедно в църквата и ти отнема известно време да намериш прозорец, през който да ги виждаш ясно, без и те да те забележат. Не е задължително Дарла Джийн да знае, че си тук, за да е наясно какво ти дължи и как следва да се държи. Вътре в църквата цари здрач, прорязан от мрак и ярки потоци силна слънчева светлина, така че не осъзнаваш незабавно какво се случва. След това обаче ги виждаш.
Причернява ти от ярост.
Младежът целува девойката и тя му отвръща, лицата им са долепени едно до друго, а телата им са на цяла стъпка разстояние. Дали това е първата целувка на негодника?
Сигурен си, че на Дарла Джийн ѝ е първа.
Първата целувка, която се предполагаше да е твоя - чакал си я през всичките тези години! Но не си посмял да докоснеш девойката, вместо това си я носил на ръце, наясно, че тя
е твърде чиста, твърде невинна, за да я опетняваш с нещо подобно.
Беше твърде чиста. Твърде невинна. Беше.
Свличаш се до външната стена на църквата, тухлите са грапави и назъбени, дращят и се впиват в дрехите ти. Трепериш - и май плачеш. Как е възможно? Как може Дарла Джийн да причини подобно нещо на себе си, на теб…?
Как допуска да се омърси?
Вече не струва нищо, сега е точно като всички други курви по света, които вечно фръцкат тела и стрелят с усмивки и жестоки, многозначителни погледи. А ти щеше да я обожествяваш до края на дните си.
Но все пак я обичаш. Как би могъл да спреш, дори при това положение? Обичаш я достатъчно, за да я спасиш, макар че ще се наложи да я спасяваш от нея самата.
Чуваш как момчето си тръгва, от устните му се търкулва извинение - трябва да помогне на братята си да се приготвят. Чуваш пастора весело да приветства Дарла Джийн. Казва ѝ, че трябва да изтича до града да купи чашки за лимонадата - има ли проблем да я остави сама? Разбира се, че няма. Тя е израсла в тази църква. Винаги е била нейното убежище. Не може да си представи свят, в който да е различно. Докато следиш крачките на пастора по пътя - отдалечава се все повече и повече, - чуваш как девойката пее.
Песните ь също са твои и сега няма кой друг да ги чуе.
С влизането ти тя те посреща с усмивка и смях, очите ѝ греят. Не можеш да ги наречеш невинни. Вече не. Не сега, когато е изгубила невинността си. Усмивката ѝ гасне при приближаването ти. И има наглостта да те пита какво не е наред!
Знаеш, че не разполагаш с много време - до града са по-малко от три километра и пасторът често ги извървява в двете посоки, - но времето стига да ѝ покажеш. Показваш ѝ всичко.
Обещал си ѝ съвместен живот и че винаги ще си неотлъчно до нея. Обещал си ѝ света.
Тя е захвърлила всичко.
Случилото се е по нейна вина!
Тръгваш си на бегом, все още кипнал от болката и предателството.
Обръщаш гръб на Дарла Джийн, както е просната върху каменните плочи, накъсаната є на парцали великденска рокля попива аленото езеро. Околовръст са пръснати нарцисите, които си набрал за нея - бяха подарък, а виж само какво направи тя с тях! Очите ѝ са оцъклени и безизразни, стаили едва капка смут. Дарил си я с назъбена усмивка - ако толкова ѝ се ще, да я споделя и с целия свят.
Дарла Джийн вече не може да се смее и да пее, нито да петни твоите притежания.
Вече не е способна на нищо. Май не си искал да стане точно така. Май ловджийският ти нож е трепнал и я е порнал твърде дълбоко. Или си забравил, че така близо до повърхността се крие толкова кръв. А може и да си сторил точно това, което си бил наумил.
В крайна сметка тя е просто поредната курва. Сега Дарла Джийн е мъртва. Не знаеше, че тя ще ти бъде първата. Не знаеш още, че няма да ти е и последната."
Из книгата
Рейтинг: 4.30 / 10 гласа
