Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и ... |
|
|
О,музо, възпей гнева, но най-вече любовта на Гавраил, син на Ангел, самият Ангел, ако не си изтощена от стимулиране на поети през многото столетия и народи и твоят меден език не е изтъркан от оди. Ако пък нямаш вече мощ да ме вдъхновиш, аз ще се захвана да го възпея непретенциозно, както сам умея. Гавраил е изправен в нощта. Хората обичайно я накърняват с огньовете и електричеството си. Но тази нощ е празна от хора и затова е цяла, безпрогледна, безименна. Той грее със синьо-виолетова светлина, разперил огромните си лазурни криле като четири пулсиращи арки, ала не осветява нищо наоколо - това е различна светлина. Под него ... |
|
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
|
С обяснителни бележки от Ани Илков , Владимир Левчев , Едвин Сугарев , Екатерина Йосифова , Йордан Ефтимов , Мартин Бодаков, Младен Влашки , Петър Анастасов , София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
