"Гражданската война в Гърция протича в съзвучие с тогавашната световна историческа обстановка. Корените ѝ, причините за началото ѝ, факторите, които предизвикват толкова дълбокото разединение в гръцкото общество, довело до военна конфронтация, са както "местни", така и "национални". С други думи, те произтичат от историческия контекст в страната.
В същото време обаче това са и години на противопоставяне в световен план. Погледната от историческа гледна точка, войната в Гърция представя лява неразделна част от потока на промени, последвали Втората световна война. Трите Велики сили на следвоенния период са предразположени към намеса в засилващата се конфронтация. Всички те са повлияни от нея, а също така и самите те ѝ повлияват. Като бивш световен хегемон, Британската колониална империя се включва активно в ситуацията, смятайки Гърция за важна част от своята сфера на влияние. Географското ѝ положение ѝ придава жизненоважна роля за стабилността на областта и на колониите в близост.
На кръстопътя между Европа и Близкия изток се срещат "господари" с "васали", европейци с азиатци и африканци. Също така Гърция вече е демонстрирала значимостта и предаността си като съюзник на Великобритания и необходима преграда пред Русия, Германия и нестабилните Балкани... Гърция е нужна, за да бъде спряно навлизането на враговете в територии на Британската империя.
От своя страна гърците плащат прескъпо за специалното отношение на Великобритания. Империята, загубила влиянието си във вътрешността на Балканите през 1945 г., се вкопчва отчаяно в гръцките си "владения", за да предотврати достъпа на съперниците си до "топлите води" на Средиземноморието (нещо, което би застрашило търговските пътища, контролирани от нея). И в действителност, британската решителност относно гръцкия проблем е заявена недвузначно.
През декември 1944 г., малко след оттеглянето на нацистите от Гърция, Великобритания изпраща в Атина многобройна военна мисия от 80 000 души, около 5 дивизии, за да пречупят съпротивата на гръцката Народоосвободителна армия, водила борбата срещу немските окупатори.
Отслабената от войната Великобритания обаче отстъпва постепенно позициите си в областта на новата супер сила - САЩ, която се утвърждава като следвоенен лидер на капиталистическия свят. Отговорните за външната политика на Щатите бързо разбират до какво би довело оттеглянето на британците. Присъствието на САЩ в Гърция е значимо, макар и добре прикрито, за да не се създават търкания с официалната политика на Великобритания. Това се чувства особено след 1943 г., когато Съединените щати поемат финансирането на хранителните помощи, пращани чрез Червения кръст.
Тази хуманитарна страна на американската интервенция се използва за засилване на икономическото, социалното и политическото влияние и подкрепа на САЩ в Гърция. По този начин, когато през 1946 г. Великобритания признава невъзможността си да поддържа гръцкия фронт, щатите с лекота запълват създалия се вакуум. В началото на 1947 г. доктрината "Труман" поставя основите на новата политика за "пречупване на комунизма". Ключово място в нея заемат гръцкият и турският въпрос. От този момент нататък САЩ заемат ролята на "покровител" на монархическото правителство в разгърналата се гражданска война..."
Из книгата
