Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев . Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
Това монографично изследване няма да ви научи да мислите ефективно, а как да прилагате инструментите на логиката и приложните логически дисциплини - реторика, еристика, диалектика, топика, евристика, за да разкривате грешки и манипулации с нейните правила, да конструирате силни аргументи и да отхвърляте необосновани твърдения, да успявате да убедите другите в своята теза в разговора и в дискусията, да установите предимствата на критическото мислене пред всекидневното в използването му в научното познание, комуникацията и практическата дейност. Логиката се разглежда като "практическа логика", или практическо ... |
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
"Да представиш проф. Михаил Харалампиев с няколко думи е лесно, трудно и... невъзможно. Зависи как ще подходиш и какво ще искаш да кажеш за него. Със сигурност не можеш да го опишеш с една дума. Учен, преподавател, офицер, спортист, поет, енциклопедист, носител на колективна Нобелова награда за мир, общественик, изключителен човек, съпруг, баща, дядо... Изречението става дълго, а има и още и още какво да се добави. И както и да подредиш съществителните все рискуваш да не започнеш с правилното. Защото говориш за човек, чиято жажда за познание, за личностно развитие и себедоказване няма предел. За лидер по характер, ... |
|
Предлаганото скромно томче, макар и с известно закъснение, излиза по повод 90 години от рождението на писателя Йордан Вълчев . След смъртта си Йордан Вълчев остави богат архив, в който значително място заемат непубликуваните му ръкописи. Сред тях е и внушителна поредица от започнати и завършени разкази, повести, очерци, пътеписи, свитъци от рода на "Стари бракувани разкази. 1949-1954" и др. В книгата е дадена публичност на четири повествования, обединени под знака на метафората "добруджански елегии". ... |
|
Д-р Живко Войников е роден през 1966 г. Лекар по образование, със специалност неврология. Има задълбочени интереси в областта на историята и сравнителната лингвистика. Автор е на книгите "Етногенеза и миграции в Евразия, през древността и Ранното средновековие и мястото на древните българи в тях(2009)" и Алано-древнобългарското писмо (2011). ... |
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |