"Юлия Кръстева - едно "другаде" тук, в нашия свят
Никога няма да забравя нашата среща. Лице с високи скули, проницателен поглед, широка усмивка. Елегантна, себеовладяна, без да е напрегната - харесва ми силата, която струи от нейното присъствие. Приема ме в дома си - мен, магнетофона ми, въпросите ми. Пием китайски чай в този тих и светъл апартамент. Тя си спомня, аз я подтиквам. Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък. Хуморът ѝ ми допада, смеем се и това споделяне стопява едва забележимата меланхолия на автобиографичното упражнение. Обсипаната с титли и почести интелектуалка съживява спомени, преосмисля своето "пътуване" заедно с мен. Строга? Съвсем не. Съсредоточена, по-скоро взискателна. И стеснителна. Силно присъстваща. Наблюдава ме, психоаналитичката анализира психолога и обратно, разбираме се, между нас се създава връзка, самата същина на нашето преживяване. Обгръща с пръсти чашата чай, докато доверява тайните си, размишлява, усмихва се. Магията действа. Точен език, бляскав интелект, вглъбено заслушване в афектите - аз съпровождам Юлия Кръстева в процеса на нейното разкриване. Изградила е своеобразието си в това "другаде".
Слушам историята ѝ. Разплитам мрежата на съществуването и се връщам назад по нишката. Детството в комунистическа България, учението, изгнанието, срещите по пътя, любимите хора, бракът със Солерс като едно от изящните изкуства, синът Давид и пак работа, винаги работа, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизмът по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. От всичко това са произтекли изпитания, скръб, трудове. Юлия Кръстева е превърнала броденето във витално движение, тъгата - в прозорливост, наклонността към изкуството и литературата - в грижа, в наклонност към другия. Погледът ѝ е насочен изцяло към мен, прекосява ме и уцелва другия. Изживявам пълноценно това неосезаемо съучастие, тази истинска среща.
Познавате ли Юлия Кръстева? Едва ли, въпреки че тя е известна, но другаде. Аз лично я открих благодарение на Мари-Франс Кастаред - психоаналитичка, с която написахме книга за сблъсъка между поколенията и която ме посъветва да посетя нейна среща с читатели. И така, една вечер отидох в книжарница недалеч от Монпарнас. Юлия представяше "Нагони на времето". Остър ум, благосклонна емпатия, неутолимо любопитство, хипнотичен вихър от идеи: актуалност на фройдисткото наследство, Европа в криза, брак за всички, престижност на майчинството, нуждата да вярваме - бях поразен от нейната проницателност и от широтата на изследователското ѝ поле. Прочетох "Нагони на времето". И публикувах възторжена рецензия в "Хъфингтън Поуст". В нашето толкова хаотично време, в което езикът се разпада, а психическият живот се губи, Юлия Кръстева предлага да изградим хуманизма върху нови основи. Още същия ден получих от нея електронно съобщение с благодарности. За мен това беше голяма чест.
След няколко месеца Клод Дюран, генерален директор на издателство "Фаяр", ми предложи проект за биография под формата на диалог, книга между биографичния жанр и психологическото изследване - Юлия желаела аз да осъществя това начинание. Да не би да има грешка? Не, за мен ставало въпрос! Аз съм клиничен психолог и писател, но не се възприемам като интелектуалец или артист, а по-скоро като занаятчия, работник, пиша едновременно предпазливо и пламенно, докато не осъзная, че трябва да пиша още, да подхващам пак, да измислям, да се преосмислям. Ще успея ли да я предразположа да разбули своя интимен свят, който крие от толкова време? Бяха ми необходими няколко месеца, за да прочета всичко написано от нея: романите ѝ - от "Самураите" до "Вълшебният часовник", трилогията ѝ за женския гений - Арент, Клайн, Колет, есетата ѝ "Черно слънце", "Власти на ужаса", "Истории на любовта" и всички останали. Няколко месеца, за да се запозная с теоретичните ѝ приноси по време на дългогодишната ѝ преподавателска практика в университета "Париж-VII" или отвъд Атлантика и да проследя многобройните ѝ битки... Няколко месеца, за да очертая основните линии на живот, отдаден изцяло на творчеството и на сублимацията, и да прозра - отвъд теорията и на границата на фикцията - нейните мадлени, грапавини, тайни бездни.
Обзема ме носталгия в мига, когато ви оставям да се потопите в резултата от нашата съвместна работа. Ще ми липсват разговорите, смеховете ни. С удоволствие я оставях да прави това, което умее най-добре: да развива и прецизира мисълта си, докато напредвахме в изгубените ѝ, а после и преоткрити територии. Надявам се, читателят ще проследи с наслада житейския път на тази изключителна жена, толкова находчива и обаятелна. А аз, не, аз никога няма да забравя. Една съдба, едно перо. "Мултивселена" - както се изразява тя. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? Една мисъл, която докосва твърдото ядро на човешкото същество, разкриващо ужаса и прелестта на другостта в себе си, извън себе си. Юлия Кръстева? Едно далечно и все пак тъй близко "другаде". Едно "другаде" тук, в нашия свят."
Из книгата