"Само за минути около магазина се скупчи хилядно множество, което бързо утихна, когато Христос вдигна високо десница с вперен някъде далече над народа замислен взор.
– Аз съм, скъпи чеда мои – проговори кротко. – Аз съм, Господ Бог ваш. Аз съм, Христос, Спасителят ваш. Божественият мек глас звучеше високо и ясно. Чуха се викове, възклицания, стенания, тълпата се люшна напред. Мнозина отзад обаче не бяха чули добре, питаха, молеха предните да им повторят.
– Истина ви казвам, любими мои – огледа се бавно Христос, – този път няма да ме разпънат публично. Този път няма да пострадам заради спасението ви. Не е нужно вече.
Отвсякъде зашъткаха и скоро над площада легна пълна тишина.
– Повече няма да укрепвам чрез подвиг вярата ви – добави по-тихо Спасителят. – Който е повярвал, повярвал е. Който вярва, вярва. Беше каквото беше. И е. Достатъчно сторих, та да повярвате в мен. Прочее, нека смут да се не поражда в душите ви. Да се не смущава и сърцето ви, нито да се плаши. Не желая да усещам и унилост у вас, камо ли тъга. Съобразителни люде от магазина изнесоха висока удобна маса и стол, помолиха го да се качи, та морето от хора да го вижда отвсякъде, докато им говори. Бог кимна, благодари им, леко, младежки скочи на масата, без да използва стола, и рече на народа:
– Ето, настъпва часът и почти настана вече да си ида в небесното ни отечество. Ала пак ще бъда с вас, макар че мнозина няма да ме виждат.
Тълпата зажужа, но бързо стихна.
– Освен част от мене тук отново остава и любовта ми. Остава и вярата ми, че най-накрая ще повярвате в очевидното. Вярата ми, че ще повярвате дълбоко, без съмнения, чисто и пристойно. При това всички. Остава и светлината ми, която е неунищожима. Ако ви е по-лесно, представете си я като електричество. Светлината ми е неунищожима и вечна. Тя е вечно включена. Токът, електричеството, светлината ми тече без значение дали вие вярвате или не. Светлината ми струи без значение дали го приемате за истина или не. Просто приемете, че я има. Повярвайте, че я има. И се включете в мрежата, дъщери и синове мои. Тогава ще светнете. Просто повярвайте, че ме има – и ще познаете любовта. Така да бъде!
Господ Бог пак вдигна десницата си, благослови човеците.
– Слушайте ме всички и разбирайте – продължи благо. – Аз съм у всеки от вас. Винаги съм бил, съм и ще бъда, понеже ние с Отца ни сме едно, а вие сте част от Отца ни. Вие сте благословена плът от моето тяло. Вие сте благословена кръв от моята кръв. Вие сте благословена светлина от моята вековечна светлина. Вие сте моите любими деца – нетленни късчета от духа ми. Елате, елате при мен! Утолете жаждата си в небесни води! Елате, елате при мен! Спасителят топло се усмихна. Вечерта, Бъдни вечер, която междувременно бе припаднала над площада, сякаш се озари от мириади извечни светлинки. Огънчетата весело затрептяха в мрака, заиграха, запрескачаха се, превърнаха се в меко чудотворно сияние.
– Няма минало и бъдеще – разнесе се отново омагьосващият божествен глас. – Няма вчера и утре. Има само днес. Има само сега. Изборът ви се осъществява сега. Точно сега. В този миг. И е вечен. И е вечно значим. Прочее, елате, елате при мен! Вкусете небесното и вечното. Изберете да дойдете при мен! Изберете да бъдете с мен! Сторете го сега! И ще възславите земята! И ще тържествува небето! И ще възрадвате сърцето на Отца ни! Полицията пристигна доста бързо. И униформена, и цивилна. И не само полицията пристигна. Навсякъде из площада, ала далеч отзад, засноваха мъже в тъмни палта и ниско нахлупени шапки. Малко по-късно дойдоха дори и началниците на сновящите напред-назад мрачни мъже, но шефовете на тайните служби предпочетоха да стоят в колите си на разстояние. Почти едновременно с полицията и специалните служби се появиха и телевизиите, заразполагаха камери и микрофони, където намерят, молеха да им направят място по-напред, блъскаха се, ругаеха, разпитваха какво са изпуснали. Накратко – настъпи хаос, стана лудница.
Господ Бог Христос търпеливо изчака гълчавата да стихне и кротко продължи:
– Ала преди още да помислите да бъдете с мен, ще трябва да изгоните търговците на души от храма на живота ви. Казвал съм ви и по-рано: каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Прочее, откажете се от придобиването на света, а се погрижете за душата си. Изгонете търговците на души от храма на живота ви и ще познаете какво означава свободно да дишаш и свободно да гледаш право в светлия лик на правдата. Ще познаете какво означава да си наситен с Божия хляб и чудесно утешен с Божията милост. Униформени и цивилни полицаи, топченгета от тайните служби безмълвно си пробиваха път през стълпотворението, някои излизаха вече най-отпред, плътно го заобикаляха. Спасителят ведро наблюдаваше професионалните им действия, без да спира да говори на хилядното множество:
– Ще вървя, деца мои – продума смирено. – Никога няма да ви изоставя. Помнете словото, което току-що ви казах. Винаги ще бъда с вас. Винаги ще бъда тук с вас. И във вас. Ще идвам пак и във физически облик. И мнозина, многократно повече от днес, ще ме припознават. Тук съм, с вас съм – независимо в какъв облик пребивавам. Както и досега, ще извеждам малцината готови, за да ги прилаская и да ги изпроводя в Царството Божие. Ала малцината готови скоро ще станат мнозина и ще се роят все повече и повече. Истина ви казвам, не малко от вас не са далеч от Царството Божие. Не сте еднакви, затова не сте и на едно и също място по пътя към Царството Небесно. Различни сте и всеки ще е готов, когато му е отредено. Никой няма да изпревари събрата си по пътя към небето, никого няма да отмине собствената му орис. Всички, всички достойни обаче ще дойдете при мене. А вие сте безброй. И не е толкова важно кой ще се приготви по-рано, кой ще позакъснее. Тъй ще бъде, деца мои, както ви рекох. Докато и последният достоен измежду вас не пречисти докрай душата си в земната ви обител. Докато и последният достоен измежду вас не е готов за Царството Божие. Всички, всички бихте могли да бъдете достойни. Прочее, потрудете се. Помнете, обрекъл съм се да заведа при Отца ни всички, всички достойни. Понеже ви обичам. Понеже такъв е заветът ни. Едва тогава мисията ми на тази земя ще бъде изпълнена.
Трима от цивилните агенти уточниха шепнешком нещо по невидимите си микрофони, пристъпиха съвсем до масата пред празничния коледен магазин. Христос погледна бегло надолу, пак отправи светлия си взор към народа си, вдигна десница, изненадващо заговори много високо:
– Всичко е във ваши ръце. Във вашите ръце е и как ще живее душата ви, и как ще умре тялото ви. Във вашите ръце е кога ще бъдете готови да ме посрещнете, за да ви отведа в Царството Небесно. Във вашите ръце е и какви ще бъдете, когато сте готови да ви отведа, защото и пречистените докрай, и напълно готовите остават различни и разнообразни в единството си. Знайте и това, във вашите ръце е дори как ще изживявате вечното си блаженство в Царството Небесно. Вие сами ще си сътворите собственото си изживяване сред нас. Каквото го сътворите, такова ще бъде изживяването ви в Царството Божие за всеки от вас. Аз само ще ви заведа там, когато сте достойни, а вие ще пребъдете в Царството Божие така и такива, както и каквито са ви сътворили изборите ви. А небето ще ви приеме с ликуване. Понеже Отца ни, аз и вие сме едно. Понеже Отца ни, аз и вие сме любов. Който е имал уши да слуша, чул е! Мир вам, дечица!"
Из книгата
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа
