Зографът Христо Димитров от Самоков

Христо Димитров (средата на 18. век - 1819) е една от ключовите фигури в историята на българското възрожденско изкуство и вероятно най-енигматичната. Науката разполага с крайно ограничен брой сведения за живота и делото на зографа. Известен е като основател на Самоковската живописна школа. Наследници на изкуството му са синовете му Димитър Христов (1796-1860) и Захарий Зограф (1810-1853), както и други самоковски образописци. Творчеството му е анонимно, положил е подписа си върху три икони.

Фигурата на Христо Димитров е почти легендарна, сведенията за него основно се базират на фамилната митология. Представена без коментар, информацията за зографа, с която науката разполага до днес, е следната: зографът учил на Атон и във Виена, живял и работил в Самоков (има сведения в Митрополитската кондика, цитирани от Хр. Семерджиев, за неколкократно платени суми на "Христо зографа" за икони - не е уточнено кои точно); създал пет деца; на старини се върнал да работи в Света гора, където на 24 май 1819 г. се споминал.

Книгата Зографът Христо Димитров от Самоков има структура, твърде различна от тази на традиционната научна монография. Обичайната практика изисква една монография да започне с обзор на литературата, после да проследи житейския път на художника, след това - да анализира творчеството му (по възможност разделено на два или три периода); накрая се прилага каталожна част, включваща всичките му произведения. Монографията за Христо Димитров обаче повече има характера на криминално разследване - то започва от няколко подписани икони и няколко крайно съмнителни и противоречиви становища; пробива си път през планина от художествени факти, датиращи от времето на зографа, подлагайки на съмнение, проверка и преоценка всеки един от тях, полемизирайки "в движение" с всевъзможни мнения и оценки, изказвани досега в науката. Едва накрая започва да се откроява траекторията на пътя на художника сред все още мъгливата панорама на българското възрожденско изкуство. Изяснявайки характера и значението на изкуството на Христо Димитров за европеизацията на религиозната живопис и за формирането на новобългарската култура, проникваме по-навътре в същината й, за да я осмислим от позицията на нейните създатели.