Книгата, която е пред вас, няма претенцията да бъде ръководство по писане на писма. тя е опит да се надзърне в бездната на словесното общуване, в този неповторим свят на човешката близост, светът на очакването, на тишината зад думите, толкова различен от телефона и личните срещи. Вълненията и радостта, трепетът и мечтите, оставили следи върху хартията, правят човека да бъде по-малко самотен, повече устремен към живота, към творчеството. Чарът на едно писмо, деликатността на чувствата, откровеността на мислите, докосването до ценностите, преминаването на границите на разстоянията и времето носят смисъла на едно от най- ... |
|
Представете си как ви събуждат с новината, че шейсет мъже ви очакват, готови на всичко за вас. А сега забравете за развлекателните сюжети, които могат да произтекат от горната фикция. Историята в тази книга е за любовника, който умее да обича, но не и да присъства. Както и за твореца, който се продава добре, но не се е доказал пред самия себе си. А може би и за всеки, който крие страховете и комплексите си, докато живее с трескавия копнеж да се превърне в по-добра своя версия. "Великата суета" е читателско гурме за любителите на драматургично овкусените текстове, а написаният преди 40 години психологически роман ... |
|
Приключенски роман. ... "Романът е нов поглед към събитията от далечна епоха, разкошно украсени от художествената измислица. Увлекателно четиво за двама смели, силни и целеустремени български мъже, интригуващо и държащо в напрежение читателя от първата до последната страница. Златан, от чието име се води разказа, е млад, висок, красив, силен, бърз, съобразителен - всеки би искал да се докосне до подобна личност, макар и от страниците на книга. И Индже - обаятелен, добре познат и разпознаваем. Рискът на автора да се занимава с него е бил голям, но той е намерил нов път път за представянето му като голям политик и ... |
|
В новата си книга Елена Алексиева примамва читателя в един опасен свят, в който зловещото и забавното вървят ръка за ръка. Посоката е неизвестна, а познатото сякаш на всяка крачка залага капани. Сред историите, които „Синдикатът” разказва, са тази за пенсионирания британски полковник, напуснал родината си, за да заживее като жена; на група маскирани като животни деца, които си играят на отвличания с неясна идеологическа цел; на мъртъв герой от компютърна игра, пътуващ към отвъдното; на млада жена, която, в опит да си върне любовта на съпруга си, решава да се снима в порнофилм; на трудовата колония на Кранак, където ... |
|
Симона е млада жена, която отглежда детето си сама. Трудностите, които е принудена да преодолява, я тласкат по пътя на духовните търсения. След дълги години неуспешни опити тя среща духовния си наставник и живота ѝ се променя. Под неговите напътствия тя навлиза в свят, който променя ежедневието ѝ. Чрез регресии Учителят ѝ разбира какво трябва да отработи в този си живот. Тя е един от Съхраняващите, за които се говори в Ръкописа, че трябва да се появят, за да бъде спомогнато внедряването на Женската Кундалини в планетарен аспект. Учителят ѝ разбира, че Симона ще срещне своята половинка, Другият, за ... |
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
След толкова много години живот тя прави равносметка и търси пропуснатите възможности или пропилените часове. На дали вече не е късно? И затова бърза да поправи грешките си. По пътеките на спомените тя застава пред нас като една поетична учителка биолог. Тя съзнава, че след себе си трябва да оставя красиви и светли следи. ... |