"Литературната фантастика позволява на всеки автор да извежда предпочитаните теми над познати канони и битови матрици. Предполага свобода на идеите. Срещи с необичайни ситуации в единството на време и пространство, като върху хоризонта им моделира Човека. Феномен от биологична сплав и неспокойни мисли, дълбаещи пределите на необятния космос.
И еволюционно, може би плод на незнайна лаборатория явление, около което гравитира живият живот. Осмислящ себе си между божественото начало и грубата реалност, правейки опит да ги съвмести... Именно това е успял сполучливо да постигне
Ясен Висулчев в книгата си "Процесът Ом", изд. "
ФорКом", 2018 г., която ще оприличим с летопис за уредения по свои закони галактически хаос. По страниците колонията РАМ - 3,7 d, отдавна напуснала пределите на родната планета, се носи по безкрайните пътища на Вселената. Каква е нейната крайна цел? Има ли такава, или се ограничава с опазването на обитателите ѝ от предизвикателствата на непознатото?
Съдържанието, динамично и интригуващо, се основава на фундаментални хипотези, ангажиращи вниманието и на научните среди. Централна сред тях е съдбата на нашата Земя, чиито ресурси са на изчерпване от хищничеството на цивилизацията. Неминуемо ще настъпи момент, когато ще бъде напусната в масово преселение към нови планети.
Пътят към тях е неясен, може би минаващ през контакти с други разумни същества. Подвластни на свои цели и предначертания, обобщени от Висулчев в два полярни философски полюса: "Служа на себе си" и "Служа на останалите". Тези глобални етични принципи са втъкани в цялото повествование заедно с идеята за паралелни светове, които си сътрудничат, или противоборстват. С разсъждения за енергията, облечена в мисъл - гарант за оцеляване и възходящо съществуване. Независимо от различните посоки на съдбата, в която знак оставя тленната същност на героите.
В центъра на книгата са четиримата Арди - младежите Андро, Ирина, Димо и Рони, около които гравитират другите персонажи. Те са плод на физическо съзряване, изпреварено многократно от надграждането на интелекта по изкуствен път. Подготвян за срещи с необичайното, било то приятелска колония от "извънземни", или войнстващи представители на непозната раса. Развитието на сюжета постепенно наслагва, като игра на домино с (не)предвидим финал, смисъла на понятието "разум" в противоречивата му философска дълбочина.
В целия му конгломерат от определения и очаквания, характерни за битността на различни общества. Тук, на планетата Земя и "горе", във висините на енигматичния безкрай. Сред поредицата от срещи, контакти с други представители на космичната мисъл и на земляните, четиримата Арди са вестители на доброто. Понятие, успоредно втъкано в личното "аз", заедно с атавистични проблясъци от зората на неговото раждане.
Кое от тях ще надделее, отново зависи от разума. Но и от кипящата нагласа за промяна в обществата сред партокрацията на планетата Оран. Сред теокрацията на Воля, екокрацията на Капка и робството на Звук със заплахата от Змиевоин.
Не на последно място е контактът с Атлантите, за да бъде възкресено отново дървото на живота, вкоренено във вселенския кладенец на знанието. В разказа на Ясен среща си дават миналото, условното настояще и стремежът към по-хармонично бъдеще. Основано върху поуките от върхове и падения, маркиращи човешката дейност. Повествованието е динамично и разчупено... Разказаното бурно сменя емоционалната си мелодика, „приземявайки” героите от недрата на вселенска всеобхватност в познати картини от българския делник. Възниква въпросът за личното самоопределение в името на обществена кауза, където осенената личност има своето подобаващо място.
С възможност за оценка на събитията и ръководна роля в социалния модел на поведение. Именно правото на мисълта да бъде свободна, неограничавана от догми и пристрастия, е гарант за апогея на людете в гражданската пирамида. От копнежа им за полет в прегръдките на Вселената. Същото се отнася и за населяващите другите планети, спояващи сюжетната монолитност. Тяхната неизбродна тайнственост дава поле за вълнуващ размисъл на автора и разбира се - стойностна книга за читателите.
Образно казано, "Процесът Ом" е изграден от няколко сюжетни пласта. Основният е Вселената, в чието сърце пулсира Земята. Самата Вселена няма начало и край - тя е понятие, интригувало хората през всички епохи. Нейната безграничност крие модели на търсена, желана себеподобност. Как изглеждат "другите", дарени със способността да мислят? Приятелски ли са настроени, или завоевателно? Ще имаме ли от тях полза, особено в сферите на чистата наука? Някак логично по редовете изплува и въпросът за нашето съществуване. Защо се раждаме?
Какво е предназначението ни като човеци - едновременно съчетание от физически дадености и интелект? Защо ни е дадено правото да мислим и овладели ли сме достойно този безценен дар? Ако станем владетели на Вселената, какъв модел на поведение бихме избрали? На подчиненост за всички останали, или на равнопоставеност? Ще пренесем ли в космоса моделите на властническо надмощие, или ще ги заличим още тук, на родна територия? И достигнали ли сме вече до идеята, че именно равенството е гарант за всички начинания? Заедно с уважението пред „другия” разум и пред олицетворяващия го индивид. Защото всички сме рожби на една по-висша, духовна материя, направляваща постъпките ни, за да пребъдем във вековете...
Книгата "Процесът Ом" впечатлява със своята мащабност на тематичния подбор и със сполучливата конкретика в интерпретацията му. Героите са убедителни и пълнокръвни, ситуациите, в които се доказват - вълнуващи и достоверни. На различни полюси битуват доброто и злото. Ясно и убедително са разработени мотивите за мира и войната, за неприкосновеността на личността и правото на другия да бъде "различен".
Като фон на живописно платно авторът е нарисувал своите видения за безсмъртието и преходността, за нравствеността и непреходните морални ценности. Няма съмнение, че творбата е успех за своя създател и подарък за читателите от различни възрасти. Тя може да има свое продължение, зависещо само от перото на Ясен Висулчев. От сърце му желая успех и в следващите творчески начинания."
Реценция от Георги Н. Николов
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
