Хроники и химни. Поезия

Александър Секулов е автор на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Гравьор на сънища", "Островът" и "Скитникът и синовете". Издал е поетичните книги "Карти и географии", "Възхитително и леко", "Море на живите". Драматург е на Драматичен театър - Пловдив, отличен с награда "Аскеер" за пиесата "Няма ток за електрическия стол". Носител на националните награди за поезия "Христо Фотев", "Николай Кънчев", "Перото", "Иван Николов".

"Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, а "Хроники и химни" е ново разширение на поетическите територии на съвременната българска поезия."
Недялко Славов

"Живея със съзнанието, че човек е хралупа, в която от време на време се заселват различни стилове на писане. Хралупа, която сама трупа жълъдчета, за да имат обитателите ѝ по-лека зима."
Александър Секулов в интервю за в-к "Стандарт"

Е, има писатели, които решават да създават вселени и да представят герои, изразявайки ги чрез един стил на писане. За Александър Секулов обаче границите и еднообразието определено са несъвместими с богатството и изобилието, характерни за писателството. Затова и творческият път на Секулов не е като скучна пътека, а като приключенска земя. Земя, в която можеш да видиш как силата на думите може да бъде изразявана в най-различни форми. Дори самият автор може да се появява в различно амплоа, но винаги да показва писателския си талант - през годините Секулов става известен като журналист и редактор във вестници, водещ на радиопредаване, издател на списания, автор на пиеси, създател на литературен клуб, поет и писател с издадени романи и книги със стихотворения, есеистика и публицистика. Той е и един от авторите, включени в първият англоезичен каталог "Съвременни български писатели", а книгите му са превеждани на английски, немски, френски и унгарски. Освен това е създател и собственик на два музикални клуба в Пловдив, за които са типични програмите в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката. С акцент към богатството, което може да даде писането, Секулов създава и своя литературен клуб "Spirt & spirit", в който над 150 български автори са присъствали в предварително организирани публични интервюта.

Как обаче Александър Секулов превръща творческия си път не в скучна праволинейна пътека, а в богата приключенска земя, показващата силата на думите под най-различна форма? Естествено, за всекиго голямо влияние има семейната среда. Роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив, Александър Секулов израства в семейството на гъркиня и българин. Днес писателят споделя, че неговият остров от детството е любовта към къщата край едно гръцко заливче. През тийнейджърските години на писателя обаче също толкова доминиращо е влиянието и на неговия баща - актьора Илия Секулов. Юношеската мечта на Александър била да бъде режисьор, затова и завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри в родния Пловдив (със специалност помощник-режисьор). Бащата на Сашо обаче го съветва никога да не тръгва по неговия път към театъра. Е, като че ли бащиното желание се сбъдва или поне за няколко години - Александър завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и започва активна писателска кариера в света на литературата и в печатни издания. Става носител на националните литературни отличия "Академика" (1988 г.) и "Цветан Зангов" (1985, 1986 и 1987 г.). През 1990 г. Секулов е автор и издател на списание "Фрагменти", а от 1991 г. до 1997 г. работи като журналист и редактор във вестниците "Марица" и "Новинар". От 1993 г. в рамките на следващите 2 години е водещ на предаване в радио ТНН, но в продължение на следващите 15 години е автор и пише всеки ден в рубриката на в-к "Марица", озаглавена "Под игото". Тя става причина и за поредното отличие за писателския талант - през 1995 г. Секулов става носител на наградата "Пловдив" за журналистика. В периода от 80-те до края на 90-те Александър Секулов добавя още няколко "приключения" към творческата земя, по която пътят му преминава. Издадени са 2 книги със стихове на Секулов и една с есета - "Седмо небе" (1988 г.), "Майсторът и камъните" (1996 г.) и "Високо, над далечината" (1997 г.). Заради майсторството си в изданието с поезия Секулов става и носител на националната награда "Иван Николов".

През 2000-те авторът старателно продължава "да облагородява" приключенската земя на творческия си път. Това е и времето, в което най-ясно си проличава неговото съзнание, "че човек е хралупа, в която от време на време се заселват различни стилове на писане". През 2003 г. излиза поредната книга с поезия - "Възхитително и леко", която донася добри отзиви и наградата "Пловдив" за литература. През следващата година Секулов става автор и издател на списание "Петното". А от 2006 г. на бял свят се появява и второто есеистично издание на писателя - "Високите каменни хълмове". Година по-късно е появата на дебютния роман - "Колекционер на любовни изречения". Книгата бързо привлича вниманието на читатели и критици, дори съвсем скоро се нарежда сред финалните шест издания на конкурса "Роман на годината" на фондация "Вик" (за 2008 г.). След това е издадена и книгата "История на минималната съпротива" или поредното "творение", написано в стила на есеистиката и публицистиката. В следващите си стъпки напред по ирония на съдбата Секулов поема по пътеката към театъра, въпреки че преди години неговият баща го съветва да не прави това. От 2009 г. Александър Секулов е драматург в Пловдивския драматичен театър, създал успешни пиеси, сред които "Няма ток за електрическия стол". Въпреки това библиографията на автора не спира да расте. До 2011 г. в нея вече присъстват романът "Малката светица и портокалите", стихосбирката "Карти и географии" и детско-юношеският роман "Островът", който е номиниран за националната награда "Христо Г. Данов".

Следващите литературни произведения на автора са впечатляващите романи "Господ слиза в Атина" (2012 г.) и "Гравьор на сънища" (2013 г.). За едната от книгите дори има и впечатляваща история около написването ѝ. В основата на създаването на "Господ слиза от Атина" стои изненадващата среща на Секулов с негов приятел, който предлага на автора да отидат до Солун. Няма отказ от страна на писателя, тъй като това е мястото, в което самият Александър Секулов е учил, живял и работил, дори определя като втори роден град. Когато двамата българи отиват в Солун виждат изпепелени улици, а причината е, че точно по това време Гърция е обхваната от бунтове заради убийството на един тийнейджър. Когато по-късно започват големите протести в Гърция, Александър Секулов решава да напише роман. Започва с писането, но идва момент, в който установява, че не му достигат достатъчно познания за страната, макар да е живял в нея. Така, за да влезе в атмосферата и образите на героите си от "Господ слиза в Атина", Секулов решава да отиде и дори да участва в уличните стълкновения в гръцката столица. Скоро след това писателят отпътува и стои там в продължение на седмица. Отсяда в хотел, но всеки ден отива към палатковия лагер на протестиращите и става част от него, а в следобедните часове почива в хотелската си стая. Приключването на гръцките бунтове се случва през нощта в последния ден на юли, тъй като по думите на Секулов "революцията е излязла в августовска отпуска". След финала протестите са претворени в поредния роман на Секулов, който авторът определя с думите: "вход към нова територия". Е, новите територия обаче не се ограничава до романа, създаден след гръцките протести. През 2015 г. персонажите от детската книга "Островът" се появяват вече пораснали в нейното продължение - "Скитникът и синовете". След като изданието става факт, авторът открито споделя, че още докато е писал историята е бил наясно, че "книгата ще попадне в ничията земя между книгите за деца и книгите за възрастни".

Поглед към непознати територии и създаване на творчески свят с куп изобилие чрез различни стилове на писане - това винаги ще е типичната и разпознаваема "черта" на Александър Секулов. Дълги години развива своя талант, без да поставя граници, но винаги с внимание към литературния свят и възможността да зарежда хората със силата на всяка написана дума.