"– Това е грешка.
Като че ли не го бе чувал досега. Андрю Лолес се извърна към своя бизнес партньор и се опита да си напомни, че Бил Хачърд просто бе разтревожен и имаше пълното право да бъде. Дрю също бе разтревожен. И точно заради това бе решил да предприеме тези действия. Обърна се и погледна през прозорците на офиса си. Остин лежеше като на длан пред него, светлините на околните сгради започваха да се включват, докато слънцето залязваше над река Колорадо. Спомняше си, когато преди десет години за пръв път бе погледнал през тези прозорци. Тогава за пръв път се бе почувствал успял и знаеше, че всичко, за което толкова упорито се бе трудил, най-после бе дало плод. От самото начало бе изпълнен с увереността, че ще открие тримата души, отговорни за смъртта на родителите му.
Само ако не се бе оказало, че има и четвърти...
– Казах ти, че няма да споделя информацията с никого. – Той погледна към часовника. Оставаше да чака още половин час. Беше определил срещата в извънработно време, за да я запази в тайна. Може би трябваше да я насрочи в дома си, но никога не бе сигурен кога ще цъфнат братята му или сестра му, или техните половинки. Семейството му се подготвяше да отпразнува сватбата на Райли и Ели с пищен прием и той не желаеше да информира близките си, докато изцяло не подготвеше плана си.
Чуваше, че Хач се движи, и знаеше точно накъде се е запътил. Последва звук от отпушване на тапа. Естествено, Хач предпочиташе скъпо уиски.
– Грешиш за това.
– Вече го каза. – Около един милион пъти след онази ужасна нощ, когато двамата откриха кой беше истинският злодей.
– Чудесно. – Тонът на възрастния мъж беше рязък. – Обясни ми решението си.
Как да накара Хач да разбере? Той се обърна и погледна мъжа, който беше негов наставник през целия му живот, откакто бе станал пълнолетен.
– Мия е бременна.
Това трябваше да го задоволи. За Дрю имаше смисъл. Мия беше бременна и това означаваше, че той трябва да държи устата си затворена.
Хач се намръщи.
– Какво общо има това? Неизбежно бе, след начина, по който го дава с онзи неин каубой. Бременността само влошава нещата. Сега тя е по-уязвима.
Хач не беше от хората, гледащи на живота откъм веселата му и безгрижна страна, нито пък Дрю.
– Да, така е, но съм сигурен, че тя ще е в безопасност. Смята да опита късмета си с романите, вместо да се скита из света, търсейки си белята. – Сестра му беше разследваща журналистка и жива напаст. Също като жената, с която му предстоеше да се срещне. – Кейс и останалите Тагарт ще се грижат за нея.
– А Тагарт са безценни в откриването на нашата мишена – настоя Хач.
"Маккей–Тагарт" бяха най-добрата охранителна и разследваща компания в страната. Дрю знаеше, че без тях нямаше да могат да се справят със Стивън Касталано и Патриша Кейн. Но той не можеше да ги наеме за тази работа и причината беше Мия. Не можеше да помоли близките си да се изолират от света, да рискуват връзките си заради неговото отмъщение.
– Знаеш ли какво ми каза Мия, когато ми съобщи, че очаква бебе?
– Надявам се да ти е казала: "Направи всичко по силите си да се увериш, че никой няма да убие мен или бебето ми, защото наоколо обикаля някаква психясала кучка и иска да направи точно това" – не се отказваше Хач. – Ако не го е казала, значи, не разбира кое е най-важното.
– Тя ми каза, че съжалява, че майка ни не е тук. Каза ми, че би искала да хване ръката на нашата майка и да я помоли за съвет. Плака, защото майка ѝ е мъртва. – Това бе разбило сърцето му на хиляди късчета. Не можеше да ѝ обясни, че майката, за която толкова копнееше, беше жива и бе убила най-малко петима души.
Майката, която толкова ѝ липсваше, се бе опитала да убие всички тях.
Хач се приближи до него с две кристални чаши.
– Ти не искаш Мия да знае, че Айрис е жива и се представя за Франсин Уелс. Това го разбрах. Но не е причина да се откажеш от Тагарт.
– Иън Тагарт ще се почувства задължен да каже на брат си. – Точно заради това не бе посветил мъжа в намеренията си. – Той ще каже на Кейс и неизбежно Кейс ще сподели с Мия, все пак му е съпруга. А след като Мия научи, ще започне лично да разследва Айрис.
Не можеше да се застави да нарече онази жена майка. Никога вече.
– Тогава ѝ кажи да не го прави.
– Не познаваш ли сестра ми?
Хач пресуши уискито на един дъх, преди да насочи тъмните си очи към Дрю.
– Не можеш да позволиш Айрис да се разхожда необезпокоявана наоколо, сякаш нищо не се е случило.
– Нямам намерение да го правя, но тя е била пределно ясна в инструкциите си към Карли. Казала е да се откажем или в противен случай ще довърши това, което е започнала преди толкова много години. – Когато бе убила баща им и очевидната му любовница, а после заключила всички врати и подпалила къщата с четирите си деца вътре.
Нима беше чудно, че той не искаше да каже истината на Мия? Тя трябваше да мисли за детето си. Райли и Бран имаха нужда да се съсредоточат върху бъдещето и партньорките си.
Това беше негова работа и той сам щеше да се справи с майка им.
Беше им обещал, че ще бъдат свободни, след като унищожат Стратън, Касталано и Кейн. Дрю възнамеряваше да спази обещанието си. Щеше сам да се погрижи за Айрис Лолес.
– Наистина ли вярваш, че тя ще ги остави на мира?
Трябваше да го вярва.
– Оставила ги е с години. Двайсет, ако трябва да сме точни. Вярвам, че тя ще остави Мия на спокойствие, поради простия факт, че е омъжена за един отмъстителен варварин. Айрис няма да пожелае да започне война с Тагарт. Не може да я спечели.
– А мислиш ли, че тя може да победи теб?
– В никакъв случай не възнамерявам да обявявам на всеослушание факта, че сме замесени във война – отвърна Дрю. – Постарах се да се уверя, че няма и следа от онази скица в полицейското досие. Освен това разследвах компютърната система на полицията. Не е имало опити да бъде хакната, преди аз да изтрия файла.
– А след това?
– Едва не го пропуснах – призна Дрю. – Бил е много дискретен, но някой е свалил полицейския доклад от нощта, когато Патриша Кейн е умряла от свръхдоза.
– Тя е била убита. – Понякога Хач имаше навика да отбелязва очевидното.
– Аз знам това. Ти го знаеш. Но полицията в Ел Ей го нарича инцидентна свръхдоза.
Хач поклати глава.
– Защо те не продължават разследването?
– Защото аз не желая. Защото написах щедър чек, за да съм сигурен, че няма да го направят.
О, не ставаше дума за нещо толкова безпардонно като подкуп. Чекът беше дар от един мъж, благодарен на полицията, задето са опазили брат му от шумотевицата, неизбежно съпътстваща скандалната смърт на най-прочутата американска законодателка на добрия вкус и домакинството. Не беше нещо, с което полицията на Лос Анджелис да не се е сблъсквала често. Те бяха много щастливи да се погрижат името на Бран да остане настрани от вниманието на медиите и набързо да приключат с разследването. Таблоидите обезумяха за няколко дни, а после журналистите се насочиха към други пикантни скандали.
Всички с изключение на една. И тази вечер той възнамеряваше да се погрижи за нея.
Хач изруга под нос.
– Чудех се за това. И така, щом не смяташ да ѝ позволиш да се измъкне безнаказано заради стореното и не планираш да прибегнеш до помощта на полицията или ресурсите на "Маккей–Тагарт", предполагам, че си решил да действаш сам.
– Не съвсем. Ще наема детектив, но такъв, когото мога да контролирам. – Такъв, с когото освен това искаше да си легне, но това беше само част от плана му.
– Друга агенция?
– Не, самостоятелно лице. – Имаше причина, задето не бе обсъдил това с Хач, но ако всичко потръгнеше добре, след няколко часа той така или иначе щеше да узнае. Нямаше никакъв шанс Хач да се хване на историята, която той смяташе да пробута на братята и сестра си.
– Значи, си наел частен детектив. Надявам се, че е и телохранител.
– Смятам да се уверя, че тя е дискретна.
Зад гърба му Хач застина.
– Тя? Наел си частен детектив жена?
– Всъщност тя е журналистка, но като детектив е блестяща. – В крайна сметка Шелби бе разбрала, че има нещо дълбоко нередно в случая със смъртта на родителите му, много преди Дрю. Тя бе изискала медицинските доклади и бе започнала да се рови по начин, който го бе накарал да повярва, че е знаела нещо, което не би трябвало. Той я бе спирал на всяка стъпка, но само защото смяташе лично да контролира това разследване.
На Шелби Гейтс щяха да ѝ бъдат връчени ключовете на кралството, но само при условие че се съгласеше да подпише договора, който той бе съставил.
Тогава щеше да я има и да се забавлява, докато разследването продължаваше. До момента, когато тя осъзнае, че той е манипулативен мръсник и го зареже.
Това обикновено правеха жените.
– Кажи ми, че това не е червенокосата от Ел Ей. Онази, заради която се надървяш всеки път, когато тя влезе в проклетата стая. – Хач не го дочака нетърпеливо да въздъхне или за потвърждение. – По дяволите, Андрю, учил съм те да не мислиш с долната си глава.
Хач го бе научил на много неща. Но имаше и уроци, от които Дрю не бе имал нужда. Като например как да защитиш нещата и хората, които са близки до сърцето ти. От момента, в който бе почувствал пламъците върху кожата си, бе видял труповете на родителите си и не бе успял да стигне до тях, той знаеше, че е отговорен за братята и сестра си. Понякога се бе издънвал, но сега правеше всичко, за да ги защити.
– Шелби може да проникне на места, където аз не мога. Освен това тя изглежда безобидна. Повечето хора не виждат по-далеч от гърдите, краката ѝ и цялата тази лъскава грива. Не прозират амбициозната жена, която се крие зад великолепната фасада. – Той възнамеряваше да използва тази амбиция срещу нея. – След като я науча как да бъде съвършено дискретна, тя няма да привлича вниманието към нашето семейство.
– Значи, ще я пуснеш в бърлогата на лъва като жертвено агне – рече Хач замислено, сякаш идеята не го притесняваше особено. – Тя ще ти осигури информацията, но ако Айрис погне някого, това няма да е член от нашето семейство.
Хач в пълния смисъл на думата беше член на клана Лолес. Пияният, понякога неприятен чичо с блестящ ум, който се бе издънил, но винаги е бил лоялен. Хач е бил верен на Бенедикт и тази преданост се бе прехвърлила върху Дрю, когато той бе пораснал. След като Дрю бе успял да откаже Хач от алкохолните запои, той бе доказал, че все още притежава нюх за бизнес, който бе показал, докато бе управлявал компанията на баща му. Хач бе приложил своите бизнес умения и съобразителност в "4Л" и те бяха успели. Няколко милиарда долара по-късно двамата все още бяха на върха на света.
И все още имаха недовършена работа.
– Не смятам да позволя момичето да бъде убито.
– Но си готов да го изложиш на опасност. Ти видя какво се случи с последните няколко души, които дори само са загатнали, че могат да застанат на пътя на Айрис.
Да, той бе чул какво бе казала онази жена на Карли. Докато Бран лежеше, потънал в кръв, Карли бе изслушала гордата тирада за престъпленията на Франсин Уелс. Разбира се, Карли не знаеше, че всъщност разговаря с Айрис Лолес, но бе наясно, че жената, която стоеше пред нея, е отровила Филип Стратън, преди той да успее да проговори, убила е Стивън Касталано в болничното му легло в деня, преди да говори с полицията, и е изпратила някого да убие Патриша Кейн.
Дрю дяволски добре разбираше рисковете, които тази черна вдовица, неговата майка, представляваше.
– По-добре тя, отколкото някой от братята или сестра ми, а и тя се съгласи. Ще направи всичко, което е нужно.
– Как може да си сигурен в това?
– Защото основно я проучих. – Той знаеше наизуст цялата информация за нея, но беше заинтригуван да опознае истинската Шелби Гейтс. Искаше да види жената зад доспехите на богинята воин.
Дали се чукаше така, както живееше? Щеше ли да бъде дива котка в леглото, или сладка и нежна, след като един мъж ѝ дадеше всичко, което имаше? Дали щеше да се сгуши до любовника си и да му позволи да се грижи за нея, да му позволи да я обожава? Можеше ли да я смекчи със секс, с внимание? Дали можеше да я размекне дотолкова, че накрая тя да реши да му прости?
– Значи, ти смяташ, че тази жена ще направи каквото искаш от нея, защото ще ѝ предложиш пари? – попита Хач.
– Парите са последното, което ще ѝ предложа.
– Добре. А какво тогава?
Дрю знаеше кой е пътя към сърцето на Шелби.
– Предлагам ѝ историята на живота ѝ.
Хач го изгледа намръщено.
– Нищо не проумявам, Дрю. Първо казваш, че ще скриеш всичко, така че Мия и останалите никога да не разберат какво е направила Айрис. А сега го превръщаш в бестселър.
– Аз ще ѝ дам историята. Дори ще ѝ позволя да я напише.
– Но няма да я оставиш да я публикува. Ще я изложиш на опасност, а после ще ѝ отнемеш всичко. По дяволите, Дрю. Това е бездушно. Но може да се получи. Ще я накараш дискретно да открие това, което ти трябва. Никой дори не е нужно да узнава, че ти си замесен.
– Мислех да действам по този начин, но не мога. Трябва да я държа под око, докато не се уверя, че разполагам с цялото проучване. Не мога да рискувам историята да излезе наяве. Ще съм близо до нея и когато настъпи моментът, ще ѝ взема бележките, всичко, до което се е докопала. – Не му хареса начина, по който връзката изведнъж го стегна. – И ще ѝ предложа нещо друго. Ще ѝ осигуря всяка работа на света, която би могла да поиска. Ако пожелае да работи за "Ню Йорк Таймс", ще го уредя. Ако се нуждае от пари, за да започне работа като журналистка на свободна практика, можеш да ме смяташ за личната ѝ банкова сметка.
– А ако тя иска единствено това, което си ѝ предложил в началото?
Дрю поклати глава.
– Няма начин накрая тя да не прояви разум. Ще разбере, че не мога да позволя светът да научи семейните ни тайни.
– Значи, ще оставиш нещата такива, каквито са? Ще оставиш всички да вярват, че баща ти е убил майка ти и се е самоубил?
– Не знам, по дяволите. – Дрю се застави да се успокои. Хладен. Спокоен. Това беше неговият единствен начин на действие. – Както казах, в момента ситуацията е доста неясна. Първо трябва да разбера къде точно е Айрис и какво е правила през всичките тези двайсет години. Братята и сестра ми знаят, че баща ни е бил жертва. Това трябва да е достатъчно.
– А ако си живее кротко някъде? Какво ще правиш? Ще съсипеш живота ѝ? Мислиш ли, че това ще реши проблема ти?
– Не. Има само едно нещо, което искам да причиня на Айрис. – Дрю усети как всичко в него се вледенява. Това беше истинската причина да не замесва близките си. Знаеше как ще свърши всичко. – Ще се уверя, че тя никога повече няма да ни нарани. По един или друг начин.
– Добре. Можеш да разчиташ на мен – заяви Хач, прекоси стаята и си наля още едно питие. – Как смяташ да държиш под око Шелби?
– Ще ѝ стана гадже.
Хач се задави с питието. Хубаво беше да знае, че наставникът му все още можеше да бъде шокиран.
– Какво?
– Част от договора включва условието, че прикритието ѝ за тази задача е да се представя за моя интимна приятелка. Това няма да изненада никого. Бран и Райли тутакси ще прозрат, че зад моето основателно възмущение се крие нелогична сексуална реакция, която проявявам в компанията на тази жена. А Мия и Карли се опитаха да ме сватосат с нея. Просто ще им обясня, че последния път, когато бях в Лос Анджелис, съм я поканил на вечеря и сме започнали да се срещаме. – Планът беше съвсем прост.
– Знаех си, че мислиш с долната глава.
За щастие, долната му глава беше стратегически мислител. Дрю седна и отпи от уискито. Беше отлично, с лек привкус на карамел и дим. Дали Шелби обичаше уиски? Остана облегнат назад, докато Хач продължаваше да му дудне как пенисът му ще ги закопае всичките. Още двайсет минути и играта щеше да започне.
И едно нещо беше сигурно – определено нямаше да е скучна."
Из книгата
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа
