Дхаммапада

Буда (VI - V в. пр. Хр.). наричан още Просветления, е индийски принц със светско име Сидхарта Гаутама. На двайсет и девет годишна възраст напуска двореца си, за да търси истината в аскетство - намира я в отказа от себе си и в унищожението на всякакви земни стремежи. Според неговата философия и етика мъдрецът трябва да угаси у себе си желанието, което е източник на болка, за да достигне нирвана - пълното и блажено отмиране на илюзиите, от които е изтъкано човешкото битие.

"Малцина сред хората достигат до отсрещния бряг. Останалите само се лутат на отсамния.

По-добро от хиляди безсмислени стихове е едно-едничко двустишие, ако то донесе покой на онзи, който го чуе.

Защо се смееш, защо ликуваш, докато целият този свят бушува в пламъците на желанията? Не трябва ли да потърсиш светлината - ти, който тънеш в мрак?

Нека човек направи себе си такъв, че да отговаря на собствените си поучения. Ако владееш себе си, ще владееш и другите.

Погледни този бляскав свят, подобен на царска колесница. Глупците се потопяват в него, но мъдрите дори не го докосват.

Няма по-страшен огън от страстта; няма по-страшна примка от омразата; няма по-страшен капан от глупостта.

Дарът на истината е по-ценен от всички останали дарове. Насладата от истината е по-прекрасна от всички останали наслади. Унищожавайки жаждата, аз победих страданието."
Из книгата