"Успяха да я видят, докато падаше бързо от височина около 8000 метра. Обикновено падаща като бомба ракета би предизвикала паника, но вместо това близо четиристотинте души, събрали се в централата на "Blue Origin" в покрайнините на Сиатъл, с радост гледаха как ускорителите стремглаво пропадаха към Земята.
– Десет секунди до включване на двигателите – обяви ръководителят на полета. Служителите, предимно инженери, се бяха скупчили един до друг и наблюдаваха свободното падане на ракетата на един огромен екран. Някои бяха вдигнали ръка пред устата си, а други стояха приведени напред със стиснати юмруци. Мълчаливо чакаха да видят какво ще се случи.
– Включване на двигателите – продължи началникът на полети. – Имаме тяга. При тези думи всички шумно заликуваха. Минути по-рано същата тази сутрин, три дни преди Деня на благодарността на 2015 година, двигателят издигна ракетата от тестовия полигон на "Blue Origin" в Западен Тексас и със скорост, по-висока от тази на звука, я изпрати отвъд 100-километровата граница, която се приема за начало на космическото пространство. Сега обаче ракетата падаше обратно, тягата бе насочена в противоположната посока и я забавяше, за да не се сгромоляса и експлодира на земята. Скоро тя достигна височина 600 метра. 300 метра. Когато почти докосна повърхността, огънят от дюзите ѝ вдигна облак прах. Служителите на "Blue Origin" едновременно скочиха на крака. Ракетата се подчиняваше на командите и внимателно се спускаше досущ балон с топъл въздух.
– Петдесет метра – обяви началникът на полети.
– Двайсет метра.
– Петнайсет метра. Постоянна скорост. Последна светкавица от двигателя, ярко оранжев проблясък сред праха и пушека. След това нищо.
– Приземяване.
Помещението се превърна в пандемониум. Служителите тържествуваха, прегръщаха се един друг и се поздравяваха на висок глас. Ускорителят на ракетата се извисяваше в центъра на площадката като един гигантски трофей. Джеф Безос наблюдаваше от контролната зала на компанията си на тестовия полигон в Западен Тексас. "Един от най-великите моменти в живота ми – казва по-късно той. – Очите ми се бяха насълзили." Двайсет и осем дни по-късно от небето пада друга ракета. Този път това е много по-голям бустер, летящ с много по-висока скорост, която позволява не само да прекоси границата на Космоса, но и да изведе в орбита около Земята полезен товар. При този опит за приземяване шансовете за успех са много по-малки, вероятността за катастрофа – далеч по-голяма. Около десет минути след изстрелването в тъмното вечерно небе над Кейп Канаверал, Флорида, огънят от двигателите на ракетата изведнъж се появява отново в далечината, блестящо, ефирно сияние, движещо се надолу през облаците. Докато гледат телевизионните екрани, служителите на "SpaceX", събрали се в централата на компанията извън Лос Анджелис малко преди Коледата на 2015 година, тържествуват точно така, както го правеха съперниците им от "Blue Origin".
И дори малко повече. Илън Мъск гледаше отвън от алеята как ракетата се връща, след което се втурна в контролната зала, за да завари образа ѝ на мониторите, гордо изправила се на полигона за кацане. Също като Безос, и той по-късно заявява, че това е един от най-великите дни в живота му, "революционен момент, който сериозно повиши увереността ми, че изграждането на град на Марс е възможно". Петдесетина години след началото на космическата ера никой не е успявал да изстреля ракета в Космоса и след това да я приземи вертикално. А сега това е реалност два пъти в рамките на един месец. Поколения наред се празнуваха най-вече изстрелванията на космическите ракети. Заговорим ли за кацания, си мислим само за прилуняването на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Или за "седемте минути на ужас" при спускането на "Curiosity" към повърхността на Марс. Гледката на бустерите, стабилно стъпили на земята, малко обгорени, но иначе непокътнати, е символ на завръщането и обещание за нова мисия като "Apollo 11", нов гигантски скок, обещан на мнозина, но недочакан до настоящия момент.
Още по-впечатляващо е, че тези кацания са осъществени не от държави, дори "NASA" се оказа неспособна на подобно геройство, а от две частни компании. Подкрепени от милиардери, посветили се на разработването на ракети за многократна употреба, които могат да излетят, после да кацнат, а след това отново да полетят, те преследват свещения граал - технология с потенциал драстично да намали себестойността на космическите пътешествия. В продължение на десетилетия първите степени на ракетите са изоставяни в дълбините на океана след извеждане в Космоса на полезния им товар. За Мъск и Безос това е невъобразимо прахосничество, все едно да се захвърли самолетът след полет от Ню Йорк до Лос Анджелис. Сега те успяха да демонстрират, че ракетите могат да летят не само нагоре, а и надолу, да кацат с висока точност, както и да възродят интереса към космически пътувания на хора по начин, какъвто не е виждан от десетки години насам.
Кацанията бяха отпразнувани не само в "Blue Origin" и "SpaceX", но и от легионите верни последователи, милиони от които са гледали клиповете в интернет. Все едно отново се върнаха 60-те години на миналия век, само че в "YouTube" и "Reddit", където новите космически мечтатели се събраха по същия начин, по който ентусиастите в миналото се тълпяха в Коко Бийч, край нос Канаверал. С неподправен ентусиазъм те навлязоха в нова космическа ера, точно както родителите им аплодираха излизането в орбита на Джон Глен, момент, който разби на пух и прах желязната журналистическа безпристрастност на Уолтър Кронкайт и го накара да изпусне знаменитото "Давай, бейби!" в ефир, докато ракетата пробиваше дупка в небето. Мъск и Безос са лидерите на възродената американска космическа програма, двама милиардери с тотално различен стил и темперамент. Дързък, както винаги, Мъск се втурва напред, като успехите и провалите са в центъра на сцената, на вниманието на всички. Безос остава спокоен и дистанциран, а мистериозната му ракетна авантюра е скрита зад кулисите."
Из книгата