Петкан или чистилището на Пасифика

"Любовта ми със Сперанца още твърде тясно се придържаше към човешките образци. В крайна сметка аз обладавах тази земя, както бих постъпвал с невеста. Петкан ме подтикна към по-радикално преображение. Буйният прилив на похотта, който пронизва слабините на любовника, за мен се превърна в кротко и ведро ликуване, което ме обгръща от глава до пети и ме носи на своите криле през цялото време, докато богът слънце ме облива с лъчите си... Ако на всяка цена се налага да дам човешки израз на това съвкупление със слънцето, то навярно би трябвало да говоря за себе си в качеството на жена и небесна съпруга. В действителност на най-високото стъпало, където се изкачихме ние с Петкан, различието между половете е надживяно и Петкан може да се оприличи с Венера, тъй както може да се каже на човешки език, че аз се отдавам на Върховното светило."

Мишел Турние (1924 г.) е едно от големите имена в съвременната френска литература. Роден в Париж, следва философия в Сорбоната и в Тюбингенския университет, но прекратява научната си кариера и се отдава на литература и радио. Автор на "Горски цар" (награда Гонкур за 1970 г., филмиран от Фолкер Шльондорф), "Метеорите" (1975 г.), "Дивият петел" (1978 г.), Гаспар, Мелхиор и Балтазар (1980 г.), Жил и Жана (1983 г.) и др. Член на Академията "Гонкур" (1972 г.), удостоен с медала Гьоте (1993 г.), Doctor Honoris Causa на Университета в Лондон (1997 г.). "Петкан или чистилището на Пасифика" носи на своя автор Grand Prix за роман (1967 г.) на Френската академия. Живее в долината на Шеврьоз, на 40 km югозападно от Париж, в дома на свещеника на малко селце, където е бил съсед на Ингрид Бергман.