Чувалът на сътворението. Разкази

"В началото бил Чувалът. А после дошъл Някой и го изсипал." И се получила шарения с променлива чувствена величина, от която читателят да отбере, каквото му пасва най-добре: "Някои вярват в бог, други в науката, а има и такива, дето вярват, че купешката ракия е по-хубава от домашната. Както се казва - всеки си е башка луд". ("От кал направени“)

И знаете ли защо си струва да се прочете тази книга - заради зловремието, преодоляно с усмивка: "Цялата работа започва, когато по телевизията показват някакво предаване, в което се разказва за стари войнишки паметници - правят, значи, хората усилия да ги възстановяват, да опазят, дето има една дума, родовата памет. А в селото имат такъв паметник. Или някога е имало. Направен след Междусъюзническата война, паметникът - проста пирамида, облицована с мрамор и бронзов кръст на върха - приютил имената на няколкото загинали от Горица. После идва Голямата война и добавят още няколко, а след четирийсет и четвърта - още. Добавят те, но постепенно плочките се отлепват и изчезват, имената не се четат, а самата пирамида се килва на една страна. Трън в очите, с една дума". ("Като на война")

А ето и образец за писане на "фентъзихорърпсиходрама": "Родители, които се чукат близо до работеща микровълнова печка, пият домашна цвеклова ракия и замезват с пресен лук, набран през късния април на 1986-а. И ей ти го на третия пол. После щеше да измисли първичните и вторични полови белези, а сега най-важното е името. Името говори много за човека. Например Ар‚ г-н Триокия от Средната земя. Пъхаш му в ръката, пипалото, щипката или нещо друго един бляскав меч, качваш го на еднорог и готово. Ще са нужни детайли от детството, прекарано в тъмното мазе, разбира се, но това също може да почака - има камари профайлърски истории, просто ще чопне оттук-оттам по нещичко. И кръв. Много кръв, разбира се. Пищящи девойки и хъхрещи старици, давещи се в кръвта си. Ама каква дума само, а - кръв... Дума - стожер, дума - знаме. Не дума, ами Думище! И какво още? А, да... Битка между вампири и зомбита. Представи си тълпа зомбита, ръсещи месата си по изровения от апокалиптична катастрофа асфалт...". ("Авторът, кукувицата, мотиката или нещо друго").

В книгата ще срещнете и багри - пъстри и монохромни, отговарящи на човешки състояния, обществени движения, галопиране или застой на г-жа Историята, невзрачни случки и епохални събития... Разказът на Иван Вакрилов е изчистен от многословие, концентрат, изпит на един дъх. И като безценен капитал: "Понякога си мисля, че съм сънувал тази история. Но дори така да е, песъчинката си е у мен. И времето си е мое". ("Песъчинки") Когато се срещнеш с прозата на Иван Вакрилов, читателю, влюбването ти в думите му е неизбежно. Ти ще потънеш в омаята на умиротворен, благ и мъдър свят - в него нямат място нито сладникавата романтика, нито безчувственото писане, което не може да стигне до страстната ти балканска душа. Ще забравиш, че това е просто книга, защото ще заживееш сред героите ѝ - колоритни личности с радости и тегоби, белязали не само нас, българите, но и хората от "някое кьоше на Вселената...".

Иван Вакрилов ти подарява своята лична митология - образи и символи, семена на доброто. Авторът не само е безкрайно честен с теб, но и ти дава свободата да се слееш с неговия всемир - реален и същевременно магически. В "Чувалът на сътворението" случката, сюжетът са на заден план, те са само повод за размисъл върху вечните въпроси за живота и смъртта, чиито отговори можем да открием на най-невероятни места и в най-неочаквани моменти. Красотата е около нас във всеки миг, читателю, но са ни нужни очите на Вакриловите герои, за да я видим.

Иван Русев Вакрилов е роден на 7.09.1953 г. в София. Завършил e специалността "Зооинженерство" в Тракийски университет, Стара Загора, през 1981 г. Има издадена електронна стихосбирка - "Скитник" през 2010 г. и сборник разкази "Кутра - истории от накрай света", 2011 г. Един от десетимата автори в сборника "Единадесет свята". Един от 22-мата популярни български автори на художествена проза в сборника "Бдения 2", излязъл в Русия през май 2014 г. на руски език.

Роден по гроздобер (и поради това почитател на Омар Хайям), в годината, когато Хрушчов става генерален секретар на КПСС, а Чърчил получава Нобелова награда за литература (или обратното, все тая). В живота си се е ръководил от две мъдрости: Първо - Ако можеш да не пишеш, не пиши. Второ - Книгата и банята развалят човека. Тези пътеводни звезди са го водили през годините - кога успешно, кога не толкова.