Без трепет

Лирична, мисловно-съзерцателна и пластична в изказа си, поезията на Детелина Димова с лекота приобщава читателя към собствения си свят. Тук са смесени въображение и реалност, тревога и очакване, но над всичко стои мъдрото и малко тъжно прозрение за човешката съдба, поела „към бъдното – в което скита умът, обречен да изчезне.”

Откъс от книгата:
"Часът настъпи. Разсъмва. Да тръгваме.
Хоризонтът отвори огромното си око,
самотният гонг сложи точка.
И тръгна
отново огромното колело,
безбройните лотоси се разтвориха -
да тръгнем безмълвни
от Вавилон,
да тръгнем без бързане,
със скорост на метеор,
без церемонии,
монолози и хор от актьори,
без оперни тостове
и гондоли под мостовете,
без тропот от конски подкови
в полунощ -
нови, нови - не с ореол от сребро,
не с болка и отказ и пророчески пози,
не - орди от охлюви с брони,
болни от сънотворния сок, омагьосани
от милиони
грозни
Горгони -
самотният гонг сложи точка."