Книгата на радостта

Книгата на радостта Дъглас Ейбрамс, Далай Лама, Дезмънд Туту Времетраене: 1:28 мин. Далай Лама: Един необикновен живот Алегзандър Норман Времетраене: 0:57 мин. Вселената в един атом Далай Лама Времетраене: 0:40 мин. Да изживееш своя икигай Ектор Гарсия, Франсеск Миралес Времетраене: 1:10 мин. Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот Ектор Гарсия, Франсеск Миралес Времетраене: 1:08 мин. Ефектът на теломерите д-р Елизабет Блекбърн, д-р Елиса Епъл Времетраене: 1:13 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Трайно щастие в свят на промени.

Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту пред Дъглас Ейбрамс. Двама духовни гиганти. Двама носители на Нобеловата награда за мир. Седем дни. Един вечен въпрос.

Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?

Далай Лама и архиепископ Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост за цялото човечество.

Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години изгнание, а архиепископ Дезмънд Туту - дългите години на апартейда, изпълнени с прекършващо волята насилие и потисничество. Въпреки трудностите, или както биха казали те - именно заради тях, тези двама души са сред най-ведрите и радостни хора на планетата. Те отказват да се поддадат на така актуалния днес и застрашаващ да ни погълне цинизъм. Тяхната радост не е лесна или повърхностна, тя е калена в огъня на трудностите и потисничеството.

През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.

"Книгата на радостта" ще ви направи съпричастни към една наистина уникална и изумителна седмица - от първата прегръдка до прощалното "сбогом". Това е среща на двама стари приятели, които може би се виждат за последен път, но и една многопластова религиозна среща, която въвлича в задълбочен диалог две от най-големите вероизповедания в света: християнството и будизма. Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.

През тези изпълнени със смях и сълзи седем дни двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на въпросите, които вълнуват всеки човек:

• Възможно ли е да изпитваме радост когато сме изправени пред ежедневните си тегоби - от неприятностите на сутрешните задръствания до терзанията дали ще можем да осигурим необходимото за семейството си, от гнева към хората, които са се отнесли несправедливо с нас, до скръбта поради загубата на обичани близки, от мъките на болестите до тъмната бездна на смъртта?
• Как да се отнасяме към реалностите на живота, без да отричаме нищо от тях, но да превъзмогваме неизбежното страдание и болка?
• Как да живеем с радост в сърцата, когато по света има толкова много страдание, съкрушителна бедност, насилие и терор, а екологичното опустошение застрашава цялата ни планета?

По време на срещата двамата духовни учители беседват върху природата на истинската радост - онази, независещата от превратностите на съдбата и обстоятелствата - и ни съветват как да превърнем радостта от ефимерно състояние в непреходен начин на съществуване. Далай Лама и архиепископ Туту разискват и кои са основните пречки, заради които радостта толкова често ни убягва, и очертават осемте стълба на радостта - четири стълба на ума и четири на сърцето.

"Радостта е наше право по рождение, тя е много по-дълбока емоция от щастието", напомнят ни те. Това състояние на ума - и на сърцето - е нещо, което вдъхва сила и енергия в земното ни съществуване и в крайна сметка води до живот, изпълнен с удовлетворение и смисъл.

Въпреки че често разглеждаме науката и духовността като две противоположни сили, хванали се за гърлото, в тази книга ще откриете и коментар на някои от най-новите научни открития за феномена радост. Когато много различни сфери на познанието водят до едно и също заключение, казва архиепископ Туту, това е "самопотвърждаваща се истина". Далай Лама също е категоричен в желанието си да стане пределно ясно, че тази книга не е будистка или християнска, че това е универсално четиво, подкрепено не само от различни мнения или традиции, но и от науката.

В края на книгата двамата учители споделят своите всекидневни практики, опорите на своя емоционален и духовен живот, с които постигат така желаното от всички състояние - радостта.

Покана за радост от Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту.
"Събрахме се в Дхарамсала, за да отбележим един специален рожден ден, да се порадваме на приятелството си и да създадем нещо, което да бъде подарък за другите. Едва ли има нещо по-радостно от раждането, ала много голяма част от живота минава в тъга, стрес и страдания. Надяваме се тази книга да отвори пред вас вратата към един свят с повече радост и щастие.

Бъдещето не се определя от някаква мрачна съдба. Ние го определяме. Всеки ден, всеки миг ние създаваме собствения си живот и сме способни да го преобразим, както и да променим качеството на човешкия живот на цялата планета. Да, притежаваме такава сила.

Трайното щастие не е в преследването на цели или постижения, каквито и да са те. Щастието не е нито в славата, нито в богатството. То е единствено в ума и в сърцето - и тъкмо там се надяваме да го намерите.

Нашият съавтор, Дъглас Ейбрамс, любезно се съгласи да ни помогне в този проект и да ни интервюира в продължение на цяла седмица в Дхарамсала. Помолихме го да преплете гласовете ни и да добави и своя принос като разказвач, тъй че не само да споделим гледните си точки и личен опит по въпроса отде извира радостта и какви са нейните естествени източници, а също така да включим мнението и на учените, и на други хора.

Не е нужно да ни вярвате. Наистина, нищо от думите ни не трябва да се приема за религиозна доктрина. Ние сме просто двама приятели, представители на много различни култури, и споделяме с вас на какво сме били свидетели и какво сме научили през дългия си земен път. Надяваме се сами да проверите дали написаното тук е вярно, като го приложите в собствения си живот. Всеки ден е още една възможност за ново начало. Всеки ден е рожденият ни ден. Нека тази книга бъде благослов към всички съзнателни същества и към всички Божии чеда - към вас, включително."

Негово Светейшество 14-ият Далай Лама, Тензин Гяцо, описва себе си като обикновен будистки монах. Той е духовен водач на тибетския народ и на тибетския будизъм. Получава Нобелова награда за мир през 1989 г. и Златния медал на американския конгрес през 2007 г. Роден през 1935 г. в бедно селско семейство в североизточен Тибет, на двегодишна възраст е обявен за превъплъщение на своя предшественик, 13-тия Далай Лама. Той е ревностен привърженик на фундаменталните човешки ценности и на постигането им чрез светски универсален подход. Повече от три десетилетия Далай Лама поддържа постоянно сътрудничество с учени от различни научни области, най-вече чрез института "Разум и живот" (Mind and Life Institute), организация, на която е съосновател. Далай Лама пътува много, разпространява доброта и състрадание, междурелигиозно разбирателство, уважение към околната среда и, най-вече, световен мир. Живее в изгнание в Дхарамсала, Индия.

Дезмънд Мпило Туту, архиепископ Emeritus на Южна Африка, е виден водач в похода за правосъдие и расово помирение в родината му. Получава Нобелова награда за мир през 1984 г. и Президентския медал на свободата през 2009 г. През 1994 г. Туту е назначен от Нелсън Мандела за председател на Комисията за истина и помирение в Южна Африка. Той поставя началото на нов начин за изцеление на страни, преживели граждански конфликт и потисничество. Той е основател и председател на "Старейшините" (The Elders), група от световни лидери, работещи заедно за мир и човешки права. Архиепископ Туту е смятан за водещ глас на морала, за икона на надеждата. През своя живот той се грижи за нуждите на хората по целия свят, преподава уроците на любовта и състраданието към всички. Живее в Кейптаун, Южна Африка.

Дъглас Ейбрамс е автор, редактор и литературен агент. Основател и президент на Idea Architects, литературна и медийна агенция, подпомагаща мислители в създаването на по-мъдър, по-здравословен, по-човешки свят. Дъг работи с Дезмънд Туту като съавтор и редактор повече от десетилетие. Преди да основе своя литературна агенция е бил старши редактор в "HarperCollins"; бил е и редактор на религиозни текстове в University of California Press. Той вярва в силата на книгите и медиите като катализатор на новия етап в световната еволюционна култура. Живее в Санта Крус, Калифорния.

"Ден първи

Природата на истинската радост. Защо не си навъсен?

За да поставим началото на разговорите, помолих архиепископа да каже молитва, понеже в англиканската традиция това е начинът да се започне важна среща.

– Да, благодаря ти – започна архиепископът. – Винаги имам нужда от всякаква възможна помощ. Нека застанем неподвижно за момент. Нека Светият дух да слезе и да изпълни сърцата на вярващите. Запалѝ в сърцата им пламъка на своята любов! Изпратѝ духа си и те ще станат като нови, а ти ще възродиш лицето на земята! Амин.
– Амин – добави и Далай Лама.

После помолих Далай Лама да сподели какво се надява да ни донесе времето заедно. Той седна и потри длани.
– Живеем в XXI век. Усъвършенстваме всички открития и нововъведения от предишния век и продължаваме да подобряваме материалния си свят. И макар все още да има доста хора, които нямат достатъчно храна, като цяло светът е силно развит. Проблемът е, че нашият свят, образованието ни, продължават да се съсредоточават изключително върху външното, върху материалните стойности. Не сме загрижени достатъчно за вътрешните ценности. Хората, които израстват с такова образование, водят материалистичен живот и в крайна сметка цялото общество става материалистично. А тази култура не е достатъчна, за да се справи с проблемите ни. Истинският проблем е тук – каза Далай Лама и посочи главата си.

Архиепископът се потупа с пръсти по гърдите, посочвайки и сърцето.
– Да, и сърцето – потвърди Далай Лама. – Умът и сърцето. С материалистичните стойности не може да се постигне спокойно съзнание. Затова наистина трябва да се съсредоточим върху вътрешния си свят, върху истинската човечност. Само по този начин можем да постигнем мир на съзнанието, а също и повече мир в света. Повечето от проблемите, с които се сблъскваме, са наше собствено дело. Например войните и насилието. За разлика от природните бедствия тези проблеми се създават от самите хора.

– Струва ми се – продължи той, – че има огромно противоречие. Ние сме седем милиарда души и никой не иска да има проблеми или да страда, но в същото време има много проблеми и много страдание, повечето от които създаваме сами. Защо? – Сега той говореше директно на архиепископа, който кимаше одобрително. – Нещо липсва. Като един от тези седем милиарда, вярвам, че всеки от нас има отговорността да създаде един по-щастлив свят. В крайна сметка трябва да проявяваме повече загриженост за благоденствието на другите. Повече състрадание и щедрост, които сега толкова ни липсват. Трябва да обърнем повече внимание на нашите вътрешни ценности. Трябва да погледнем вътре в себе си.

Далай Лама се обърна към архиепископа и вдигна ръце с опрени една в друга длани като за тибетския поздрав.
– И тъй, скъпи, стари ми приятелю, архиепископ Туту! – каза той и протегна ръка към архиепископа, който внимателно я пое между своите ръце. – Мисля, че ти имаш голям потенциал...
– Потенциал? – отвърна архиепископът с престорен гняв, отдръпвайки ръцете си назад.
– Голям потенциал, да. Имам предвид, голям потенциал да изградиш един по-щастлив свят.

Архиепископът вдигна глава нагоре към тавана и се разсмя:
– О, да.
– Когато и да погледнем лицето ти – продължи Далай Лама, – ти винаги се смееш, винаги си радостен. Това е много положително послание. – Пресегна се, взе ръката на архиепископа и я погали. – Понякога, гледайки политическите или духовните водачи, виждаме колко сериозни са лицата им... – каза той и седна на стола си, мръщейки се със строг поглед – и това ни кара да се колебаем, да се съмняваме... но когато видим твоето лице...
– Това е заради големия ми нос – предположи архиепископът и двамата се разсмяха.
– Наистина се радвам, че дойде да проведем тези разговори – каза Далай Лама. – За да развием ума си, трябва да погледнем по-надълбоко. Всеки търси щастие и радост, но отвън – чрез пари, власт, големи коли, големи къщи... Повечето хора никога не обръщат внимание на същинския източник на щастливия живот, който е вътре в нас. Дори източникът на физическото здраве е вътре, той не идва някъде отвън.
– Да, може би има някои различия във вижданията ни – продължи той. – Ти обикновено подчертаваш значението на вярата. А аз съм будист и смятам вярата за много важна, но реалността е такава: от седем милиарда души на планетата повече от един милиард нямат вероизповедание. А не можем да ги изключим. Един милиард е твърде голям брой. Те са наши братя и сестри. Те също имат право да станат по-щастливи човешки същества и да бъдат добри представители на човешкия род. Така че трябва да изучаваме и развиваме своите вътрешните ценности, без това да зависи от религията.

– Трудно е да следи човек мъдрите ти изявления – започна архиепископът. – Очаквах да кажеш, че когато човек преследва щастието, не го намира. Защото то има умението да се изплъзва ловко от ръцете на хората. Не можеш да го откриеш, като кажеш: "Ще забравя всичко друго и просто ще търся щастието." Има една книга на К.С.Луис, Surprised by Joy (Изненадан от радостта) и това заглавие според мен изразява отлично същността и механизма, по който действа тази емоция.
– Много хора те гледат – продължи той и се обърна към Далай Лама – и си мислят за всички ужасни неща, които са ти се случили. Нищо не може да е по-опустошително от това да те изгонят от дома ти, да те откъснат от нещата, които са наистина скъпи за теб. И въпреки това, когато дойдат при теб, хората усещат, че си изключително спокоен човек... с дълбоко състрадание към всички... а и си лудетина.

– Това е правилната дума – съгласи се Далай Лама. – Не си падам много по официалностите.
– Не ме прекъсвай! – сръчка го архиепископът.
– О! – засмя се Далай Лама на укора.
– Чудесно е да разберем, че това, което искаме всъщност, не е щастие. И аз не бих говорил за щастие, бих говорил за радостта. Радостта включва щастието. Радостта е далеч по-голям феномен. Помисли си за жена, която ей сега ще ражда. Почти всички искаме да избегнем болката. А майките знаят, че ще ги боли, че ще изпитат огромна болка при раждането. Но я приемат. И дори след най-болезненото раждане, след като бебето се роди, радостта на майката е неизмерима. Едно от невероятните неща е, че радостта може да се породи толкова бързо дори от страданието.
– Майката – продължи архиепископът – може да е пребита от умора и от всичките си тревоги. Но ако детето ѝ се разболее, в този момент тя няма да мисли, че е изтощена, ще седи до леглото му и ще стои там цяла нощ... И когато състоянието на рожбата ѝ се подобри, виждаш радостта ѝ.

Какво е това нещо, което наричаме радост, и как става така, че тя успява да предизвика такава богата гама от чувства? Как може изживяването на радостта да обхваща радостните сълзи при раждането, необуздания, разтърсващ цялото тяло смях, предизвикан от някоя шега, и същевременно спокойната усмивка на вътрешно доволство по време на медитация? Радостта покрива огромен емоционален диапазон. Пол Екман, известен изследовател на емоциите и дългогодишен приятел на Далай Лама, описва различните чувства, с които се свързва радостта:
удоволствие (от петте сетива);
забавление (от леко хихикане до неудържим смях);
задоволство (по-спокойният вариант на удовлетворението);
вълнение (в резултат на новина или при предизвикателство);
облекчение (като следствие на друга емоция – например страх, тревога или дори удоволствие);
учудване (пред нещо изключително или достойно за възхита);
екстаз или блаженство (което ни пренася извън нас самите)
екзалтация (след завършване на трудна задача или след предизвикателство);
сияйна гордост (когато децата ни получат награда или почести);
нездравословно злорадство (наслада от нечие чуждо страдание);
приповдигнатост (когато духът се възвисява при наблюдаване на акт на състрадание, доброта или щедрост);
благодарност (оценяване на безкористен акт, адресат на който сме самите ние).

А в книгата си за щастието будисткият изследовател и бивш учен Матю Рикар добавя още три по-възвишени състояния на радост:
възрадване (заради нечие чуждо щастие, което будистите наричат мудита (mudita);
възторг или очароване (вид сияйно задоволство);
духовна лъчезарност (спокойна радост, пораждаща се от дълбоко състояние на благоденствие и благоволение).

Този полезен пътеводител в царството на радостта показва колко сложно и изтънчено е то. Радостта може да се простира от удоволствието заради добрата съдба на другите, което будистите наричат мудита, до наслада, произтичаща от страданието на другите, което пък немците наричат Schadenfreude. Очевидно това, което описваше архиепископът, беше повече от обикновено удоволствие и стоеше по-близо до облекчението, удивлението и екстаза от раждането. Радостта със сигурност прониква във всички тези човешки състояния, но дълготрайната радост – радостта като начин на живот, – която виждаме и у архиепископа, и у Далай Лама, е по-скоро близо до "духовната лъчезарност" или до "сияйното задоволство", произтичащо от дълбоко, вътрешно благополучие и доброжелателност към света.

Знаех, че точно за тази сложна топография на радостта ще говорим тук. Проучвания, проведени в Института по неврология и психология към Университета в Глазгоу, показват, че има само четири фундаментални емоции, три от които са така наречените "отрицателни" емоции: страх, гняв и тъга. Единствената положителна емоция е радостта, или щастието. Всъщност изследването на радостта е опит да се установи какво ни носи удовлетворение като човешки същества.

Дали радостта е чувство, което идва и ни изненадва, или е надежден начин на съществуване? – попитах аз. – И за двама ви радостта изглежда е нещо доста по-постоянно. Духовната ви практика не ви е направила навъсени и сериозни. Направила ви е по-радостни. Как могат хората да развият в себе си това усещане за радост като начин на живот, а не само като мимолетно чувство? Двамата духовни водачи се спогледаха и архиепископът посочи към Далай Лама. Далай Лама хвана ръката му и започна:

– Да, вярно е. Радостта е нещо различно от щастието. Когато казвам „щастие“, имам предвид „удовлетворение“. Понякога имаме болезнени преживявания, но, както ти каза, такива преживявания като раждането например могат да донесат много удовлетвореност и радост.
– Нека те попитам нещо – намеси се архиепископът. – Ти си в изгнание... петдесет и колко години?
– Петдесет и шест.
– Петдесет и шест години далеч от страната, която обичаш повече от всичко на света. Защо не си навъсен?
– Навъсен? – попита Далай Лама, който очевидно не разбираше думата.

И докато Джинпа бързаше да преведе „навъсен“ на тибетски, архиепископът уточни: "тъжен".
Далай Лама придърпа ръката му в своята, като че ли да го успокои, въпреки че самият той отново си припомняше тези болезнени събития...

Далай Лама е открит на двегодишна възраст като превъплъщение на предишния лама и веднага е взет от селския му дом в провинция Амдо, в източен Тибет. Отвеждат го в двореца с хилядата стаи, Потала, в столицата Лхаса (Ласа). Там той живее в постоянна, но пищна изолация, в която не му е липсвало нищо. Отгледан е като бъдещ политически и духовен лидер на Тибет и като богоподобното превъплъщение на Бодхисатва на състраданието. След като през 1950 година Китай нахлува в Тибет, Далай Лама е въвлечен в световната политика. Едва петнайсетгодишен се оказва начело на шестмилионен народ, изправен пред неизбежна и съвсем неравностойна война. Девет години се опитва да преговаря с комунистически Китай за съдбата на народа си и търси политически решения, след като страната му е анексирана. През 1959 година след въстание, което е имало опасност да се превърне в масово клане, с натежало сърце Далай Лама решава да напусне Тибет. И започва неговото изгнание.

Шансовете за успешно преминаване на границата с Индия били плашещо малки, но за да избегне конфронтация и кръвопролитие, той се измъква през нощта, преоблечен като пазач от двореца. За да не го разпознаят се налага да свали очилата си. Да бяга със замъглено зрение, със сигурност е увеличило усещането му за страх и несигурност, докато заедно с групата бежанци се прокрадват покрай гарнизоните на китайската Народна армия на освобождението. Бягството на бегълците продължава три седмици, по време на които преживяват пясъчни и снежни бури и изкачват върхове на почти 6000 метра надморска височина.

– Една от практиките ми идва от древен индийски учител – започна отговора си към архиепископа Далай Лама. – Той учи, че когато минаваш през някаква трагична ситуация, следва да я анализираш. Ако няма начин да преодолееш трагедията, тогава няма нужда да се тревожиш много. Това е част от учението, което практикувам.

Далай Лама имаше предвид будисткия учител от девети век Шантидева, който пише: "Ако във връзка с проблема може да се направи нещо, има ли нужда да се обезсърчаваме? А ако нищо не може да се направи, тогава каква полза има от обезсърчаването?"

Архиепископът се изкикоти – явно му изглеждаше твърде невероятно човек да престане да се притеснява само защото притеснението е безсмислено.
– Да, но хората разбират това с ума си – каза той и докосна с длани слепоочията си. – Знаеш, че като се тревожиш, това няма да помогне. Но при все това се тревожиш.

– Много хора от народа ми станаха бежанци – опита се да обясни Далай Лама. – В моята страна също има много трудности. Когато мисля само за това – и той очерта с дланите си малък кръг, – тогава се тревожа. – После разтвори ръце, разваляйки малкия кръг, и продължи: – Но когато погледна към света, виждам много проб­леми, дори в Китайската народно-демократична република. Например мюсюлманското малцинство хуи в Китай има много проблеми и преживява голямо страдание. Извън Китай има много други проблеми и още много страдание. Като погледнем тези неща, разбираме, че не само ние страдаме, а още много наши братя и сестри. И щом видим едно събитие от по-голяма перспектива, естествено е собствените ни тревоги и мъки да ни се сторят по-маловажни.

Бях поразен от простотата и дълбочината на това, за което говореше Далай Лама. И това няма нищо общо с идеята Don't worry, be happy! от популярната песен на Боби Макферин. Това не е отрицание на болката и страданието, а промяна в перспективата – обръщане на поглед от самия себе си в посока към другите, промяна на усещането – от терзание към състрадание. Нужно е само да осъзнаем, че и другите също страдат. Забележителното в това, което Далай Лама описваше, е неговата увереност, че щом си дадем сметка за страданието на другите и разберем, че не сме сами, нашата собствена болка ще намалее."
Из книгата

Гнездото
София 1000
ул. Луи Леже 2
gnezdoto.books@gmail.com

Покана за радост
Въведение
Пристигането: ние, хората, сме крехки същества
Ден първи: Природата на истинската радост

• Защо не си навъсен?
• Красотата не идва без болка
• А ти отрече ли се от чувствените наслаждения?
• Най-голямата ни радост

Обяд: Чудесно е, когато се срещнат двама лудетини
Ден втори и трети: Пречките пред радостта

• Ти си шедьовър в процес на сътворение
• Страх, стрес и тревожност: "Много бях нервен"
• Разочарование и гняв: "Направо крещях"
• Тъга и скръб: трудните времена ни сближават
• Отчаяние: в света цари истински хаос
• Самота: не се нуждаем от представяне
• Завист: онзи тип минава отново със своя "Мерцедес-Бенц"
• Страдание и нещастие: преминаване през трудности
• Болест и страх от смъртта: предпочитам да отида в ада
• Медитация: "Сега ще ви кажа една тайна"

Ден четвърти и пети: Осемте стълба на радостта

• Перспектива: има много различни гледни точки
• Смирение: "Опитах се да изглеждам смирен и скромен"
• Хумор: смехът и шегите винаги са добра идея
• Приемане: единственото място, откъдето започва промяната
• Прошка: освободете се от миналото
• Благодарност: "Щастлив съм, че съм жив"
• Състрадание: всички искаме да сме милосърдни
• Щедрост: така идва радостта в живота

Празненство: танци по улиците на Тибет
Заминаване: последно сбогом
Практики за радост
Благодарности
За авторите